Председател: И.Д.

Секретар: М.М.

***

като разгледа докладваното от съдията ЧНД №1747/09г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.24а, ал.1 от ЗБППМН, въз основа на постъпило предложение от МКБППМН по чл.21, ал.1, т.2 от посочения закон за настаняване на непълнолетното лице Я.Р.А. във Възпитателно училище-интернат. В решението на Комисията се посочва, че досегашните приложени мерки по ЗБППМН спрямо лицето не са довели до положителен резултат. Счетено е за необходимо извеждането на детето от средата му и осигуряване на системна корекционно-възпитателна работа и контрол.

В открито съдебно заседание представителят на ШРП счита предложението за допустимо и основателно, като също намира настаняването във ВУИ за необходимо.

Непълнолетното лице се явява лично и с доверен представител- П.М. -социален работник в отдел “Закрила на детето” към Дирекция “Социално подпомагане”. Лицето изразява несъгласие с предложението на комисията и твърди, че полага усилия да коригира поведението си. Довереният представител на лицето заявява, че съществува възможност поведението на непълнолетния да бъде коригирано с други подходящи възпитателни мерки, поради което счита, че не се налага същият да бъде настанен във възпитателно училище-интернат.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона съдът намери предложението за допустимо, а по същество за неоснователно по следните съображения:

Установено е по делото, че от 2005г. непълнолетният А. се води на отчет в ИДПС при РУ на МВР-Шумен за извършени редица противообществени прояви –кражби и нанасяне на побой над други деца. Същият не учи, проявява негативно отношение към учебния процес, както и склонност към скитничество. Импулсивен и лекомислен е; има агресивни нагласи, като същевременно не проявява чувство за вина и самоконтрол. Движи се в криминогенна приятелска среда от младежи- извършители на противообществени прояви. На непълнолетния са налагани множество възпитателни мерки, които обаче не са дали резултат. Същият се е държал арогантно с ключовия социален работник, а също и с обществения възпитател, като също така не се е отзовавал на определените му срещи и е възпрепятствал постигането на някакви положителни резултати. Поведението на непълнолетния до определена степен е обусловено от занижения и неефективен родителски контрол- в тази връзка на майката- П.А., е наложена мярка по чл.15, ал.1, т.1 от ЗБППМН- “предупреждение”. С Решение от 28.05.2009г. на МКБППМН по възпитателно дело №25/09г. на непълнолетния била наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.12 от ЗБППМН- “предупреждение за настаняване във ВУИ” с изпитателен срок от шест месеца. Въпреки това, на 15.09.2009г. непълнолетният е бил открит от служители на РУ на МВР-гр.Шумен в безпомощно състояние поради употреба на алкохол, което наложило приемането му в болница и започването на лечение на установената алкохолна интоксикация. Преди да завърши лечението обаче А. самоволно напуснал лечебното заведение. В резултат на това е внесено и процесното предложение, тъй като непълнолетният е извършил нова противообществена проява в изпитателния срок, определен с наложената му възпитателна мярка.

Предвид изложеното съдът счита, че за да настъпи положителна проява в поведението на непълнолетния несъмнено е необходимо извеждането му от средата на лицата, от чието поведение същият се влияе и коригиране на нарушената му нравствена ориентация. В същото време съдът намира, че за постигането на посочените резултати не е необходимо отделянето на А. от семейната среда. Доколкото родителите на лицето изявяват желание да продължат усилията си за възпитаване на непълнолетния, както и готовност да поемат задължение за засилен родителски контрол, съдът намира, че полагането на нужните грижи и оказването на строг родителски контрол ще бъдат достатъчни за коригиране поведението на лицето. Действително, до настоящия момент майката не е успяла да наложи системен и ефективен контрол над поведението на детето, като липсват данни за полагането на целенасочени усилия от нейна страна. Същевременно обаче съдът отчете обстоятелството, че бащата на непълнолетния се е завърнал в гр.Шумен и понастоящем живее съвместно със семейството си, като заявява, че ще полага усилия да упражнява контрол над сина си и твърди, че Я. е започнал да му помага в работата, за което получава и съответно възнаграждение. При това положение съдът намира, че не са изчертани всички възможности за постигане на положителна промяна на поведението на непълнолетния в семейна среда и следва да бъде дадена още една възможност в тази връзка. От друга страна, макар и употребата на алкохол и изпадането поради това в безпомощно състояние несъмнено да представляват поведение, което е противоправно и противоречи на морала и добрите нрави, т.е. налице е противообществена проява по смисъла на чл.49а, т.1 от ДР на ЗБППМН, следва да се отчете обстоятелството, че извършеното все пак се отличава от проявите, по повод които е наложена възпитателната мярка по чл.13, т.12 от с.з. Няма данни лицето да е извършвало нови кражби или да е нанасяло побой на други лица след налагането на тази възпитателна мярка, при което би могло да се приеме, че е налице известен положителен ефект от същата. Независимо от изложеното следва да се отбележи, че обяснението на П.А. за причините, поради които непълнолетният не посещава училище, е напълно неприемливо. Същият очевидно е в достатъчно добро здравословно състояние, позволяващо му да извършва кражби и да проявява агресия. Трудно може да се счете, че вероятността да се наложи извършването на операция в бъдеще, представлява основателна причина лицето да не посещава училище. От данните по делото може да се направи извода, че действителната причина за това е нежеланието на непълнолетния да учи и проявената безотговорност от страна на родителите, които са допуснали това. С оглед констатираната промяна в семейната среда обаче и като взе предвид мнението на доверения представител, съдът намира, че налагането спрямо непълнолетния на комплекс от няколко възпитателни мерки би довело до целения положителен резултат и без налагането на най-строгата мярка по чл.13, ал.1, т.13 от ЗБППМН. На първо място, на непълнолетния А. следва да бъде наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1, т.12 от ЗБППМН, а именно- предупреждаване за настаняване във възпитателно училище-интернат, като съдът намира, че следва да бъде определен най-дългия изпитателен срок-шест месеца. На същия вече е била налагана такава мярка, но изпитателния срок към момента е изтекъл. На непълнолетния следва да бъде разяснено, че при извършване на нови противообществени прояви и при неизпълнение на наложените с възпитателните мерки задължения, ще възникнат основания за настаняване във ВУИ. Положително въздействие може да се очаква и с налагането на мярката по чл.13, ал.1, т.10 от с.з.- задължаване да извърши определена работа в полза на обществото, определена от кмета на общината, също за максималния срок от 40 часа. Отделно от това лицето следва да бъде поставено под възпитателен надзор на родителите със задължение за полагане на засилени грижи по реда на чл.13, ал.1, т.4 от ЗБППМН. Засилените грижи следва да се изразяват във вземане на мерки непълнолетния да посещава училище, както и контрол върху лицата, с които последния общува. Родителите също така следва да ограничават склонността на непълнолетния да скита и да попречат на същия да се намира извън дома си без конкретна причина. При каквито и да било последващи отрицателни прояви, съдът задължава родителите незабавно да уведомят местната комисия за неизпълнението на задълженията на лицето, свързани с установения изпитателен срок, с оглед предприемане на действия за настаняване във ВУИ.

Водим от горното и на основание чл.24а, ал.4, т.2 от ЗБППМН, съдът

Р Е Ш И :

Налага на непълнолетното лице Я.Р.А., с ЕГН:********** ***, следните възпитателни мерки: “предупреждение за настаняване във възпитателно училище-интернат” с изпитателен срок от шест месеца, на основание чл.13, ал.1, т.12 от ЗБППМН, задължаване да извърши определена работа в полза на обществото, определена от кмета на общината за срок от 40 часа, на основание чл.13, ал.1, т.10 от ЗБППМН, както и възпитателна мярка “поставяне под възпитателен надзор на родителите П.И.А. и Р.Я.А. със задължение за полагане на засилени грижи”, посочени в обстоятелствената част на решението, на основание чл.13, ал.1, т.4 от ЗБППМН.

Решението подлежи на обжалване или протестиране в 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Шуменски окръжен съд.

След влизането в сила на решението, препис от същото да се изпрати на МКБППМН при Община-Шумен за сведение и изпълнение и на ШРП.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: