Р Е Ш Е Н И Е

№1640 12.10.2009г. гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На дванадесети октомври през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Н.К.

Секретар: С.А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 1463 по описа на ШРС за 2009г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 5154/09 от 22.06.2009г. на Началника на РУ на МВР – гр.Шумен, с което на В.И.С. *** са наложени две административни наказания, съответно “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, “глоба” в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 9 /девет/ месеца на основание чл.174, ал.1, предл. първо от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, или алтернативно предлага да бъде намален размера на наложените наказания, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание същият се явява лично и с упълномощен от него процесуален представител, които поддържат жалбата на изложените в нея съображения, като в съдебно заседание излага допълнителни мотиви в тази насока.

За РУ към ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.06.2009г. около 4.30 часа жалбоподателят В.И.С. управлявал собственият си лек автомобил марка “Фолксваген Пасат” с рег. № Н 7765 АР. При движението му по ул.”Съединение” в посока към ул.”Тетово” до дом № 208 водача загубил контрол над управлението на автомобила, като при ляв завой преминал в дясно от платното и се блъснал в крайпътно дърво. По превозното средство били причинени имуществени вреди. По сигнал, бил изпратен патрул на ГПК при РУ на МВР – гр.Шумен – полицейските служители П.С.И. и М.Д.Г., който констатирал нарушението. След като била установена самоличността на нарушителя, пристигналият на мястото на инцидента полицейски служител П.П. съставил протокол за ПТП № 1207372, в който било описано настъпилото ПТП по данни на участника в произшествието, като били отразени и настъпилите щети по автомобила. В.С. бил видимо повлиян от алкохол, като лъхал на алкохол, говора му бил завалян, а походката несигурна. На жалбоподателя С. му била извършена проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410”, с фабр. № 0181, която отчела наличието на алкохол в размер на 1,10 промила. Съгласно изискванията на ЗДвП и Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване № 0215417, който е подписан от последния. Впоследствие обаче С. *** за даване на кръвна проба. На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 5154Р от 06.06.2009г., който му бил предявен и подписан от него, като С. е посочил, че няма възражения. Впоследствие С. не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 5154/09 от 22.06.2009г., с което на жалбоподателя били наложени следните административни наказания – “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, “глоба” в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 9 /девет/ месеца на основание чл.174, ал.1, предл. първо от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П.С.П., на свидетеля М.Д.Г. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

По отношение, описаното в пункт първи на наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а когато възникне опасност за движението водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат. Видно от констатациите в Акта за установяване на административно нарушение жалбоподателят се е движил с несъобразена скорост и на ляв завой е изгубил контрол над управляваното от него МПС и излязъл в дясно от пътя по посока на движението си и се блъснал в крайпътно дърво. Посоченият акт за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното. По отношение на посоченото нарушение жалбоподателят не оспорва фактическите констатации, отразени както в АУАН, така и в НП, а и същите се потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели. От показанията на свидетеля П. се установява, че след като са отишли на мястото на инцидента са констатирали, че водачът се е ударил в дърво. В приложения по настоящото дело Протокол за ПТП № 1207372/06.06.2009г. е отразено, че С. не е контролирал непрекъснато МПС, на ляв завой е изгубил контрол над управлявания от него автомобил и се е ударил в крайпътното дърво, с което е допуснал ПТП. Протоколът е подписан от съставителя и от С.. Последният като официален удостоверителен документ, съставен и подписан от длъжностно лице в това му качество, се ползва с материална доказателствена сила за отразените в него и стоящи извън него факти с правно значение. Констатациите в протокола не са оборени, поради което настоящият съдебен състав намира, че обстоятелствата, описани в него, са се осъществили по описания в протокола начин. Отразено е в АУАН и НП, че ПТП е причинено предвид несъобразена скорост на движение, като при този вид нарушение е без значение с каква скорост се е движил водачът. При извършване на нарушението, свързано с несъобразена скорост, е от значение единствено дали водачът се е съобразил с пътната обстановка, с конкретните условия на видимост. Всяка скорост, която не позволява на водача да намали скоростта и да спре пътното превозно средство, като по този начин е станал причина за осъществяване на пътно-транспортно произшествие, независимо че в същото няма друг участник, е несъобразена скорост и с това е извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В процесния случай е констатирано, че водачът реализира ПТП вследствие несъобразена скорост и загубване контрол над автомобила. Освен това от разпита на свидетелят М.Г. се доказва по безспорен начин, че нарушителят е автор на описаното нарушение, тъй като същият е пътувал сам в автомобила. Ето защо, поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и законосъобразно е ангажирана отговорността на водача за това нарушение. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, която предвижда наказание “глоба” в размер от 100 /сто/ до 200 /двеста/ лева за водач, който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие. В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “глоба” в максималния, предвиден в закона размер, като не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е бил многократно наказван за различни нарушение на ЗДвП, то това обстоятелство не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, съобразявайки представените в съдебно заседание писмени доказателства за семейно и материално положение и имотното състояние на нарушителя, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена около средния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 120 /сто и двадесет лева/ лева.

