Р Е Ш Е Н И Е

№ 1921 14.12.2009г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и седми ноември две хиляди и девета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Ж.М.

Секретар: М.М.

Прокурор: ……………………

Като разгледа докладваното от районния съдия

Въззивно наказателно дело от административен характер № 1738 описа за 2009г.

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 8223/19.10.2009г. на Началника на РУ на МВР - гр.Шумен, с което на основание на основание чл.175, ал.1, т.3, предл.второ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена “глоба” в размер на 200лв. /двеста лева/ и лишен е от право да управлява МПС за срок от 5 /пет/ месеца. В жалбата си до съда, жалбоподателят излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно и моли за неговата отмяна.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява в съдебно заседание лично. В съдебно заседание прави изменение на искането си в жалбата, като признава факта на извършване на нарушението. Моли съда да измени наказателното постановление в частта на наложените наказания, като постанови решение, в което да ги наложи в минималния им размер, посочен в санкционната норма.

Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съобразно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, се явява в съдебно заседание. Моли се потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно, като излага аргументи в подкрепа на изложеното.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата, изменена в съдебно заседание е основателна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 24.09.2009г. около 01.00 часа в гр.Шумен, по ул.”Дедеагач” до № 19 жалбоподателя управлявал МПС лек автомобил “Фолксваген Пасат” с рег. № Н 50 13 АК. Водачът бил спрян за проверка от екип на КАТ, като повода за това бил сигнал на гражданин до дежурния в районното полицейско управление. Водачът предоставил исканите от проверяващия документи, като след това обаче напуснал мястото на извършване на проверката и се отправил към № 21 на същата улица. Документите останали в проверяващите, като в последствие му били върнати в управлението на сектор “КАТ”. За извършеното нарушение му бил съставен АУАН № 8223Р / 26.09.2009г., като при предявяване на акта и запознаване с неговото съдържание Д. вписал, че нямал възражения. Писмени възражения не били депозирани и в законоустановеният тридневен срок. По административнонаказателната преписка е приложена и докладна записка. Въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка било издадено НП № 8223/19.10.2009г. на Началника на РУ на МВР - гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.3, предл.второ от ЗДвП му е наложена “глоба” в размер на 200лв. /двеста лева/ и е лишен от право да управлява МПС за срок от 5 /пет/ месеца.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – свид. С.М.К. – актосъставител и свид. Н.С.Н. – свидетел при установяване на нарушението и при съставянето на акта. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, тъй като същите от една страна са последователни и логични, а от друга кореспондират с приложените към делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че в хода на съдебното производство бяха събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, които установяват по един категоричен и безспорен начин възприетата от наказващият орган фактическа обстановка. Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил конкретни действия, които са попречили проверката във връзка с извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата да бъде извършена. В настоящия случай тези техни функции са били възпрепятствани от поведението на нарушителя – той предприел действия, с които да попречи проверяващите да изпълнят служебните си задължения, а именно отдалечил се от местото на извършване на проверката и не бил установен за продължаване на същата, като дори личните му документи останали у проверяващите. Жалбоподателят не само не оспорва фактите изложени в акта и наказателното постановление, а напротив в съдебно заседание признава изцяло извършването на нарушението. При съставянето на акта, както и в последствие не са направени възражения от негова страна. Описаното нарушение безспорно осъществява състава на чл.175, ал.1, т.3, предл.второ от ЗДвП, за каквото и правилно е санкционирал жалбоподателят. В акта и издаденото НП неправилно е посочен за нарушен чл.103 от ЗДвП и то с предложение трето по този член, каквото в закона липсва. Независимо от това, нарушението на материалния закон не е съществено и не е накърнило правото на защита на Д., тъй като е санирано с правилната правна квалификация на деянието дадена по чл.175 от ЗДвП. Този правен извод следва от това, че разпоредбата на чл.175, ал.1, т.3, предл.второ от ЗДвП не е единствено административнонаказателна, но е и материалноправна по своята същност, тъй като съдържа в себе си състава на нарушението, за което се налагат посочените в нея санкции. Същевременно в акта и НП е дадено пълно описание на нарушението, а така също жалбоподателят признава изцяло факта на негово извършване и факта, че е наясно срещу какво конкретно нарушение се защитава. Поради това съдът намира, че в аддминистративнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да влекат след себе си цялостна отмяна на НП.

По разбиране на настоящият съдебен състав, фактическите обстоятелства, свързани с настоящият случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид този вид характер на нарушението.

Съгласно административнонаказателната разпоредба за този вид нарушение се налагат наказания в размер от 50 до 200 лв. и нарушителя се лишава от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. С обжалваното наказателно постановление кумулативно дадените наказания са наложени в максималните им размери, като липсват мотиви в тази връзка при индивидуализацията на наказанията от страна на наказващият орган. Не е налице и обсъждането на всички относими към този въпрос обстоятелства по смисъла на чл.27 от ЗАНН. Това нарушение обаче не е от категорията на съществените такива, водещи до накърняване правото на защита на нарушителя, тъй като могат да бъдат отстранени в съдебна фаза, при обсъждането им от решаващият съд. Съдът намира, че размера на наложените наказания следва да бъде изменен, като бъдат наложени над минимума, поради следното: Факта на извършване на нарушението не се оспорва от жалбоподателя, който демонстрира добросъвестно поведение и в административнонаказателното производство. Видно от справката за нарушител от региона от 09.11.2009г. жалбоподателят притежава свидетелство за управление на МПС от 19.12.1990г. като към момента няма извършено нито едно нарушение на правилата за движение по пътищата. По делото не бяха представени доказателства, че настоящото нарушение е повторно, поради което съдът приема, че това е първото му такова. Тези смекчаващи вината обстоятелства не са съобразени от наказващия орган. Същевременно обаче не следва да се налагат в техния абсолютен минимум. Жалбоподателят с действията си е предотвратил извършването на проверка, резултатите на която биха имали много по-негативни последици за него /имало е данни, че същият е шофирал след употреба на алкохол/. Тези конкретни обстоятелства също се съобразяват от съда, но смегчаващите обстоятелства преобладават в настоящия случай, затова и съдът изменя наказанията в размер около минимума на санкционната разпоредба.

Поради това и намира, че размерите на наложените наказания: “глоба” следва да бъде изменен от 200 лв. на 100 лв., а на “Лишаване от право да управлява МПС” от 5 месеца на 2 месеца. Тези наказания ще бъдат справедливи и съответни на извършеното от лицето.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. второ от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8223/19.10.2009год. на Началник на РУМВР към ОДМВР- гр.Шумен, с което на В.Й.Д. с ЕГН **********,*** са му наложени административни наказания на основание чл. 175, ал.1, т.3, предл.второ от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание “глоба” от 200 лв./двеста лева/ на 100 /сто лева/ и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 5 /пет/ месеца на 2 /два/ месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: