Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Шумен, 09.12.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на осми декември две хиляди и девета година, в състав:

Председател: Валентина Тонева

при секретаря Й.К. , като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД №1698 по описа на ШРС за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 360/19.06.2009год. на Началника на ПП към ОДМВР - гр. Шумен, с което на Р.Т.Б. са наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 / сто / лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява и не изпраща представител.

Процесуалният представител на ОДП -гр. Шумен – административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и в моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: С НП № 360/19.06.2009год. на Началника на ПП към ОДМВР - гр. Шумен, на жалбоподателката били наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 / сто / лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП . А именно за това, че на 23.05.2009 год. по първокласен път №2 км 99+400м посока гр. Русе , управлява лек автомобил ”БМВ 120 ” с № СА 9803 АВ при ограничение в извън населено място до 90 км със скорост 121км/ч в, – превишава разрешената скорост с 31км/ч. Скоростта била установена, фиксирана и показана на водача с радар ТР- 4Д, с фабричен №429, отчитащ датата и часа на измерване. Било установено, че водачът е превишил максимално разрешената скорост с 31 км.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 360/23.05.09г с бланков № 505473. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Актът е бил съставен в присъствието на нарушителката и е подписан от нея, като същата не е посочила възражения . Нарушителката не се е възползвал от законното си право и не е депозирала възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание чрез разпита на актосъставителя К. и на свидетеля – В. .

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Видно от материалите по делото, нарушението е констатирано в извън населено място където скоростта следва да бъде до 90 км. От разпита на актосъставителя К. и на свидетеля – В. се установява, че е използвано техническо средство - радар ТР 4Д, с фабричен №429. Радарът е фиксирал скорост на движение на жалбоподателя 121 км/ч., т.е. 31 км/ч. над допустимата. Отчетената скорост, заедно с отразените на радара дата и час на регистрирането й са били показани на нарушителя, който не ги е оспорил. Видно от приложеният по делото АУАН, същият е бил подписан от него.

Поради изложеното, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Административно -наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно на посочената разпоредба. Съдът намира за неоснователно твърдението от жалбоподателката за несъответствие на номера на АУАН и номера на НП.

Поради изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И: 1980

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 360/19.06.2009год. на Началника на ПП към ОДМВР - гр. Шумен, с което на Р.Т.Б. ЕГН ********** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 100 / сто / лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.