Р Е Ш Е Н И Е

25.11.2009 год. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На двадесет и четвърти ноември през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: В.Т.Секретар: Й.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД №1468 по описа на ШРС за 2009 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №4076-0069322/24.08.2009 г. на Началника на Отдел “Обслужване” при ТД на НАП - гр.Шумен, с което на основание чл.179 от ЗДДС на ”Ю и В Партньори” ЕООД, представлявано от Ю.А.К.е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като в жалбата си твърди, че е подал посочената справка-декларация и придружаващите я документи по пощата и не е знаел, че същите не са приети от данъчната администрация. Същият не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща представител.

Процесуалният представител на ТД на НАП- гр.Шумен - административно- наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не на изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 16.03.2009 год.в ТД на НАП при извършване на данъчна проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП- гр.Шумен, било установено, че “Ю и В Партньори” ЕООД не е подало справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.02.2009 год. - 28.02.2009 год. Справката е следвало да бъде подадена в 14-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася - в случая до 14.03.2009 год. Справка – декларация по ЗДДС, за процесния данъчен период /01.02.2009 год. - 28.02.2009 год./ са били изпратени от страна на жалбоподателя по пощата. Предвид установяване на нарушението на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер.АА, №0069322 от 01.06.2009 г., .В АУАН е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС. Актът е подписан от упълномощен представител на дружеството, който е изложил писмени възражения, в които заявява, че дружеството е изпратило в законоустановения срок нулеви справки – декларации и протоколи по пощата. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни възражения в законоустановения в чл.44, ал.1 от ЗАНН 3-дневен срок.

Въз основа на акта и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка административно наказващият орган е издал наказателно постановление №4076-0069322/24.08.2009 г. от Началника на отдел “Обслужване” при ТД на НАП - гр.Шумен, с което на “Ю и В Партньори” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.179 от ЗДДС. Констатираното неизпълнение е за първи път.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава, както от всички събрани по делото писмени доказателства, така и събраните гласни доказателства и по-специално от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел – П.В.П., извършил проверката и актосъставители свидетелите по акта Е.Д. и В. Й. .

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е осъществил визираното в акта и в наказателното постановление нарушение, по следните правни съображения: Жалбоподателят “Ю и В Партньори” ЕООД е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, във вр. с чл.5 от ЗДДС и съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС е бил задължен да подаде справка-декларация в законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.

Съгласно чл.115, ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност декларациите по ал.1 се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице. Безспорно установено по делото е, и не се оспорва от данъчно задълженото лице, че “Ю и В Партньори” ЕООД не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация за данъчен период 01.02.2009 год. - 28.02.2009 год. лично или чрез упълномощено лице в компетентната териториална дирекция на НАП, - ТД на НАП – гр.Шумен.

Справка- декларация е била подадена по пощата, за доказателство на което са представени ксерокопия на известия за доставяне, включително и за месец 02.2009г. При така установеното съдът намира, че данъчно задълженото лице, като не е подало изискуемата по ЗДДС справка-декларация в срок до 14.03.2009 год. лично или чрез упълномощено лице на 15.03.2009 год. е било в неизпълнение на задължението по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС.

При преценка на нарушението обаче съдът, като взе в предвид обстоятелството, че дружеството не развива търговска дейност и не реализира приходи, считано от месец февруари 2008 год., както и обстоятелството, че същото е направило опит да изпълни задължението си по чл.125, ал.1 от ЗДДС, макар и неточно, доколкото нулевата справка- декларация е била изпратена по пощата, а не по предвидения в разпоредбата на чл.115, ал.6 от Правилника за прилагане на ЗДДС ред, то е налице “маловажен случай”.

Съгласно критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно установената съдебна практика при преценката за маловажност значение има начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, както и мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението., т.е. преценяват се всички обстоятелства, които характеризиращи деянието и дееца.

В настоящия казус съдът преценявайки цялостната дейност на нарушителя, факта , че дружеството няма други нарушения и наложени наказания по ЗДДС, обстоятелството че въпросното нарушение е извършено за първи път, т.е. налице е инцидентна проява в дейността на дружеството. Съдът прецени и липсата на вредни последици от деянието, доколкото дружеството не развива търговска дейност и не реализира доходи и печалби и доколкото в настоящия случай се касае за подаване на нулеви справки – декларации, настоящият съдебен състав приема, че административното нарушение, за което е санкционирано дружеството - жалбоподателят, следва да се квалифицира като "маловажен случай". Съдът счита, че наложеното за това нарушение наказание се явява прекалено тежко, съобразявайки тежестта на извършеното, неговата обществена опасност .

Съдът е длъжен да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И: 1898

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №4076-0069322/24.08.2009 год. на Началника на отдел “Обслужване” при ТД на НАП-гр.Шумен, с което на основание чл.179 от ЗДДС на “Ю и В Партньори” ООД с Булстат 127618278, представлявано от Ю.А.К., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Закона за върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.