Р Е Ш Е Н И Е

№ 1724 05.11.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и трети октомври две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Ж.М.

Секретар: П.Н.

Прокурор: ……………………

Като разгледа докладваното от районния съдия

Въззивно наказателно дело от административен характер № 1496 описа за 2009г.

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 46-0000243/24.08.2009г. на Директора на Регионална дирекция на Автомобилна администрация – гр.Шумен, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца за нарушение по чл.103, предл.второ от ЗДвП, както и на основание чл.93, ал.4 от Закона за автомобилните превози му е наложено наказание “глоба” в размер на 300 лв. за нарушение по чл.7 от Регламент 561/06 на ЕИО, във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП. В жалбата си до съда, жалбоподателят излага, че неправилно е приложен материалния закон, като излага подробни доводи в тази насока. Твърди, че не е извършил вменените му нарушения. Моли НП да бъде изцяло отменено на сочените основания.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбоподателят не явява лично в съдебно заседание, като не изпраща и представител. По делото е постъпило становище от него, в което се поддържа жалбата и се доразвиват доводите в нея. Моли се за отмяна на НП. Предвид, че същият е редовно призован и не сочи уважителни причини за отсъствието си от съдебното заседание, като същевременно е депозирал и становище по съществото на делото, то съда е разгледал делото в негово отсъствие.

Наказващият орган призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН не се явява и не изпраща представител. В придружителното писмо до съда взема становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди изцяло НП.

Жалбата е частично основателна, но не основанията посочени в нея.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 12.08.2009г. около 14.30 часа на главен път І-7, км.114+317 жалбоподателят, като водач на товарен автомобил “МАН ТГА 18.460” с ДК № РВ 05 86 АС и полуремарке “Кьогел” с ДК № РВ 32 42 ЕМ, извършвал превоз на товари за собствена сметка, съгласно фактура издадена от “Санита пласт” АД – с. Драгоево. На водача бил подаден своевременен и ясен сигнал за спиране, обозначено с конуси и пътен знак. Сигнала бил подаден със стоп – палка по образец на Министерство на транспорта. Водача обаче нито спрял, нито намалил своята скорост на движение. От контролните органи бил подаден сигнал до друг екип, като след това се качили в служебния си автомобил и потеглили след нарушителя. Малко след това товарния автомобил бил спрян от другия екип. При извършване на проверката на документите на водача, било констатирано и друго нарушение, а именно, че В. управлявал от 05.15 часа до 11 часа на 12.08.2009г. без да използва почивка от поне 45 минути по време на работа. От монтирания и използван тахограф марка “Сименс VDO 1324.5100” № 740398 е видно, че е управлявал непрекъснато 05.04 минути. За нарушенията му бил съставен Акт серия А, фабр.№ 078131 от 12.08.2009г. в негово присъствие. При предявяването му и запознаване с неговото съдържание нарушителят имал възражения, като не ги описал. Такива постъпили в законоустановения срок по ЗАНН с Вх.№ 13-02-33-1738/19.08.2009г.. В тях са дадени подробни аргументи относно това, че не е извършил сочените нарушения. Наказващият орган не обсъдил обаче направеното възражение, нито разследвал спорните обстоятелства, а въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административнонаказателната преписка било издадено НП № 46 - 0000243/24.08.2009г. на Директора на РД “АА” – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от два месеца и на основание чл.93, ал.4 от ЗАвП му е наложено наказание в размер на 300 лв.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – свид. Ж.М.Ч. – актосъставител и свид. И.Д.И. - свидетел по съставянето на акта и при установяване на нарушението и свид. К.П.И. – свидетел по съставянето на акта.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е частично основателна, но не на доводите изложени в нея по следните правни съображения: Безспорно от писмените и гласни доказателства по делото и двете нарушения се доказват по един категоричен и безсъмнен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП вменява задължение на водача на ППС при подаден сигнал от контролните органи да спре плавно, като са посочени две хипотези на мястото на спиране - в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от контролния орган място и да изпълнява указанията на този контролен орган. Изпълнение на тези указанията предполага същите да са в резултат от спирането от контролните органи при подаден сигнал. В конкретният случай на водача бил подаден ясен и своевременен сигнал със стоп-палка тип МТ, като водача е имал достатъчно време да възприеме подадения сигнал, да намали своята скорост и да спре плавно на посоченото място. Мястото, където са стоели контролните органи е било обозначено с конуси, както и със знак, същите са били и с униформено облекло. Нямало е никакви странични фактори които, да попречат на водача да възприеме своевременно подадения му сигнал за спиране. Още повече, че от свидетелските показания се установи, че времето е било ясно и слънчево, а пътят в добро състояние. Съдът констатира известна неточност при посочване в НП на нарушената от В. норма на ЗДвП, като вместо чл.103, предл. второ от ЗДвП, за повече прецизност то следва да се квалифицира по чл.103, предл.първо от ЗДвП. Това е така, тъй като четейки разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП се предполага първо да е подаден сигнал за спиране, като задължение на водача да спре в определените от закона места и второ вече след спиране да изпълни съответните указания на контролните органи. Съдът намира, че това нарушение не е от категорията на съществените такива, които да водят до нарушаване на правото на защита на виновния, тъй като нарушението от една страна обстойно е описано в акта и НП, а от друга страна самия нарушител чрез съдържанието на възражението и жалбата си показва, че е разбрал напълно за какви точно нарушения му е ангажирана административнонаказателната отговорност. Поради това съдът намира и изложените доводи в тази връзка в жалбата за неоснователни. Наложеното наказание законосъобразно е определено малко над предвидения в закона минимум. В конкретния случай не може да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като във всички случаи водачите на пътните превозни средства са длъжни да спират при подаден сигнал от контролните органи.

По отношение на второто констатирано нарушение, съдът счита следното: Съгласно чл.7 на §1 от Регламент 561/06 на ЕО, преповторен в чл.78 от ЗАвП се изисква след период от 4 часа и половина водачът да използва непрекъсната почивка от 45 минути по време на работа. От приложените по делото доказателства - тахографски лист “Сименс VDO 1324.5100” № 740398 е видно, че водачът управлявал повече от четири часа и половина непрекъснато, без да е ползвал почивка от 45 минути. В своите възражения до наказващия орган и в жалбата си до съда нарушителя излага, че при управлението на товарния си автомобил е преценил, че с цел безопасността на товара и на пътуващите е искал да достигне до подходящо място за престой и тогава да направи 45 минутната почивка. Тези доводи не се споделят от съда, поради следното: Действително законодателят е дал възможност на всеки водач сам да прецени кога е най-подходящото време и място за извършване на почивката, но при определени условия, които съдът намира, че в настоящия случай не са настъпили. Нито е имало други пътници, нито товарът е бил с някакви специфики, водещи до неотложност при транспортирането му, нито пък е липсвало подходящо място. Ако водачът се движеше в тесен участък или проход би имало логика в неговите възражения. Поради това и установените факти по делото налагат извода, че е осъществен състава на посоченото нарушение от обективна и субективна страна. Наказващия орган обаче не е мотивирал защо не прилага чл.28 от ЗАНН. Закона не съдържа дефиниция за “маловажен случай”, поради което следва да бъде извлечена от НК. Съдът намира, че това нарушение е маловажно, поради конкретната тежест на извършеното и липсата на общественоопасни последици. Обстоятелството, че констатираното закъснение е много малко /почивката е направена само половин час след максимално определеното по закон време/, че му е първо нарушение от този вид, че всичко друго свързано с документите по товара, транспортирането му и документите на водача е било изрядно при проверката, водят до маловажност на нарушението. Поради това следва да се приложи чл.28 от ЗАНН. Значението на прилагането на тази разпоредба за жалбоподателят е, че по силата на закона той следва да се освободи от административнонаказателна отговорност, да не му се наложи наказание и да се предупреди нарушителят, че при повторно извършване на горното нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото е осъществен състава на нарушението, то предупреждението не означава оневиняване. Но атакуваното НП в тази си част е издадено в нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН, която разпоредба задължава наказващия орган да извърши проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН. В тази си част НП противоречи на закона и следва да се отмени.

Водим от горното на основание чл.63 ал.1, предл.първо и предл. трето от ЗАНН, във връзка с чл.28 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 46-0000243/24.08.2009год. на Директора на РД “АА” - гр.Шумен, в частта, в която на А.И.В. с ЕГН **********,***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв./сто лева/ и е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 46-0000243/24.08.2009год. на Директора на РД “АА” - гр.Шумен, в частта, в която на А.И.В. с ЕГН **********,***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.93, ал.4 от Закона за автомобилните превози му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв./триста лева/ за извършено нарушение по чл.7 от Регламент 561/2006г. на ЕО, във връзка с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалният кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: