Р Е Ш Е Н И Е

№ 1894 14.12.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и четвърти ноември две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Ж.

Секретар: Ил.Д.

Прокурор: ……………………

Като разгледа докладваното от районния съдия

Въззивно наказателно дело от административен характер № 1666 описа за 2009г.

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 5861/10.08.2009г. на Зам. Директора на ОДМВР - гр.Шумен, с което на основание чл.182, ал.1, т.3, предл.първо от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв./сто лева/ и на основание Наредба № Із-1959 на МВР му се отнемат 3 контролни точки, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата си до съда, жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага, че НП е незаконосъобразно, поради редица допуснати нарушения при съставянето на акта и издаденото НП. Конкретно сочи, че не е изследвана вината му при констатиране на нарушението, фактическата обстановка описана в акта се различавала от действителната. Нарушението оставало недоказано, като в заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното НП, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание лично, като за него се явява процесуален представител – адв. Венцислав П. при ВАК. В съдебно заседание се доразвиват доводите изложени в жалбата. Моли се за отмяна на НП.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде потвърдено изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, като излага аргументи в подкрепа на изложеното.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 01.07.2009г. около 14.58 часа в гр.Шумен, по бул.”Симеон Велики”, в посока от кръстовище с ул.”Дедеагач”, към автосервиз “Жигули”, жалбоподателят управлявал МПС – лек автомобил марка “Опел Астра”, с ДК № СА 59 28 МТ, собственост на “Софарма” АД, като при максимално разрешена скорост за населено място до 50 км./ч. и в зоната на населеното място водача управлявал при скорост 77 км.ч. Скоростта била замерена с техническо средство “Трафик Радар – ТР - 4Д”, с фабричен номер 430 и показана на водача с точен час и дата. Установено било, че В. превишил определената максимална скорост с 27 км/ч. На нарушителят бил съставен АУАН № 5861Р/01.07.2009г. Лицето вписало при предявяване съдържанието на акта, че замерената скорост не била неговата, а на друг участник в движението и че не му била показана снимка на нарушението. Писмени възражения постъпили и в законоустановения срок, като там се сочи, че не му били показани стикери за одобрен тип на радара и други документи свързани с неговата годност. Излага се, че станцията в патрулния автомобил работела, че времето на засичане на скоростта не съвпадало. По повод на възраженията били изготвени и приложени към преписката два броя докладни записки. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка било издадено НП № 5861/10.08.2009г. на Зам. Директора на ОДМВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложена “глоба” в размер на 100 лв./сто лева/ и на основание Наредба № Із-1959 на МВР му са отнети 3 /три/ контролни точки.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – свид. Г.И.Г. – актосъставител и свид. И.А.И. – свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта, чиито показания се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства.

