Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Шумен, 25.11.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и девета година, в състав:

Председател: В.Т.при секретаря Й.К. , като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №1429 по описа на ШРС за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №4719/09.06.2009 год. на Началника на РУ но МВР към ОД МВР - гр.Шумен, с което на М.П.Д. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 250 / двеста и петдесет / лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв на основание чл. 183 ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП . Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно .

Същият не се явява в съдебно заседание като изпраща представител адв. Д..от АК Варна .

Процесуалният представител на ОД на МВР -гр. Шумен – административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

По отношение на обжалването на НП в частта му, с която на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП жалбоподателя е наказан с административно наказание “глоба” в размер на 10лв. за нарушение на чл. 157 ал.1 от ЗДвП , съдът счита жалбата за недопустима и намира, че в тази част същата не следва да бъде разглеждана, тъй като разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП предвижда, че не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба в размер до 50 лева включително.

Разгледана по същество жалбата в останалата си част е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: С Наказателно постановление №4719/09.06.2009 год. на Началника на РУ към ОД МВР - гр. Шумен на жалбоподателя били наложени административни наказания “глоба” в размер на 250 / двеста и петдесет / лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. А именно за това, че на 23.05.2009 год.в гр. Шумен около 21,21 часа по бул “С .Велики” в посока от кръстовището с ул.”Гоце Делчев” към кръстовището с ул.”Тракия” управлявал лек автомобил ”БМВ 530Д” с № с Н 1964 АР, собственост на “Алфа транс Лоджистик ” ЕООД гр. Нови Пазар със скорост 104 км в населено място при максимално разрешена до 50 км – превишение 54 км/ч .

Скоростта била фиксирана и показана на водача с помощта на радар, с фабричен №430, отчитащ датата и часа на измерване. Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 4719Р/23.05.09г с бланков № 138576 Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП ,

Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, като същият не е посочил възражения .

Нарушителят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН .Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя Г. и на свидетеля – И. .

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено Съгласно чл. 21 ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км с пътно превозно средство от категория В. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва за да се превишава е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.

Видно от материалите по делото, нарушението е констатирано в населено място. От разпита на актосъставителя Г. и на свидетеля – И. се установява, че е използвано техническо средство - радар, с фабричен №430. Радарът е фиксирал скорост на движение на жалбоподателя 104 км/ч., т.е. 54 км/ч. над допустимата. Отчетената скорост, заедно с отразените на радара дата и час на регистрирането й са били показани на нарушителя, който не ги е оспорил. Безспорно по делото се установи, че посоченото измервателно средство радарен скоростомер тип “Трафик радар” е вписан в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

Видно от приложеният по делото АУАН, същият е бил подписан от жалбоподателя .

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” в размер на 250 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Административно -наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно на посочената разпоредба. Съдът не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя за недоказаност на деянието . Казаното от актосъставителя в с.з. проведено на 20.10.09г , а именно, че стационарната радиостанция в автомобила е работела докато е правено засичането на скоростта , не води до извод налагащ съмнение за верността на засечената стойност от радара . От приложеното по делото копие на писмо от управителя на фирмата производител на радар скоростомери се установява , че отразено в точка 6.3. от Инструкция за работа с радарите е стандартна препоръка към работещите със съответните измервателни средства . Посочени са изпитанията на които е преминал радара в съответствие с БДС, които удостоверяват липсата на каквито и да било смущения предизвикани от мобилни УКВ станции.

Съдът не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя относно обстоятелството, че разпечатката от засечените данни от радара не може да се ползва, тъй като няма отразяване на номера на МПС, чиято скорост е засечена. Действително чл. 189 от ЗДвП сочи, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. С тази разпоредба е уредено въвеждането на нови технически средства и възможност за тяхното използване, но същата не може да се тълкува като забрана за използването на другите, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията технически средства. Несъмнено с нововъведените технически средства, заснемащи или записващи и регистрационния номер на автомобила, се усъвършенства процесът на установяване и доказване на нарушението, тъй като с разпечатката от него се индивидуализира нарушението почти в неговата цялост - вкл. и конкретизиране на МПС, с което е извършено нарушението. Последното е невъзможно с използваното в конкретния случай техническо средство, записващо само скоростта, датата и часът на нарушението. Затова за доказването му служат съставеният АУАН, както и останалите допустими в административно-наказателния процес доказателства - писмени и гласни. Съдът намира, че са събрани относимите доказателства за установяване на конкретното моторно превозно средство, с което е извършено нарушението, личността на нарушителя, другите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Разпитаните по делото свидетели - актосъставителя и св. очевидец са възприели движението на автомобила, управляван от жалбоподателя, както и засечената скорост от радара. Липсват доказателства, установяващи различни от посочените факти. От представената разпечатка на техническото средство, е видно, че на посочената дата са били направени общо две замервания на скоростта на движещи се МПС, всяко от които е в значително различно време. Няма покриване в часовете на отделните измервания, което да постави под съмнение дали отчетената от техническото средство скорост, се отнася именно до автомобила, управляван от жалбоподателя. Следва да се отбележи, че в АУАН и НП е посочено, че нарушението е извършено около 21.21 часа, който е фиксиран и в представената разпечатка.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И: 1896

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №4719/09.06.2009 год. на Началника на РУ но МВР към ОД МВР - гр. Шумен, с което на М.П.Д. ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 250 / двеста и петдесет / лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

ПРЕКРАТЯВА административно наказателното производство в частта относно наложеното наказание “глоба” в размер на 10лв

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.