Р Е Ш Е Н И Е

№ ............ 21.12.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесети ноември две хиляди и девета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 1585 по описа за 2009г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 5295/2009г. на Началника на РУМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.179 ал.1 т.5 предл.2 от ЗДвП, чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.3 предл.1 от ЗДвП на Р.П.С. са наложени съответно: административно наказание “глоба” в размер на 70 лева, административно наказание “глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, административно наказание “глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени НП като незаконосъобразно и неправилно като излага доводите си затова в жалбата. В съдебно заседание процесуалният му представител, моли за отменяне на наказателното постановление, като поддържа жалбата и излага съображения в подкрепа на тезата си.

Процесуалния представител на въззиваемата страна, моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като излага доводите си затова.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

На 10.06.2009г. около 10.00 часа свидетелите В.В. и М.К. ***. Били застанали в отбивка водеща към строителните борси , която се намирала в ляво, малко след кръстовището на ул.”Съединение”, ул. “Владайско въстание” и бул. “Мадара” в посока бул. “Велики Преслав”. Малко след визираното кръстовище имало разделителен остров, който разделял двете платна на ул. “Владайско въстание”. В началото на островът бил поставен знак “Г-9”, който указвал за движещите се от кръстовището в посока бул. “В. Преслав” преминаване отдясно на знака. На около 30 метра след началото на острова, започвала отбивката, на която били застанали полицейските служители с патрулен автомобил, в близост до входа на магазин “Стройкомплект”. По – същото време в района се движел и жалбоподателят с управлявания от него т.а. “Мерцедес” с рег. № Н9861АН. Полицейските служители забелязали малък товарен автомобил , бял, марка “Мерцедес” , който не се съобразил с поставения пътен знак “Г-9” и навлязъл в лентата за насрещно движение. Тъй като водачът забелязал полицейският автомобил не навлязъл в отбивката, а продължил по ул.”Владайско въстание”. Същият не бил последван от автопатрула, тъй като по същото време вземали отношение спрямо друг водач. Малко по – късно автомобил от същият вид, цвят и марка приближил полицейските служители идвайки от ул.”Д-р Заменхоф” или ул. “Шуменска комуна”. Тъй като според св. В. това бил същият автомобил , който малко преди това не спазил знак ”Г-9” му подал ясен сигнал за спиране със стоп – палка. Водачът не се подчинил на подадения сигнал и не преустановил движението на управлявания от него автомобил, а продължил и навлязъл в района на строителните борси. Полицейските служители с патрулния автомобил го последвали. Намерили автомобила спрян в една от базите. При влизане в базата те засекли друг автомобил, който напускал обекта. При проведен разговор с работници в базата, между които и св. М. М. установили, че автомобилът, който не спрял на подадения сигнал със стоп-палка, бил управляван от жалбоподателя. Междувременно жалбодателят бил оставил автомобила марка «Мерцедес» в базата и бил напуснал същата с друг автомобил. По настояване на полицейските служители той бил уведомен по телефона да се върне в базата, след което полицейските служители пристъпили към извършване на праверка. В хода на проверката жалбоподателят не изпълнил указанията на контролните органи като отказъл да представи свидетелство за управление на МПС. Представил единствено ксерокопие на лична карта. За случая контролните органи изготвили докладна записка, в която описали обстоятелствата, при които е извършено нарущението, самоличността на нарушителя, както марката и регистрационният номер на автомобила. На жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 5295Р/10.06.2009г. в негово присъствие като актосъставителят приел, че с действията си жалбоподателят е нарушил чл.6 т.1 предл.3 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП. При предявяване на АУАН жалбоподателят отразил възражения, а именно, че написаното в него не отговаря на истината. Възползвал се е и от правото си да депозира допълнителни писмени възражения в законоустановеният 3 дневен срок. Въз основа на съставения акт е издадено постановление № постановление № 5295/2009г. на Началника на РУМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.179 ал.1 т.5 предл.2 от ЗДвП, чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.3 предл.1 от ЗДвП на Р.П.С. са наложени съответно: административно наказание “глоба” в размер на 70 лева, административно наказание “глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, административно наказание “глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца. Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: свид.В.В. – актосъставител, М.К. – свидетел при съставяне на акта и установяване на нарушението, допуснатите в с.з. свидетели М. М., О. М. и С. М..

