Р Е Ш Е Н И Е

№ 1961 23.12.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На четвърти декември две хиляди и девета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 1430 по описа за 2009г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №5661/06.07.2009год. на Началника на РУМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182 ал.3 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя Я.М.В. *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 300 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за 3 месеца.

Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно, необосновано и незаконосъобразно като излага доводи за това. В съдебно заседание, редовно призован не се явява, изпраща процесуален представител.

Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 04.03.2009г. около 13.29 часа в с. Струйно, обл. Шумен по първокласен път №2 км.104+475м. жалбоподателят управлявал влекач Щаер с рег. № В 3330 СТ с прикачено полуремарке – цистерна, обозначен с табели за опасен товар, собственост на «ПАЙ ОЙЛ» ООД – гр. Варна. При ограничение на максималната скорост на движение в населено място до 40км/ч за МПС превозващи опасен товар, жалбоподателят управлявал автомобилът с 82км/ч., в резултат на което превишил разрешената скорост с 42 км/ч. Нарушението било установено от полицейските служители А.Д.П. и Х.П.Х. , чрез техническо средство – мобилна видео радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения , тип RADAR AUTOVISION DIGITAL, с радарен скоростомер тип MPH Bee, посредством която била фиксирана скоростта на движение, датата и часа, както и запис на нарушението. На 05.06.2009г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 5661Р. Актосъставителят П. попълнил бланката като отразил в нея фактическата обстоновка, но без да посочи самоличността на нарушителя, след което актът бил изпратен в ОД на МВР – Варна , където били вписани данните на нарушителя и АУАН му бил предявен. При предевяване и подписване на АУАН жалбоподателят саморъчно отразил в него възражения, че не е съгласен с написаното в акта, тъй като посочената скорост не била неговата. Не се е възползвал от законното си право да депозира допълнително писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на така съставения акт е издадено Наказателно постановление №5661/06.07.2009год. на Началника на РУМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182 ал.3 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя Я.М.В. *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 300 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за 3 месеца.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: свид.А.П. – актосъставител, свид. Х.Х. – свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта, както и приетите и приложени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение по следните правни съображения: Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал влекач Щаер с рег. № В 3330 СТ с прикачено полуремарке – цистерна, обозначен с табели за опасен товар, собственост на «ПАЙ ОЙЛ» ООД – гр. Варна, в посочения пътен участък. Показанията на свидетелите, съдът кредитира, като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви. При установяване на нарушението те са работили по КАТ в района и по – конкретно по спазване на ограниченията на скоростта.. От събраните гласни и писмени доказателства се установява, че именно това е скоростта на автомобила управляван от жалбоподателя. Административното нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство , което е било технически изправно и в включено в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. В хода по същество процесуалният представител на жалбоподателя не оспорва констатираното нарушение, а се изтъква доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство, касаещи процедурата по съставяне на АУАН. Съдът констатира, че при съставяне на АУАН са налице процесуални нарушения. Същият е съставен в отсъствие на нарушителя без да са били налице законовите предпоставки за това, доколкото по делото липсват доказателства установяващи, че макар да е било известно наказаното лице , търсен не е могъл да бъде намерен, а що се касае до реализирането на втората алтернативно предвидена хипотеза, необходимо условие за осъществяването, на която е наличието на отправена покана, при това конкретна, лицето да се яви за съставянето на акта, с оглед събраните доказателства, също не се установява. Също така при съставяне на АУАН, преди да бъде изпратен за връчване на нарушителя от съответната служба по местоживеене, актосъставителят не е отразил в него самоличността на нарушителя. Горепосоченото се потвърждава и от показанията на свидетелите. Съдът намира, че горепосочените нарушения не са от категорията на съществените такива, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Тези нарушения не опорочават производството и не водят до отмяна на НП, тъй като не нарушават правото на защита на жалбоподателят, който видно от настоящото производство го упражнява в пълен обем. Последният има възможност да сочи всякакви доказателства за оборване съдържанието на акта.

Съдът намира за неоснователен доводът , че не е била предоставена възможност на нарушителя да се запознае със съдържанието на акта и да направи съответни възражения. Актът е бил предявен лично на жалбоподателя, който го е подписал на 05.06.2009г.. Същият е отразил възражения в бланката, което означава, че се е запознал със съдържанието му. Удостоверил е с подписа си, че е получил препис от него. В самата бланка му е указано правото на допълнителни обяснения и възражения, от което той не се е възползвал.

Разпоредбата на чл.182 ал.3 от ЗДвП предвижда засилена административно – наказателна отговорност за водачите на МПС превозващи опасен товар. Няма изискване нарушението да е констатирано при реално извършван превоз на опасен товар. Достатъчно е лицето управляващо МПС при извършване на нарушението да има качеството на водач на МПС за превоз на опасен товар. Без значение е дали в момента има товар или не. Безспорно установено е, че управляваният от жалбоподателят влекач е бил обозначен с опознавателен знак за опасен товар , поради което отговорността на жалбоподателя правилно е ангажирана по чл.182 ал.3 от ЗДвП..

Съдът намира за безспорно установено и , че именно жалбоподателят е извършил нарушението, за което е ангажирана административно наказателната му отговорност. Същият нито при предявяване на АУАН, нито в депозираната до съда жалба оспорва обстоятелството, че на визираната дата и място е управлявал влекача. Това обстоятелство се доказва и от приложената по делото декларация на основание чл.188 от ЗДвП.

Въз основа на тези констатации , съдът намира че жалбата е неоснователна. В съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.130 ал.1 от ЗДвП. Не бе доказано , че жалбоподателят се е движел в рамките на ограничението. Жалбоподателят в жалбата си оспорва констатациите в акта, но без да представя доказателства в подкрепа на оспорването. Съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Съдът намира, че нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. За административните нарушения не се изисква пряк умисъл. Достатъчно е да са извършени непредпазливо Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона.. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да повлекат неговата отмяна..Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на ЗДвП

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №5661/06.07.2009год. на Началника на РУМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.182 ал.3 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя Я.М.В. *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 300 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за 3 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.