Р Е Ш Е Н И Е

№.....1949.......... 10.12.2009г. гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На втори декември през две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Н. К.

Секретар: Ст. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВНАХД № 1675 по описа на ШРС за 2009г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-2700217/10.07.2009г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.2 от КТ, във вр. чл.414, ал.1 от КТ на “Бултранс” ООД гр.Шумен, представлявано от З.П.Б. от гр.Шумен, ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, а изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, както и излага допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен -административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: На 03 и 09.02.2009г. при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен от страна на “Бултранс” ООД гр.Шумен по представени документи – справка за начислените заплати за месец ноември 2008г. било констатирано, че жалбоподателят З.П.Б. – представляващ “Бултранс” ООД гр.Шумен, не е изплатил на лицето Др.Ив.Д., с ЕГН **********, изпълняващ длъжност “шофьор товарен автомобил международни превози” в предприятието гарантирания размер на трудовото възнаграждение за месец ноември 2008г. За констатираното нарушение на 13.02.2009г. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-2700217, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.245, ал.1 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в присъствие на нарушителя и подписан от него без възражения. Жалбоподателят се е възползвал от законното си право и е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, като е посочил, че не са налице условията на чл.245, ал.1 от КТ и чл.128, ал.2 от КТ, тъй като не е налице вината като съществен елемент от фактическия състав на административното нарушение, понеже за извършената работа на работника към съответния месец ноември 2008г. са изплатени всички командировъчни. Освен това е посочено, че случая следва да се квалифицира като маловажен или да бъде приложен чл.415в от КТ. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-2700217/10.07.2009г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.2 от КТ, във вр. чл.414, ал.1 от КТ на “Бултранс” ООД гр.Шумен, представлявано от З.П.Б. от гр.Шумен, ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят Г.С.К., на свидетелят Г.П.Г. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.

Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. По делото е безспорно установено, че заплатата на работника Др.Ив.Д. за месец ноември 2008г. не е била изплатена. В подкрепа на това обстоятелство са както представената от страна на жалбоподателя и приложена като доказателство по делото справка за начислените заплати за месец ноември 2008г., така също и разпита в съдебно заседание на свидетелите – К. и Г., както и писмените сведения от жалбоподателя Банов, дадени по реда на чл.402, ал.1, т.2 КТ в хода на проверката. В посочените писмени сведения, той недвусмислено е потвърдил, че заплатите на работниците от месец ноември 2008г. до месец януари 2009г. не са изплатени. Ето защо съдът приема, че в конкретния случай жалбоподателя действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.245, ал.1 от КТ нарушение.

Съдът счита тезата на жалбоподателя З.П.Б., развита пред административно - наказващия орган, че не са налице условията на чл.245, ал.1 от КТ и чл.128, ал.2 от КТ, тъй като не е налице вината като съществен елемент от фактическия състав на административното нарушение, понеже за извършената работа на работника към съответния месец ноември 2008г. са изплатени всички командировъчни за несъстоятелна и не съответства на действителната фактическа обстановка и очевидно е израз на изградена защитна теза, доколкото същата е противоречива и не се подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен материал. Следва да се отбележи, че според законодателството на РБългария работодателят освен брутно трудово възнаграждение дължи и командировъчни пари за времето на командировка на съответния работник. Доколкото основната дейност на проверяваната фирма “Бултранс” ООД гр.Шумен е международен транспорт на товари, то работниците и служителите следва да се командироват непрекъснато със съответна заповед, за което работодателят, освен брутно трудово възнаграждение дължи и командировъчни пари - пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет съобразно разпоредбата на чл.215 от КТ. Тъй като работниците са международни шофьори, в случая е приложима Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина от 2004г., като в разпоредбите на чл.31 и чл.32 от цитираната наредба се урежда и гарантира как работодателят е длъжен да изплаща тези командировъчни пари - като ги определя предварително със заповед и командирова съответно работника, защото работника преди да тръгне да прави съответния курс, трябва да е запознат какви пари ще получи за това.

Съдът не кредитира и твърдението, че в настоящия случай процесното наказателно постановление е необосновано и неподкрепено с доказателства, тъй като в същото е посочено, че административното нарушение е констатирано при извършена на 03.02.2009г. и 09.02.2009г. в гр.Шумен проверка, документирана с Протокол за извършена проверка. От цитирания протокол за извършена проверка, екземпляр от който е получен от жалбоподателя на 13.02.2009г., е видно по какъв начин е извършена същата от длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен и на базата на каква документална проверка, в т.ч. трудовите договори на работещите в “Бултранс” ООД гр.Шумен лица, ведомостите за заплати за периода месец ноември 2008г. и месец декември 2008г. Още повече от свидетелските показания на актосъставителя К. е видно, че по време на проверката не са представени никакви документи, удостоверяващи плащането на трудовото възнаграждение, а ведомостите не са били подписани от работещите в дружеството, както и не са представени касови ордери или други счетоводни документи, удостоверяващи плащането на трудови възнаграждения.

Не е налице и допуснато нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, изразяващо се в необсъждане възраженията на санкционираното лице, тъй като в наказателното постановление изрично е посочен факта на депозиране на писмени възражения, тяхното съдържание и защо наказващия орган приема същите за неоснователни. Освен това, разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН дава възможност на разследващият орган да извърши разследване на спорните обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката обаче на тази необходимост законът предоставя на самия решаващ административен орган. Още повече, в конкретният случай след депозиране на възражения от страна на жалбоподателя, наказващият орган е извършил такава проверка, което е обсъдено и в издаденото наказателно постановление.

Освен това, съдът не споделя и доводите на жалбоподателя, че възможността за наказване на деятелността му е погасена по давност на основание чл.34, ал.1, предл.първо от ЗАНН, тъй като актът за установяване на административно нарушение е съставен на 13.02.2009г., а наказателното постановление е връчено едва 10 месеца по-късно. Следва да се отбележи, че акта по чл.36, ал.1 от ЗАНН, слагащ началото на административнонаказателното производство е съставен на 13.02.2009г. Съдът приема, че от момента на извършване на проверката в “Бултранс” ООД гр.Шумен, която е обективирана в Протокол за извършена проверка от 13.02.2009г., за първи път е установено административното нарушение и от този момент е започнал да тече срока, предвиден в чл.34, ал.1, предл. второ от ЗАНН. На първо място следва да бъде установено административното нарушение, и на второ място следва да бъде открит нарушителя. Невъзможно е преди да бъде установено административното нарушение, да тече срока за откриване на нарушителя. Освен това, съгласно разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставянето на акта. Видно от материалите по делото атакуваното наказателно постановление е издадено на 10.07.2009г., т.е преди изтичането на законоустановения 6-месечен срок, визиран в цитираната правна норма.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав не споделя аргументите на жалбоподателя, че в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл.415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване. Административнонаказващия орган следва да извърши преценка и на тези обстоятелства, освен дали е налице основанието в разпоредбата на чл.415в от КТ. Отстранимостта на нарушението “веднага” се преценява именно с оглед вида на административното нарушение. Самият законодател е избегнал да фиксира точно срок на отстранимостта – ден, час, месец, именно с оглед спецификата на всяко административното нарушение. В настоящия случай се касае за неплащане на гарантирания размер на трудово възнаграждение за месец ноември 2008г. на Др.Ив.Д., с ЕГН **********, изпълняващ длъжност “шофьор товарен автомобил международни превози”. Нарушението е извършено на 26.12.2008г., констатирано е на 03.-09.02.3009г., а Наказателното постановление е издадено на 10.07.2009г. Още повече, че преди издаването на посоченото наказателно постановление не са представени доказателства, че нарушението е отстранено, поради което не може да се приеме с оглед характера на същото, че е отстранено. Правилно е констатирано, че в настоящата хипотеза не може да бъде приложена разпоредбата на маловажно нарушение, тъй като самото нарушение не е отстранено веднага, каквото е изискването на закона, както и да не са настъпили вредни последици за работниците, тъй като липсват доказателства за осъщественото плащате дължимото трудово възнаграждение. За да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ следва да бъдат налице кумулативно дадените предпоставки. Наличието само на една не води до приложение на тази благоприятна разпоредба. Предвид гореизложеното съдът намира, че правилно административно-наказващия орган е констатирал, че не са налице предпоставките за приложение на чл.415в от КТ, тъй като нарушението не е отстранено.

Ето защо, изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на извършеното от жалбоподателя нарушение, визираното в разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ нарушение. За нарушение на трудовото законодателство административно-наказателната разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ предвижда за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 5000 лв. Съдът счита, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ, като е съобразил и разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. При индивидуализацията на административното наказание административно-наказващият орган е посочил основанията си, за да наложи имуществена санкция в минималния размер, предвиден от закона, като е отчел факта, че нарушението е извършено за първи път.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 27-2700217/10.07.2009г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.2 от КТ, във вр. чл.414, ал.1 от КТ на “Бултранс” ООД гр.Шумен, ЕИК по БУЛСТАТ: 127631514, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.”В*, представлявано от З.П.Б. от гр.Шумен, ЕГН **********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.