Р Е Ш Е Н И Е

№1701 12.11.2009 год. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и първи октомври през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Р.Г.

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД №1470 по описа на ШРС за 2009 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №4093-0069323/24.08.2009 г. на Началника на Отдел “Обслужване” при ТД на НАП - гр.Шумен, с което на основание чл.179 от ЗДДС на ”Ю и В П.” ЕООД, представлявано от Ю.А.К. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС. Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като в жалбата си твърди, че е подал посочената справка-декларация и придружаващите я документи по пощата и не е знаел, че същите не са приети от данъчната администрация. Същият не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща представител.

Процесуалният представител на ТД на НАП-гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, макар и не на изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 16.04.2009 год. при извършване на данъчна проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП-гр.Шумен било установено, че “Ю и В П.” ЕООД не е подало справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.03.2009 год. - 31.03.2009 год.. Такава справка е следвало да бъде подадена в 14-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася - в случая до 14.04.2009 год. Нулеви справки – декларации по ЗДДС, включително и за процесния данъчен период /01.03.2009 год. – 31.03.2009 год./ са били изпратени от страна на дружеството-жалбоподател по пощата. Предвид установяване на нарушението на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер.АА, №0069323 от 01.06.2009 г., в който е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС. Актът за установяване на административното нарушение е бил съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството, който го е подписал след изложени писмени възражения, в които заявява, че дружеството е изпратило в законоустановения срок нулеви справки – декларации и протоколи по пощата. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни възражения в законоустановения в чл.44, ал.1 от ЗАНН 3-дневен срок. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №4093-0069323/24.08.2009 г. от Началника на отдел “Обслужване” при ТД на НАП - гр.Шумен, с което на “Ю и В П.” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.179 от ЗДДС. Констатираното неизпълнение е за първи път.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава, както от всички събрани по делото писмени доказателства, така и събраните гласни доказателства и по-специално от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел – П.В.П., извършил проверката и актосъставител.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е осъществил визираното в акта и в наказателното постановление нарушение, по следните правни съображения: Жалбоподателят е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, във вр. с чл.5 от ЗДДС и е бил задължен съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС да подаде справка-декларация в законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност декларациите по ал.1 се подават в конпетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице. Безспорно установено по делото е, а и не се оспорва от данъчно задълженото лице, че същото не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация за данъчен период 01.03.2009 – 31.03.2009 год. лично или чрез упълномощено лице в компетентната териториална дирекция на НАП, която в настоящия случай се явява ТД на НАП – гр.Шумен. Такава е била подадена по пощата, за доказателство на което са представени три броя ксерокопия на известия за доставяне. При така установеното съдът намира, че данъчно задълженото лице, като не е подало изискуемата по ЗДДС справка-декларация в срок до 14.04.2009 год. лично или чрез упълномощено лице на 15.04.2009 год. е било в неизпълнение на задължението по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС.

При преценка на нарушението обаче съдът, като взе в предвид обстоятелството, че дружеството не развива търговска дейност и не реализира приходи, считано от месец февруари 2008 год., както и обстоятелството, че същото е направило опит да изпълни задължението си по чл.125, ал.1 от ЗДДС, макар и неточно, доколкото нулевите справки-декларации са били изпратени по пощата, а не по предвидения в разпоредбата на чл.115, ал.6 от Правилника за прилагане на ЗДДС ред, то настоящия състав намира, че по същество същото представлява “маловажен случай”.

Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай" следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.

В настоящия случай съдът прецени цялостната дейност на нарушителя, обстоятелството, че дружеството няма други нарушения и наложени наказания по ЗДДС, въпросното нарушение е извършено за първи път, което показва, че случаят е инцидентна проява в дейността на дружеството. Видно от материалите по делото, както бе отбелязано и по-горе дружеството е предприело мерки за изпълнение на посоченото задължение, макар и не по предвидения в закона ред. Преценявайки изложеното и липсата на вредни последици от деянието, доколкото дружеството не развива търговска дейност и не реализира доходи и печалби и доколкото в настоящия случай се касае за подаване на нулеви справки – декларации, настоящият съдебен състав приема, че административното нарушение, за което е санкционирано дружеството - жалбоподателят, следва да се квалифицира като "маловажен случай". Още повече, че преценявайки наложеното за това нарушение наказание, съдът счита, че същото се явява прекалено тежко, съобразявайки тежестта на извършеното, неговата обществена опасност и най-вече обстоятелството, че дружеството не развива търговска дейност.

Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №4093-0069323/24.08.2009 год. на Началника на отдел “Обслужване” при ТД на НАП-гр.Шумен, с което на основание чл.179 от ЗДДС на “Ю и В П.” ООД с Булстат 127618278, представлявано от Ю.А.К., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Закона за върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: