Р Е Ш Е Н И Е

№ 2014 30.12.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На единадесети декември две хиляди и девета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

НАХД № 1716 по описа за 2009г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.378 от НПК.

От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване на С.М.Х. *** - обвиняем по досъдебно производство №796/2009 год. по описа на РУ на МВР - гр.Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.343а ал.1 б.”А” от НК, във вр. с чл. 343, ал.1, б.”б”, предл. второ от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация, извършителя е осъждан за престъпление от общ характер, но следва да се приеме, че е реабилитиран и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и от деянието не са причинени имуществени вреди.

В съдебно заседание, обвиняемият, редовно призован, не се явява лично. Явява се адвокат Н.Д., редовно упълномощен.

От приложените по делото писмени доказателства /досъдебно производство №796/2009 по описа на РУ на МВР - гр.Шумен/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна следното: Обвиняемият С.М.Х. е правоспособен водач на МПС. В следобедните часове на 22.09.2008г. управлявал т.а. “ГАЗ 3307” с ДК № Н 8138 АС, собственост на “Титан БКС” ООД – гр. Шумен, в кв. Дивдядово , по бул. “Велики Преслав”, в посока към гр. Шумен. Времето било ясно, видимостта – добра, пътното платно – сухо. При приближаване на кръстовището с ул. “Шестте ястребинчета”, където имало и пешеходна пътека, обвиняемият забелязал група деца , които се движели по десния тротоар . Част от децата пресекли пътното платно. Пострадалият Х.М.Х.изостанал от останалите деца и тръгнал да пресича в непосредствена близост до движещият се автомобил. Автомобилът управляван от обв. Х. се движел с около 25 – 30 км/ч.. С.Х. направил опит да избегне сблъсъка като отклонил МПС към лявата част на пътното платно и употребил аварийно спирачки, но въпреки това не е имал възможност да предотврати удара , тъй като детето попаднало в опасната зона за спиране на спиране на автомобила. С дясната част на автомобила / десен калник и дясна стъпенка / ударил Х. Х., в следствие на което пострадалият паднал на платното от дясно на автомобила. След спиране на автомобила, обвиняемият слязъл и направил всичко зависещо от него, за да окаже помощ на детето до пристигането на медицински екип на местопроизшествието.

Видно от изготвената в досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза по писмени данни №120/2009 год. вследствие удара на пострадалия били причинени следните травматични увреждания: Разкъсно контузна рана на лявото бедро и подбедрица, и частично разкъсване на левия прасцов мускул, а също така и множество охлузвания на кожата по различни части на тялото. В последствие , в резултат на зарасналата рана, на левия крайник, се е развил груб хипертрофичен кожен ръбец, над нивото на кожата, което е довело до деформация на кожата в задколянната ямка и болезнено, и леко ограничено разгъване в лявата колянна става. Ръбецът има траен и постоянен характер, причинява значителни изменения в добрия анатомичен вид на засегнатия крайник и обективно го загрозява. Посоченото травматично увреждане покрива критерия за средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК и е налице пряко причинно – следствена връзка между него и претърпяното ПТП.

В хода на досъдебното производство е изготвена и химическа експертиза, която дава заключение, че в кръвната проба на обвиняемия не се доказва наличие на етилов алкохол.

В хода на съдебното производство от страна на обвиняемия не бяха ангажирани доказателства, оборващи така установената фактическа обстановка. Същата се потвърждава от всички събрани и приобщени на основание разпоредбата на чл.283 от НПК доказателства, както и от назначената и изготвена съдебно – медицинска експертиза, съгласно която на пострадалия е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в посочените по-горе травматични увреждания. Изложената по-горе фактическа обстановка се потвърждава и от изготвените по досъдебното производство автотехнически експертизи, които дават заключение, че основната причина за настъпилото автопроизшествие е, че при приближаване на автомобила до децата водачът не е намалил скоростта до безопасна такава и при внезапното им пресичане не е успял да преустанови своевременно движението преди линията на пресичане на пострадалото дете. В същото време вещото лице приема, че при скорост около 25-30 км/ч., опасната зона за спиране на автомобила е 18.27 метра и детето е попаднало в нея и обвиняемият не е имал възможност да предотврати удари, но е имал възможност своевременно да възприеме движещите се в дясно извън платното деца, между които и пострадалия, и да намали скоростта до безопасна такава. Налице е пряка причинна връзка между настъпилия престъпен резултат и допуснатото от обвиняемия нарушение на разпоредбите на чл.117 от ЗДвП и чл.119 ал.1 от ЗДвП. Обстоятелството, че детето е попаднало в опасната зона за спиране на автомобила, не би могло да обоснове ненаказуемост на обвиняемия, предвид неизпълнението на задълженията регламентирани в разпоредбите на чл.117 от ЗДвП и чл.119 ал.1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че с деянието си, обвиняемия С.М.Х. *** , при управление на т.а. “ГАЗ 3307” с ДК № Н 8138 АС нарушил правилата за движение по пътищата - чл.117 от ЗДвП и чл.119 ал.1 от ЗДвП , вследствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Х.М.Х.***, изразяваща се в обезобразяване на ляв долен крайник, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343а ал.1 б.”А”, във вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, предл. второ, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

