Председател: И. Д. Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАХД № 1462/09 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д.Б.М. *** срещу Наказателно постановление № 4364/21.05.2009г. на началника на РУМВР към ОДМВР-гр.Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за два месеца, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДП. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява и не изпраща представител. Видно от върнатите в цялост призовки, същият не е бил намерен на посочения от него адрес, при което не са налице пречки за разглеждането на делото с оглед разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗАНН. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че след обявяването на делото за решаване е постъпила справка от Столична община, район “Студентски”, от която е видно, че жалбоподателят е променил адреса си, но не е уведомил за това съда. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 08.05.2009г. около 11,02 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка “Ауди А4” с ДК№ С 5806 НХ по път І- 2, в посока от гр.Русе към гр.Варна. В същото време от Д.И.Д. и К.П.К. ***, била извършвана проверка за спазване на ЗДП по посочения път, на км.107+197- участък от пътя, който се намирал извън населено място. Била извършвана проверка на скоростта на движение на моторните превозни средства, при която било установено, че автомобилът, управляван от жалбоподателя, се движи със скорост 132 км/ч, установена по надлежния ред с техническо средство Трафик-Радар-ТR-4 с фабричен номер 429, при ограничение на скоростта извън населено място до 90 км/ч. Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че се движи със скорост над разрешените стойности. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 21.05.2009г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 150,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за два месеца за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: разпитът на свидетелите Д.И.Д. и К.П.К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Установено е по делото, а и не се оспорва в жалбата, че на посочената дата около 11,02 часа жалбоподателят е управлявал лек автомобил по път І-2, в посока от гр.Русе към гр.Варна. Съдът счита за безспорно установено, че същият се е движел със скорост от 132 км/ч- скоростта на движение е установена с надлежно техническо средство, показанията на което са демонстрирани на водача. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство е преминало успешно последваща проверка и е в изправност. От приложения по делото отчет за регистрирани нарушения на максимално разрешената скорост е видно, че в посочения час е регистрирана скорост от 132 км/ч., която според показанията на двамата свидетели е скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС. Показанията на свидетелите К. и Д. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Жалбоподателят също така не е направил възражения, нито сочи доказателства, опровергаващи констатациите в акта, поради което съдът намира, че същият действително е управлявал автомобила си с констатираната от свидетелите скорост. Твърденията, изложени в жалбата, че засечената скорост е на друг автомобил, не са подкрепени с никакви доказателства и следва да се счетат за защитна версия на нарушителя. Посочени са лица, за които се твърди, че са пътували в автомобила, но липсват адреси за призоваване, като също така не са посочени обстоятелствата, които биха могли да бъдат изяснени с техните показания. С оглед естеството на процесното нарушение съдът намира, че разпитът на лица, пътували в автомобила, не би могъл да допринесе за изясняването на обективната истина. Скоростта на движение на автомобила се установява с надлежно техническо средство, а личните възприятия на дадени лица по никакъв начин не биха могли да се противопоставят на отчетното от уреда. Водим от горното съдът приема, че с деянието си жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.21, ал. 1 от ЗДП. Пътят, по който се е движел нарушителят се намира извън рамките на населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се прилагат общите правила, установени с посочената разпоредба. Видно е, че наказващият орган правилно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно. Съдът намира и че наказанието е определено правилно и законосъобразно, тъй като чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за превишаване от 41 до 50 км/ч на разрешената максимална скорост извън населено място, какъвто е и процесния случай.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 4364/21.05.2009г. на началника на РУМВР към ОДМВР-гр.Шумен, с което на Д.Б.М. ***, с ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за два месеца, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: