Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Шумен, 18.12.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Шуменският районен съд, в открито заседание на седемнадесети декември  две хиляди и девета   година, в състав:

                                                                  Председател: Валентина Тонева

 

при секретаря Й.К. , като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД *592по описа на ШРС за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:

          Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е наказателно постановление №6214/10.08.2009 год. на зам. Директор на  ОД МВР  - гр. Шумен, с което на Д.М.П.   са наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 / сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП . Жалбоподателката  моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и  неправилно, като излага подробно доводите си за това в съдебно заседание .

          Процесуалният представител на ОД МВР гр. Шумен – административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и в  моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

          Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

          Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе  предвид събраните по делото доказателства и становища на страните преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: С Наказателно постановление №6214/10.08.2009 год. на зам. Директор на  ОД МВР  - гр. Шумен, на Д.М.П. , били наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 / сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП .  А именно за това, че на 05.04.2009 год., по път I-2 ,км. 105+400 в с. Струйно   обозначено с п.з. Д-11 в посока  Русе –Шумен , управлява лек автомобил ”Рено Клио ”  с № РР6741 АМ собственост на Д.М.П. ЕГН  ********** ***   със скорост 81км/ч при ограничение  за населено място 50 км,   – превишава с  31 км/ч. Нарушението било установено със система за видео контрол  МРН –ВЕЕ III, снабдена с радар RAD 12, и съобразно техническите характеристики на монтираната система се извършвало и заснемане на нарушението- КЛИП 768.

В 11: 13: 15 ч., съобразно показанията на техническите средства, полицейските служители установили, че на описания пътен участък лек автомобил ”Рено Клио ”  с № РР6741 АМ  се движи   със скорост от 81 км/ч при разрешена   скорост от 50 км/ч. Скоростта на движение била отразена на радара, както и била направена снимка на автомобила, на която бил посочен номера на клипа - №  768, радара, датата и часа на нарушението, измерената скорост на движение на автомобила от 81 км/ч.,  ограничението от 50 км/ч, и номера на автомобила

 Било установено, че водачът е превишил максимално разрешената скорост с 31 км.   Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 6214Р/29.06.09г  с бланков № Е -021429. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на данните системата за видео контрол  МРН –ВЕЕ III, снабдена с радар RAD 12, актосъставителя описал нарушението в АУАН , а данните  за нарушител, доколкото автомобила е с регистрация от друг район, били   отразени по делегация от служител  в района на регистрирания автомобил, след установяване на собственика на МПС, в конкретния случай това е жалбоподателката,  което станало в нейно присъствие  след което акта й е бил предявен и подписан от нея . Същата  е отразила, че в  указания срок ще депозира възражения.

 Жалбоподателката   се е възползвал от законното си право и е депозирала възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН в които е отразила, че  е нарушена процедурата  на чл. 40  ал.1 от ЗАНН относно съставянето на АУАН. По повод депозираното възражение  е  извършена проверка резултатите от която са отразени в докладна записка с рег.№ 10155/07.08.09г и се установило, че възражението е неоснователно. Резултатите от тази проверка, сочена от административно наказващия орган,  са приложени като доказателства  по настоящото дело.

  Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя П.     и на свидетеля – Х. .

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба,  когато стойността на  скоростта, която не трябва да се превишава  е различна от посочената  в ал. 1, това  се  сигнализира  с пътен знак.

Видно от материалите по делото, нарушението е констатирано в населено място  където скоростта следва да бъде  до 50 км. От разпита на актосъставителя П.     и на свидетеля – Х. се установява, че  са  използвали система за видео контрол  МРН –ВЕЕ III, снабдена с радар RAD 12, и съобразно техническите характеристики на монтираната система се извършвало и заснемане на нарушението- КЛИП 768. Установили са , че на описания пътен участък по път I-2 ,км. 105+400 в с. Струйно   обозначено с п.з. Д-11 в посока  Русе –Шумен, лек автомобил ”Рено Клио ”  с № РР6741 АМ  се движи   със скорост от 81 км/ч при разрешена   скорост от 50 км/ч. Скоростта на движение била отразена на радара, както и била направена снимка на автомобила, на която бил посочен номера на клипа - №  768, радара, датата и часа на нарушението, измерената скорост на движение на автомобила от 81 км/ч.,  ограничението от 50 км/ч, и номера на автомобила.

Видно от приложеният по делото АУАН, същият е бил предявен  и подписан от жалбоподателката на 29.06.09г след като е била установена самоличността на собственика на заснетия автомобил. Жалбоподателката не е посочила  лице на което да е била предоставила автомобила си на отразената дата от системата за видео заснемане. Съгласно разпоредбата на чл. 188  от ЗДвП  собственикът се наказва с наказанието  предвидено  за извършеното нарушение , ако не посочи  на кого е предоставил  МПС-то.

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Административно -наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно на посочената разпоредба.

Съдът не споделя становището на  жалбоподателката  за допуснати съществени  нарушения при съставянето на АУАН, доколкото  актосъставителя и свидетеля по акта не са посочили коректната дата на която именно,  са отразили конкретното нарушение, дата , място на извършването му. В акта  е индивидуализирано процесното МПС със системата за видео заснемане, а името на нарушителя  е отразено след неговото категорично установяване/ по делегация/ и това е станало   в негово присъствие на дата 29.06.09г, която дата е посочена като дата на съставяне на акта. Горното обстоятелство не накърнява правото на защита на жалбоподателката. Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И: 2061

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление  №6214/10.08.2009 год. на зам. Директор на  ОД МВР  - гр. Шумен, с което на Д.М.П. ЕГН ********** ***  са наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 / сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП,  като правилно и законосъобразно.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.