Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Шумен, 18.11.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:

Председател: В.Т.при секретаря Й.К. , като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №1594 по описа на ШРС за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №6568/17.08.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОДМВР - гр. Шумен, с което на Е.М.Г. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 / сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП . Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, като излага доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание по делото жалбоподателят редовно призован не се явява като изпраща представител .

Процесуалният представител на ОДМВР -гр. Шумен - административно- наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява, като с нарочна молба моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: С Наказателно постановление №6568/17.08.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОДМВР - гр. Шумен, на жалбоподателя били наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 / сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП . А именно за това, че на 29.07.2009 год. по път I-7 в с. П.Волов в посока към гр. Силистра , около 11,13 часа, управлявал лек автомобил ”БМВ 320 Д” с № Н 3834 АК със скорост 89км/ч в населено място, при максимално допустима скорост до 50 км – превишава с 39 км/ч. Скоростта била установена, фиксирана и показана на водача с радар ТР- 4, с фабричен №430, отчитащ датата и часа на измерване. Било установено, че водачът е превишил максимално разрешената скорост с 39 км. Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 6568Р/16.04.09г с бланков № 491586. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП,

Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него, без отразено възражение .

Нарушителят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя Г. и свидетеля Д. .

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Видно от материалите по делото, нарушението е констатирано в населено място където скоростта следва да бъде до 50 км. От разпита на актосъставителя Г. се установява, че е използвано техническо средство - радар ТР 4, с фабричен №430. Радарът е фиксирал скорост на движение на жалбоподателя 89 км/ч., т.е. 39 км/ч. над допустимата. Отчетената скорост, заедно с отразените на радара дата и час на регистрирането й са били показани на нарушителя. Обстоятелството, че засечената скорост е била именно 89 км е посочено и на разпечатката за регистрирани нарушения от радар ТР 4 приложена по делото . Видно от приложеният по делото АУАН, същият е бил подписан от жалбоподателя .

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Административно -наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно на посочената разпоредба. Съдът не споделя становището на процесуалният представител на жалбоподателя, че не е посочено точното място на нарушението и е объркан номера на АУАН. И в АУАН и в НП е посочено, че нарушението е извършено “по път I-7 в с. П.Волов в посока към гр. Силистра”. По отношение номера на АУАН доколкото в НП е отразен № 6568/29.07.09г като не е посочен бланковия номер- 491586 на акта, съдът намира, че това обстоятелство не нарушава правата на жалбоподателя.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И: 1857

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №6568/17.08.2009 год. на Началника на РУ на МВР към ОДМВР - гр. Шумен, с което на Е.М.Г. ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 150 / сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.