По отношение на второто, описано в акта и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. За да е осъществено деянието по чл.174, ал.1, предл. първо от ЗДвП, като елемент от административното нарушение е наличието на алкохол в кръвта на извършителя, като количеството на алкохол трябва да бъде над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда. Освен това законодателя изисква това количество алкохол в кръвта да бъде установено по ред, определен от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието /арг. от чл.174, ал.4 от ЗДвП/. В случая това е редът, установен в Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, съгласно чл.1, ал.2 на която употребата на алкохол или друго упойващо средство се установява посредством използването на съответните технически средства и/или медицински и лабораторни изследвания. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е бил изпробван с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410”. Видно от констатациите в акта за установяване на административно нарушение, който отново следва да се отбележи, че е съставен по предвидения в ЗДвП и в ЗАНН ред и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, по време на проверката с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410”е установено наличието на алкохол в кръвта на В.С. в размер на 1,10 промила, неоспорен от нарушителя при проверката и съставянето на посочения АУАН. Освен това от показанията на свидетелите П. и Г. става ясно, че жалбоподателят е лъхал на алкохол, говора му е бил завалян, походката несигурна, т.е. бил е във видимо нетрезво състояние. От показанията на посочените свидетели е видно също, че С. е съдействал при извършване на проверката с техническо средство, както и че е получил издадения му талон за медицинско изследване № 0215417 съобразно цитираната наредба. Същият обаче не се е възползвал от възможността да му бъде взета кръв за химическа експертиза, като по този начин е избегнал установяване на точните стойности на алкохол в неговата кръв, което е много съществено нарушение на изискванията, въведени от ЗДвП, доколкото и самия текст е предвидил завишени санкции за това деяние. Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС под въздействието на алкохол, установено по надлежния ред - с техническо средство съобразно Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.1, предл. първо от ЗДвП, съгласно която “Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв., който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух“. В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “глоба” около максималния, предвиден в закона размер – 450 /четиристотин и петдесет/ лв., а кумулативното предвидено наказание “лишаване от право да управлява МПС” е наложено в размер, близък до максималния, предвиден в закона, а именно 9 месеца. В този смисъл, въпреки, че по отношение на първото и второто кумулативно предвидено наказание е наложил наказание в размер близък до максималния, посочен в закона, не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е бил многократно наказван за различни нарушение на ЗДвП, то това обстоятелство не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, което не е било сторено. При преценката си по същество, съдът счита, че при определяне на наказанията по размер, Началникът на РУ на МВР – гр.Шумен не се е съобразил с разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал.3 от ЗАНН. Доходи на нарушителя, липсата на сериозни нарушения на ЗДП, съдействието на контролните органи и обстоятелството, че полага грижа за отглеждането и изръжката на две непълнолетни лица и по-възрастните си родители, които са безработни и със сериозни здравословни проблеми от една страна, следва да се съпоставят с вида и характера на извършеното нарушение, респ. със значимостта на засегнатите обществени отношения, както и със стойността на алкохолната концентрация в случая, от друга страна. Обсъждането на посочените обстоятелства обосновава изводи за налагане на наказания около средния размер - глоба от 300 лв., съотв. лишаване от правоуправление за срок от 7 месеца. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена около средния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 300 /триста/ лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 7 месеца, за да кореспондират помежду си двете кумулативно предвидени наказания. В този смисъл, следва да бъде изменено наказателното постановление, като съдът счита, че дори наказания, наложени в размер около средния, в своята съвкупност ще постигнат целите на адм. наказания, посочени в нормата на чл. 12 от ЗАНН.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление в частта по пункт първи - да бъде изменено като размера на административното наказание “глоба” да бъде намален от 200 /двеста/ лева на 120 /сто и двадесет/ лева, по пункт втори - да бъде изменено, като размера на административното наказание “глоба” да бъде намален от 450 /четиристотин и петдесет/ лева на 300 /триста/ лева, а административното наказание “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” да бъде намалено от 9 /девет/ месеца на 7 /седем/ месеца.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. второ от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 5154/09 от 22.06.2009г. на Началника на РУ на МВР – гр.Шумен, в частта по пункт първи, с която на В.И.С. ***, ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, като намалява размера на наложеното наказание “глоба” от 200 /двеста/ лева на 120 /сто и двадесет/ лева.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 5154/09 от 22.06.2009г. на Началника на РУ на МВР – гр.Шумен, в частта по пункт втори, с която на В.И.С. ***, ЕГН ********** на основание чл.174, ал.1, предл. първо от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 9 /девет/ месеца, като намалява размера на наложеното наказание “глоба” 450 /четиристотин и петдесет/ лева на 300 /триста/ лева, както и срока на наложеното наказание “лишаване от право да управлява МПС” от 9 /девет/ месеца на 7 /седем/ месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: