Р Е Ш Е Н И Е

№...................... 10.12.2009 год. Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На единадесети ноември през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД №1586 по описа на ШРС за 2009 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №4333/09 от 08.06.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на С.Д.С. *** са наложени шест административни наказания, съответно “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 /четири/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. първо от ЗДвП, “глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 14 /четиринадесет/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП, “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП и “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание същият се явява лично и с упълномощен от него процесуален представител. Последният поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като в съдебно заседание излага допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима в частта, в която се обжалват наложените наказания “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 /четири/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, “глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 14 /четиринадесет/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП и “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП и недопустима, в частта в която се обжалват наложените наказания “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. първо от ЗДвП, “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП и “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не на изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.05.2009 год. около 06.50 часа жалбоподателят С.Д.С. управлявал собствения си лек автомобил марка “БМВ-525” с рег.№ Н 1852 АХ, като се движел в гр.Шумен, по ул.”Самара”, в посока от ул.”Генерал Драгомиров” към ул.”Стара планина”. При движението му по посочената улица в района на СОУ “Трайко Симеонов” му бил подаден сигнал от служители при РУ на МВР - гр.Шумен за спиране със стоп палка, тип МВР, въпреки което водачът не спира и продължава движението си в посока ул.”Стара планина”. Същият бил последван от свидетелите Д.П.А. и И.А. Г., с помощта на управлявания от свидетеля А. автомобил, който е негова лична собственост. Междувременно бил сигнализиран и екип на ГПК към РУ на МВР – Шумен. При извършена служебна справка относно собствеността на автомобила било установено, че същия е собственост на жалбоподателя С.Д.С. и че същият е регистриран на адрес, гр.Шумен, ул.”Ильо войвода” №12. Следвайки автомобила на С. свидетелите А. и Г. забелязали, че жалбоподателя паркирал пред дома си на ул.“Ильо войвода” и от неговата предна врата от местото на водача слязъл именно С.С.. Междувременно на същия адрес пристигнал и свидетеля Д.И.Д. – служител на ГПК към РУ на МВР – гр.Шумен, заедно с друг свой колега. На жалбоподателя му били поискани документи за самоличност. Последният не представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. С. лъхал на алкохол, но отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство. Бил му издаден талон за медицинско изследване №0106346, но същият отказал да го получи и не се явил за даване на кръвна проба за изследване. Отказът му да получи талона е удостоверен с подписа на свидетеля И.А. Г.. Било установено също и че водача не носи документ за сключена застраховка “Гражданска отговорност”, както и че не носи свидетелство за регистрация на МПС. На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение №4333Р от 10.05.2009 год., който бил връчен на нарушителя, но същият отказал да го подпише. Като възражения е изложил, че не съгласен с изложеното. Отказът на жалбоподателя да подпише акта е удостоверен с подписа на свидетеля Георги Петров Василев. Впоследствие С. не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №4333/09 от 08.06.2009 год., с което на жалбоподателя били наложени следните административни наказания – “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 /четири/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. първо от ЗДвП, “глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 14 /четиринадесет/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП, “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба” в размер на 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. трето от ЗДвП и “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Д.И.Д., на свидетелите Д.П.А. и И.А. Г. - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

По делото като свидетели са разпитани и лицата Н. И. С., С. Й. С. и В. В. Д., но съдът счита, че показанията им не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са противоречиви и не се подкрепят от останалия, събран по делото доказателствен материал. В тази връзка свидетелят В. В. Д. заявява, че лично той е управлявал автомобила на жалбоподателя, но не е бил спиран от полицейски служители и при пристигането си пред дома на С., за да му върне ключовете и автомобила, което според него се случва в интервала от време между 6.15-6.20 часа на същия ден, не е имало други хора. Тази версия на свидетеля Д. не се подкрепя от нито един от останалите разпитани по делото свидетели, в това число и от свидетелите, ангажирани от страна на жалбоподателя. По този повод свидетелката Н. С. заявява, че предната вечер автомобилът на сина й е бил пред дома им и че на сутринта е имала задължение да събуди С., тъй като е имал уговорка да ходи за риба, заедно със свидетеля С.. Известно време след като го е събудила чула разправия пред дома си и след като излязла видяла, че автомобила на С. отново е там и че сина й се разправя с полицейски служители. По отношение показанията на свидетелката Н. И. С. съдът счита, че в едната си част същите са изолирани и не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, а в останалата си част не допринасят по никакъв начин за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Освен това дори да приемем, че свидетелят Д. действително е управлявал автомобила на С., то това обстоятелство не изключва по никакъв начин възможността последния, след връщане на автомобила да осъществи описаните в акта за установяване на административно нарушение действия. В подкрепа на изложеното е обстоятелството, че нарушението е констатирано в 6.50 часа, т.е. 20 минути след посочения от свидетеля Д. интервал от време, в който автомобилът е бил върнат на жалбоподателя.

Не следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля С. С., доколкото последните противоречат изцяло на показанията на свидетелите А. и Г., които в съдебно заседание заявяват, че пряко са възприели момента, в който жалбоподателя е спрял автомобила пред дома си и е слязъл от него. В същото време свидетелят С. заявява, че при пристигането си пред дома на С., автомобилът му е бил отвън и че жалбоподателят е излязъл от дома си едва след пристигане на полицейските служители.

Освен това съдът намира основание да не кредитира показанията на посочените трима свидетели и поради близките отношения на същите с жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че свидетелката Серова е негова майка, а другите двама свидетели се намират с него в близки приятелски и колегиални отношения. Това до голяма степен прави показанията и на тримата прекалено пристрастни и целящи единствено оневиняване на жалбоподателя.

В същото време съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Д., А. и Г., доколкото същите са непротиворечиви, напълно кореспондират помежду си и изцяло подкрепят изложената по-горе и приета от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че в района на СОУ ”Трайко Симеонов” на жалбоподателя е бил подаден ясен сигнал за спиране с полицейска стоп палка, но същия не е изпълнил даденото му указание, а дори е заобиколил свидетеля Д.А., без да преустанови движението на автомобила и без да изпълни даденото му разпореждане за спиране. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите А. и Г., които пряко са възприели поведението на жалбоподателя и проследявайки го до дома му ясно са възприели момента на неговото слизане от управлявания автомобил. В подкрепа на изложеното в разпита си в съдебно заседание свидетеля Д.А. заявява: “Освен водача в автомобила нямаше други лица....Докато следвах автомобила не съм го изпускал от поглед....Движехме се след него.....Като пристигнахме на място видях, че излиза от автомобила и го заключва.” В същата насока са и показанията на свидетеля Г., който заявява: ”В автомобила имаше само едно лице, с очила, когото познавам. Твърдя, че го познавам. Проследихме го и стигнахме до улица “Ильо войвода”, където живее С......Познавам лицето, защото живеем на не много далече един от друг, от квартала го познавам. Когато му бе подаден сигнала със стоп-палка той беше с очила, но аз го разпознах.....познаваме се, не го виждам за първи път.” От изложеното може да се направи категоричния извод, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила в момента, в който на същия е бил подаден ясен сигнал за спиране със стоп-палка. Нарушението е описано пълно и ясно и в акта за установяване на административно нарушение, които е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, а също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Поради изложените по-горе съображения съдът не кредитира версията, че друг, а не жалбоподателя е извършил нарушението, поради което приема, че обратното на изложеното в акта в настоящото производство не се доказа. Следва да се приеме, че именно жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в пункт първи на наказателното постановление, като не е изпълнил указанията за спиране, дадени от контролен орган. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която се наказва с “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6 месеца и с “глоба” от 50 до 200 лева, водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е и двете кумулативно дадени наказания в размер около средния, предвиден в закона, а именно “глоба” в размер на 100 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 месеца, без да изложи никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е бил многократно наказван за различни нарушение на ЗДвП, то това обстоятелство не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец. При преценка на размера на наказанията съдът съобрази обстоятелството, че доколкото двете наказания са кумулативно предвидени, то същите следва да кореспондират помежду си.

По отношение на нарушенията, описани в пункт втори, четвърти и пети от наказателното постановление на жалбоподателя са наложени наказания “глоба” в размер на 10 лв., а съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лева включително. Поради изложеното съдът намира, че жалбата в тази част се явява недопустима, поради което наказателното постановление в тази си част не следва да бъде обсъждано и разглеждано, а производството по делото следва да бъде прекратено.

По отношение на нарушението, описано в пункт трети на наказателното постановление, съдът установи от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410”. Видно от констатациите в акта за установяване на административно нарушение, който отново следва да се отбележи, че е съставен по предвидения в ЗДвП и в ЗАНН ред и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, по време на проверката С. е лъхал на алкохол и е бил във видимо нетрезво състояние. От показанията на свидетелите А., Г. и Д. става ясно, че същият категорично е отказал да бъде изпробван с техническо средство. Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото в разпоредбата на чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП, съгласно която “Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 до 18 месеца и “глоба” в размер от 500 до 1000 лева. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както в акта за установяване на административно нарушение, а така също и в наказателното постановление е посочена като нарушена санкционната разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В същото време обаче, настоящият състав приема, че посочената разпоредба освен санкционна е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. Ето защо посочването именно на тази разпоредба, както в акта, а така също и в наказателното постановление не е съществено процесуално нарушението, доколкото по никакъв начин не е нарушило правото на защита на жалбоподателя и не му е попречило да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил и съответно да организира по адекватен начин защитата си срещу него. В този смисъл е и константната практика на съдилищата и по-специално Решение от 01.04.2009 год. на Адм.С – Шумен по к.а.н.д. №52/2009 г. В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е и двете кумулативно дадени наказания в размер над минимума, около средния, предвиден в закона, а именно “глоба” в размер 700 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 14 месеца, без да изложи никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че, както бе отбелязано и по-горе, видно от приложената по делото Справка за нарушител от региона жалбоподателят е бил многократно наказван за различни нарушение на ЗДвП, то това обстоятелство не води автоматично до налагане на по-висока санкция за нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца. При преценка на размера на наказанията съдът отново съобрази обстоятелството, че доколкото двете наказания са кумулативно предвидени, то същите следва да кореспондират помежду си.

По отношение на нарушението, описано в пункт шести на наказателното постановление, съдът установи от правна страна следното:

На водача е наложено наказание на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, за това, че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Разпоредбата на чл.174, ал.4 от ЗДвП предвижда, че редът, по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от министър на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредба №30 от 27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, съгласно която “употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания”, а също и разпоредбата на чл.2, ал.1 от същия нормативен акт, съгласно която “когато от водача е взета некачествена проба или се оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване. И двата начина на проверка имат една и съща цел, а именно установяване наличието на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на водача. Следователно отказът на водача да бъде изпробван по който и да е от двата начина осъществява по своята същност едно административно нарушение, а именно отказ на водача да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта. Доколкото с наказанието по пункт трети от наказателното постановление С. вече е бил наказан именно за това нарушение, изразяващо се в отказ да бъде изпробван с техническо средство за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо средство, то налагането на второ наказание за същото нарушение, изразяващо се отново в отказ да му бъде извършена такава проверка, макар и чрез лабораторно изследване, би довело до нарушение на принципа, заложен в разпоредбата на чл.17 от ЗАНН, съгласно който никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан. Настоящият състав намира, че посоченото нарушение е съществено и би довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя, поради което в тази част наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление в частта по пункт първи - да бъде изменено, като наложените наказания бъдат намелени, съответно на “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец, по пункт трети - да бъде изменено, като наложените административни наказания бъдат намалени, съответно на “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца, в частта по пункт шести – да бъде отменено, а в останалата си част производството по делото да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №4333/09 от 08.06.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОД на МВР – гр.Шумен, в частта по пункт първи, с която на С.Д.С., с ЕГН **********,*** на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 /сто/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 /четири/ месеца, като намалява размера на наложените наказания съответно на “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №4333/09 от 08.06.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОД на МВР – гр.Шумен, в частта по пункт трети, с която на С.Д.С., с ЕГН **********,*** на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 14 /четиринадесет/ месеца, като намалява размера на наложените наказания на “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца,

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №4333/09 от 08.06.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОД на МВР – гр.Шумен, в частта по пункт шести, с която на С.Д.С., с ЕГН **********,*** на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 /дванадесет/ месеца,

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в останалата част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.