От субективна страна, деянието е извършено с вина под формата на непредпазливост.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на С.М.Х., а именно: За престъпление по чл.343а ал.1 б.”А”, във вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, предл. второ, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, което е непредпазливо престъпление, се предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години или “пробация”. В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди. Обвиняемия е осъждан с присъда по НОХД № 300/1983г. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 29.07.1983г. и с присъда по НЧХД № 470/1984г. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 17.09.1984г.. От материалите по делото се установява, че наказанието “лишаване от свобода” по първата присъда е изтърпяно на 26.12.1983г.. По отношение на наложеното по втората присъда наказание 10 месеца “поправителен труд” , за което няма доказателства да е изпълнено, три годишната абсолютна давност за изпълнение на това наказание е изтекла на 17.09.1987г. Разпоредбата на чл. 88а от НК урежда пълната реабилитация. По силата на същата с изтичането на предвидените в чл. 82, ал. 1 от НК срокове и при наличието на предвидената в същия текст втора предпоставка осъждането и последиците му се заличават независимо от това, дали в друг закон или указ е предвидено изключение, следователно предвидената в чл. 88а от НК пълна реабилитация е свързана с института на давността. Срокът изискуем за реабилитиране по чл.88а от НК по отношение на обвиняемия съдът приема, че е започнал да тече , когато наказанието по второто осъждане е станало неизпълнимо , паради изтекла абсолютна давност и към настоящият момент е изтекъл. По отношение на двете осъждания на обвиняемия е настъпила реабилитация при условията на чл.88 а от НК, .която не е необходимо да се прогласява с изричен съдебен акт. Налице са изискуемите от закона предпоставки за приложение на чл.78а от НК.

При определяне на наказанието, съдът отчете: ниската степен на обществена опасност на дееца, тежкото материалното състояние на обвиняемия, който е безработен и не реализира доходи, което се доказва от приложената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, обстоятелството , че същият не се е движел с висока скорост, направил опит да избегне сблъсъка , но въпреки това не е имал възможност да предотврати удара , тъй като детето попаднало в опасната зона за спиране на автомобила. За да определи наказанието, съдът отчете и обстоятелството, че след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. НК. Съдът счита, че наказание в размер на минимума, предвиден в закона, а именно 500 лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия. При определяне размера на санкцията съдът съобрази и материалното състояние на обвиняемия и обстоятелството, че към настоящия момент е безработен и не реализира доходи. По – голям размер на наказанието би се отразило негативно на семейството му, тъй като би го затруднило във финансово отношение. Предвид невисоката обществена опасност на обвиняемия и изложените по – горе съображения съдът намира, че целите на наказанието биха били постигнати и без да бъде приложена санкцията “лишаване от право да управлява МПС”, предвидена в разпоредбата на чл. 78а, ал.4 от НК, във вр. с чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.7 от НК.

По този начин и с това административно наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Съдът възложи на обвиняемият направените по делото разноски в размер на 376.00 лв..

Предвид гореизложеното и на основание чл.414г, ал.4, т.1 от НПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА С.М.Х. с ЕГН **********, роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан ЗА ВИНОВЕН в това, че на 22.09.2008 год. в гр. Шумен, кв. Дивдядово, при управление на т.а. “ГАЗ 3307” с ДК № Н 8138 АС нарушил правилата за движение по пътищата - чл.117 от ЗДвП и чл.119 ал.1 от ЗДвП , вследствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Х.М.Х.***, изразяваща се в обезобразяване на ляв долен крайник, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер – престъпление по чл.343а ал.1 б.”А”, във вр. с чл.343, ал.1, б.”б”, предл. второ, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 500 лева.

Осъжда С.М.Х. да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен сумата от 376 /триста седемдесет и шест/ лева, представляваща направени разноски.

Решението подлежи на обжалване в 15-дневен срок от обявяването му на страните пред Шуменски окръжен съд.