При така изяснената фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи: В акта и в НП е прието, че жалбоподателят виновно е нарушил – чл.6 т.1 предл.3 от ЗДвП, чл.103 предл.2 от ЗДвП и чл.103 предл.3 от ЗДвП .С наказателното постановление на жалбоподателя са наложени административни наказания за констатираните нарушения. Същественото в административно – наказателното производство е да се установи : има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.

По отношение на нарушението, визирано в пункт първи на наказателното постановление съдът съобрази от правна страна следното:

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не се установи по безспорен начин, че констатираното в акта нарушение на чл.6 т.1 предл.3 от ЗДвП е извършено от лицето посочено като нарушител. В административно наказателният процес действа презумцията за невиновност на лицето, посочено в съответният акт за констатирано административно нарушение и нарушението следва да бъде доказано по несъмнен начин , а не – да се предполага извършването му. Тежестта на доказване на извършеното нарушение лежи върху органа издал наказателното постановление. Той е длъжен да докаже по безспорен начин пред съда, че е извършено административно нарушение и че е извършено от лицето посочено като нарушител. Показанията на свидетелите В.В. и М.К. не доказват по безспорен начин твърдяното в наказателното постановление нарушение на чл.6 т.1 предл.3 от ЗДвП от страна на нарушителя. Актосъставителят е приел, че жалбоподателят е извършил административното нарушение единствено въз основа на обстоятелството, че той управлявал автомобил от същият вид и марка. Същите са забелязали от разстояние малък товарен автомобил , бял, марка “Мерцедес” , който не се съобразил с поставения пътен знак “Г-9” и навлязъл в лентата за насрещно движение. Не са възприели водачът, както и регистрационния номер. Автомобилът не е бил обозначен по някакъв начин, посредством който по – късно да бъде индивидуализиран. След извършване на нарушението те не са имали визуална възможност да проследят движението на автомобила нарушил пътен знак “Г-9”. Това , че малко след това от една от пресечките, към тях се приближил жалбоподателят с управляван от него автомобил от същият вид и марка по никакъв начин не доказва, че той е осъществил нарушението. Това е едно предположение базирано единствено на вида и марката на автомобила, които съдът намира за недостатъчни за индивидуализиране на конкретният автомобил и съответно на неговия водач. Недопустимо е да се налага наказание въз основа на предположения. Липсват безспорни доказателства, от които би могъл да се направи категоричният извод за авторството на нарушението. Показанията на свидетелите В. и К. не доказват авторството на деянието Съдът намира , че от събраните по делото доказателства не би могъл да се направи категоричният извод , че именно жалбоподателят е извършил вмененито му нарушение на чл.6 т.1 предл.3 от ЗДвП, за което му е наложена административно наказание на основание чл.179 ал.1 т.5 предл.2 от ЗДвП. Във връзка с това, съдът констатира нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН, който изисква административно-наказващия орган да събере доказателства относно основните факти от значение за издаване на НП. Не изясняването всестранно и пълно на фактическата обстановка нарушава правото на защита на жалбоподателя, поради което съдът намира, че в частта, с която на жалбоподателят е наложено административно наказание “глоба” в размер на 70 лева на основание чл.179 ал.1 т.5 предл.2 от ЗДвП, НП следва да бъде отменено .

По отношение на наложените в пункт втори и пункт трети наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.3 предл.1 от ЗДвП , съдът намира, че в хода на съдебното производство се установи по безспорен начин, че констатираните в акта нарушения са извършени от лицето посочено като нарушител. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че на посочените в АУАН и в НП дата и място той е управлявал т.а. “Мерцедес” с рег. № Н9861АН. Това се потвърждава и от показанията на свидетелите М. М., О. М. и С. М.. Относно нарушението изразяващо се в не спиране на посоченото място , при подаден сигнал от контролните органи, съдът кредитира показанията на св.В.. Същият е възприел регистрационният номер на автомобила, водачът , както и факта, че в него е имало и двама пътника. Предвид на това съдът намира, че към този момент св. В. се е намирал извън полицейския автомобил и към момента на подаване на сигнала със стоп-палка е бил в близост до т.а. “Мерцедес”, бил е облечен с униформа и светлоотразителна жилетка, поради което съдът не кредитира показанията на свидетелите О. М. и С. М., че на пътя е имало само полицейски автомобил, но не и полицейски служители. Сигналът е бил своевременно подаден. Съдът намира, че жалбоподателят е възприел сигнала , предвид обстоятелството , че св. В. се е намирал срещу автомобила,Нарушителят не се е движел с голяма скорост, предвид обстоятелството, че след това е предприел завой на дясно, а също така около него е нямало други автомобили, които да му пречат да разбере за кого всъщност се отнася той. Санкционната норма е правилно определена тъй като нарушението осъществено от жалбоподателя, се състои в неизпълнение разпореждане на контролния орган за спиране на определено място

Съдът намира, че от показанията на свидетелите В.В., М.К. и М. М. по безспорен начин се установява , че на посочената дата жалбоподателят не е изпълнил указанието на контролните органи да предаде за проверка свидетелството си за управление на МПС. Това безспорно представлява нарушение на чл.175 ал.1 т.3 предл.2 от ЗДвП, за каквото правилно е санкциониран . В АУАН и в НП неправилно е посочено , че извършеното е нарушение по чл.103 предл.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП вменява задължение на водача на ППС при подаден сигнал от контролните органи да спре плавно, като са посочени две хипотези на мястото на спиране – в най- дясната част на платното за движение или на посоченото от контролния орган място и да изпълнява указанията Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП не визира три състава. Съюзът или е използван само за алтернативно определяне на мястото за спиране. Задълженията на водачът в посочената правна норма да “ да спре “ и “ да изпълни” съответните указания. . Изпълнението на тези указания обаче предполага те да са резултат от спирането от контролните органи при подаден сигнал. В конкретният случай това не е налице. Независимо от неправилното посочване на нарушената разпоредба, настоящият състав счита, че допуснатото нарушение не е съществено и не нарушава правото на защита на нарушителя. Разпоредбата на чл.175 ал.1 т.3 предл.1 от ЗДвП не е само санкционна, а и материалноправна. Съдържа в себе си и състав на нарушение, за което се налагат посочените в нея санкции. Доколкото в текстовата част на АУАН и на НП е описан именно състав на нарушение по чл.175 ал.1 т.3 предл.1 от ЗДвП, то настоящият състав счита, че в случая не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване правото на защита. Самият нарушител не излага доводи за нарушаване правото му на защита, поради неправилно посочване на нарушената разпоредба .

Съдът намира за безспорно установено , че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, тъй като не е спрял при подадения сигнал от полицейските служители, както и нарушението по чл.175 ал.1 т.3 предл.1 от ЗДвП. За първото нарушение жалбоподателят е санкциониран по реда на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП За второто нарушение жалбоподателят е санкциониран по реда на чл.175 ал.1 т.3 предл.1 от ЗДвП. Цитираните разпоредби предвиждат еднакви по вид и размер наказания и за двете нарушения, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева за водач , който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, съответно откаже да предаде документите си на същите органи. В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказаниятя. Въпреки, че е наложил наказание в размер над минималния, посочен в закона не е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е бил наказван за други нарушения на ЗДвП, то това обстоятелство не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тези санкции, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкциите на нарушителя наложени на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП и чл.175 ал.1 т.3 предл.1 от ЗДвП да бъдат намалени до минималния, предвиден в закона размер. Ето защо съдът счете за справедливо наказателното постановление в частта по пункт втори и трети да бъде изменено, като наложените на Р.С. административни наказания бъдат намалени съответно на :“глоба” на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец .

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 5295/2009г. на Началника на РУМВР - Шумен, в частта по пункт втори, в която на Р.П.С. с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 3 /три/ месеца, като намалява размера на наложеното административно наказание “глоба” от 100 /сто/ лева на 50 /петдесет/ лева, а размера на административното наказание “лишаване от право да управлява МПС” от 3 /три/ месеца на 1 /един/ месец.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 5295/2009г. на Началника на РУМВР - Шумен, в частта по пункт трети, в която на Р.П.С. с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.1, т.3 предл.1 от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 2 /два/ месеца, като намалява размера на наложеното административно наказание “глоба” от 100 /сто/ лева на 50 /петдесет/ лева, а размера на административното наказание “лишаване от право да управлява МПС” от 2 /два/ месеца на 1 /един/ месец.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5295/2009г. на Началника на РУМВР - Шумен, в частта по пункт първи, в която на Р.П.С. с ЕГН ********** на основание чл.179 ал.1 т.5 предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 70 /седемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

.