Съдът намира жалбата за неоснователна, защото: В преценката си дали да се издаде НП административно наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. Но в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е извършил визираното в акта и в НП нарушение по чл.21, ал.1 от ЗдвП. В хода на съдебното производство бяха събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които установяват по един категоричен и безспорен начин възприетата от наказващият орган фактическа обстановка. Установената в акта и НП скорост, с която се е движил жалбоподателят не е опровергана от доказателствата по делото. Свидетелите сочат, че е бил запознат с отчетената от техническото средство скорост с точна дата и час. Видно от приложената разпечатка на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост на 01.07.2009г. от 14.58 часа е засечена скорост от 77 км/ч. Радара не разполага с техническата възможност да се изписва и регистрационния номер на засечения автомобил. На мястото на проверката не са били монтирани заснемащи или записващи устройства, удостоверяващи регистрационния номер на преминаващите автомобили. Затова и възраженията на жалбоподателя, че нарушението не е доказано, тъй като не му били показани снимки е абсолютно несъстоятелно. Деянието и неговия извършител са безспорно констатирани с други средства, а именно със средство за измерване на скоростта. По отношение на годността на радара бяха събрани достатъчно доказателства. В съдебно заседание се представи доказателство за одобрението на средството за измерване от Държавна агенция по метрология и технически надзор № 05.03.4349. Видно от представено по преписката Удостоверение, радара е преминал технически преглед в лаборатория, упълномощена да извършва проверка на средства за измерване, като бил със срок на валидност до 09.04.2010г. Твърдението, че засечената скорост била на друг автомобил, съдът намира също за неоснователно, поради това, че засечената скорост не се фиксира от проверяващите, а се изтрива, когато автомобилите са два и повече и съществува дори и най-малката вероятност да не бъде безспорно установено чия е превишената скорост. Твърди се от страна на жалбоподателят, че на работата на радара е пречила включената и работеща радио станция в патрулния автомобил. Възражението е неоснователно. Свидетелите в показанията си сочат, че радиостанцията е била изключена и връзката им с управлението и другите екипи се осъществявала чрез мобилните им телефони. Дори и да приемем, че станцията е била в работещ режим, то възражението на жалбоподателят се опровергава от писменото доказателство – Писмо от фирмата производител на трафика – радар /находящо се на стр. 37 от делото/, че няма каквито и да е било смущения предизвикани от мобилната УКВ радиостанция върху нормалната работа на трафик-радара. В жалбата се сочи и друг основен довод за отмяна, свързан с неправилното приложение на материалната норма от закона, а именно че тъй като проверяващия екип бил в обсега на действие на пътен знак ограничаващ скоростта до 40 км./ч, то е следвало отговорността на В. да се квалифицира по друга норма, а не по чл.21, ал.1 от ЗДвП. За доказателство е представен фотоалбум към жалбата от четири снимки, на които е заснет знака и мястото на констатиране на нарушението. Тази теза не се възприема от съда: Действително екипа на КАТ е бил в зоната на действие на пътен знак В 26, ограничаващ скоростта до максимално разрешена 40 км./ч. Това е факт, който не се спори от страните по делото и беше потвърден и от разпита на актосъставителя и свидетеля по акта. Едиствената причина екипа на КАТ да е застанал на това място, било уширението на пътното платно точно в този участък от платното и обстоятелството, че само така не биха пречили на движението на превозните средства. Установи се обаче, че са стояли на разстояние 200-250 метра след забранителния знак и че разстоянието на действие на радара /неговия обсег/ за лек автомобил е бил не по-малко от 300 метра. Това разстояние е можело да се намалява оперативно около два пъти, но никой от проверяващите не е сторил това. Извода, който прави съда от тези факти е, че при действие на радара извън зоната на действие на знак В 26, скоростта, която следва да засича е именно ограничителната скорост за населено място – 50 км./ч.

В АУАН и в издаденото въз основа на него НП се съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата. Жалбоподателят е извършил визираното в наказателното постановление нарушение, тъй като същия е управлявал МПС, като не е спазил ограниченията на скоростта до 50 км/ч. в населено място, а е управлявал лекия автомобил със скорост от 77 км/ч., скорост която превишава почти с половината ограничението. Съгласно санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за превишаване на скоростта от 21 км/ч до 30 км/ч се налага “глоба” в размер на 100 лв. и наказанието е наложено именно в този размер.

По разбиране на настоящият съдебен състав, фактическите обстоятелства, свързани с настоящият случай, както и гореизложеното, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид този вид характер на нарушението.

Предвид това съдът приема, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Във фазата на действията след приключване на съдебното следствие и преди постановяване на съдебния акт, с който приключва производството пред ШРС, процесуалния представител е депозирал молба за присъждане на разноски, към която е приложен договор за правна защита и съдействие с договорено и заплатено възнаграждение. Предвид решението на съда, потвърждаващо НП изцяло, то тази претенция се явява неоснователна и съдът я оставя без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 5861/10.08.2009год. на Зам.Директора на ОДМВР - гр.Шумен, с което на П.П.В. с ЕГН **********,*** на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв./сто лева/ и на основание Наредба № Із – 1959 на МВР са му отнети общо 3 /три/ контролни точки за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на адвокатското възнаграждение, като неоснователно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: