Р Е Ш Е Н И Е

№ 1838 03.12.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд десети състав

На тринадесети ноември две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: Ф.А.

Прокурор: ……………………

Като разгледа докладваното от районния съдия

Въззивно наказателно дело от административен характер № 1595 описа за 2009г.

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 46-0000317/09.10.2009г. на Директора на Регионална дирекция на Автомобилна администрация – гр.Шумен, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение по чл.103, предл.първо от ЗДвП, както и на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози му е наложено наказание “глоба” в размер на 1500 лв. за нарушение по чл.15, §.7, б.”а” от Регламент 3821/85 на ЕИО, във връзка с чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвП. В подробната си жалба до съда, жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адв. Г. К. при ШАК, излага, че в хода на производството са извършени множество процесуални нарушения и неправилно е приложен материалния закон. В жалбата са цитирани и решения на районни и окръжни съдилища. Моли НП да бъде изцяло отменено на сочените основания.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбоподателят не явява лично в съдебно заседание, като за него се явява упълномощения адв. К. при ШАК. В съдебно заседание се поддържа жалбата и се доразвиват доводите в нея. Моли се за отмяна на НП, като в срока предоставен от съда е депозирана и писмена защита.

Наказващият орган призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН не се явява и не изпраща представител. В придружителното писмо до съда взема становище, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да потвърди изцяло НП.

Жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 09.10.2009г. около 16.20 часа на главен път І-2, км.114 жалбоподателят, като водач извършвал управление на товарен автомобил “Мерцедес 1843 ЛС” с ДК № А 61 52 АР и полуремарке “Шмидц” с ДК № А 12 64 ЕЕ, собственост на “ДБ Логистик” ООД – гр.Бургас. На водача бил подаден своевременен и ясен сигнал за спиране на място, обозначено с конуси и пътен знак. Сигнала бил подаден със стоп – палка по образец на Министерство на транспорта. Водача обаче не спрял, като само намалил своята скорост с цел пропускане на насрещно движещите се автомобили и продължил движението си по посока гр.Нови Пазар. От контролните органи бил подаден сигнал до друг екип, като след това се качили в служебния си автомобил и потеглили след нарушителя. Малко след това товарния автомобил бил спрян за проверка на входа на Автомагистрала “Хемус”. При извършване на проверката било установено, че няма тахографски листи или друг документ, удостоверяващ дейността му за периода от 11.09.2009г. до 07.45 часа на 03.10.2009г. В автомобила бил монтиран тахограф “Сименс VDO 1324.71” с № 717073. За нарушенията му бил съставен Акт серия А-2009, фабр.№ 086213 от 09.10.2009г. в негово присъствие. При предявяването му и запознаване с неговото съдържание нарушителят нямал възражения. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административнонаказателната преписка незабавно било издадено НП № 46 - 0000317/09.10.2009г. на Директора на РД “АА” – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от три месеца и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП му е наложено наказание в размер на 1500 лв.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – свид. И.Д.И. – актосъставител и свид. Ж. М.Ч. и свид. К. П. И. - свидетели по съставянето на акта и при установяване на нарушението.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е основателна на доводите изложени в нея по следните правни съображения: Съдът, след като провери изцяло атакуваното НП, намира, че същото следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление. Не е спазен законовият 3-дневен срок за писмени възражения от страна на нарушителя, съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен на 09.10.2009г., предявен е и е връчен на нарушителя на същата дата. Същият е вписал, че няма възражения по изложеното в акта. Видно от приложения по преписката НП № 46-0000317, то същото е издадено и връчено на нарушителя на 09.10.2009г., т.е. незабавно след връчването му на АУАН. Недопустимо е АУАН и НП да бъдат издадени в един и същи ден. С това е нарушен чл.44, ал.1 от ЗАНН, като е отнета предоставената от закона възможност на лицето, сочено за нарушител да подаде в тридневен срок възражения / въпреки, че в конкретния случай е вписано при предявяване на акта, че такива няма/. Възможността да бъдат направени възражения по реда на чл. 44 ЗАНН е особено съществена, тъй като е възможно нарушителят да представи доказателства, които да установят една по-различна фактическа обстановка и доведат до неиздаване на НП. В тази връзка с жалбата са представени писмени доказателства, които е следвало да бъдат обсъдени още в административнонаказателното производство, ако беше предоставена такава възможност за депозирането им в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Това опорочава издаденото НП и цялото административнонаказателно производство, защото е налице едно съществено засягане на правото на защита на жалбоподателя. И ако разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН позволява при определени обстоятелства да се санират недостатъците на акта за установяване на административно нарушение, то подобна разпоредба законът не е предвидил за издадено незабавно НП. Действително съдът констатира от разпита на свидетелите в съдебно заседание, че са им предоставени единствено документи за самоличност на друга държава – Република Турция, но ЗАНН не предвижда изключение от общите правила, по които се движи административнонаказателно производство при нарушения извършени от чужди граждани. Налице е и друго нарушение на процесуалните правила, а именно несъобразяване с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН при определяне на наказанията на жалбоподателя. Съгласно санкционната разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП глобата е от 500 лв. до 1500 лв., и налагайки я в нейния максимален размер наказващия орган не е изложил мотиви за това. Поради гореизложеното не следва да се обсъждат въпросите относно извършването на административните нарушения, авторството и субективната страна. Тези въпроси следва да бъдат обсъждани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване.

По отношение на цитираните с жалбата и представени с писмените бележки множество решения по въззиваеми и касационни дела от административнонаказателен характер, съдът счита, че същите не са задължителни за настоящия съдебен състав и не следва да се обсъждат в производството по настоящото дело.

Водим от горното на основание чл.63 ал.1, предл. трето от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 46-0000317/09.10.2009год. на Директора на РД “АА” - гр.Шумен, с което на С. Х. / С.А.Х./, с българско и турско гражданство, с ЕГН **********,***, чрез адв. Г. К. при ШАК на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв./двеста лева/ и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалният кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: