П Р И С Ъ Д А

 

№ 1754                                 29.10.2009г.                                       гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, осми състав

На двадесет и девети октомври  две хиляди и девета    година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: В.Т.

                                                                    Съдебни заседатели: 1.Д.Ч. 

                                                                                                     2. М.Д. 

Секретар Й.К.

Прокурор М.  

като разгледа докладваното от районния съдия

Наказателно дело от общ характер № 1476 по описа за 2009г.

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Х.И.С. , с ЕГН **********,***, с постоянен адрес с. Дренци  , обл. Шумен, български гражданин, с начално  образование, неженен, овчар, неосъждан   , ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че в с. Дренци  обл. Шумен, придобил на неустановена дата и до 31.07.08 държал 1 бр. самоделно  изработено огнестрелно оръжие, предназначено за стрелба с ловни патрони  кал.16,   без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК вр. чл. 42а от НК  ГО ОСЪЖДА  на  ПРОБАЦИЯсъс следните пробационни мерки :

1.задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година с периодичност 3 пъти седмично ;

2.задължителни периодични срещи със пробационен служител за срок от 1 година;

На основание чл.53 ал.2 б.”а” от НК ОТНЕМА в полза на държавата -веществено доказателство  1 бр. самоделно  изработено огнестрелно оръжие, предназначено за стрелба с ловни патрони  кал.16, оставено на съхранение в КОС  при РПУ Шумен .

На основание чл.189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА Х.И.С. , с ЕГН ********** да заплати  в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 25 лв.

Присъдата може да  се обжалва и протестира пред Шуменския окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

Мотиви към присъда по НОХД №1476 по описа за 2009г. на ШРС

 

            На 29.09.2009г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС -гр. Шумен обвинителен акт по ПД №302/2009г. ведно с материалите по ДП   862/2008г., по който в същия ден е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Х.И.С. , с ЕГН **********за извършено от него престъпление от общ характер по чл.339 ал.1 от НК. В диапозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: подсъдимият в с. Дренци  обл. Шумен, придобил на неустановена дата и до 31.07.08 държал 1 бр. самоделно  изработено огнестрелно оръжие, предназначено за стрелба с ловни патрони  кал.16,   без да има за това надлежно разрешение - престъпление по чл.339 ал. 1 от НК.

            Преди началото на съдебното следствие подсъдимия заявява, че на основание чл.371 т.2 от НПК признава  изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимия Х.И.С. по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в до съдебното производство доказателства с определение от 29.10.2009г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия  за деянието описано в обвинителния акт.

            В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия Х.И.С.  наказаниепробация” при условията на чл.55 от НК по чл.42а ал.2 т.1 от НК – задължителна  регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година с периодичност 3 пъти седмично ;   по чл.42а ал.2 т.2 от НК – задължителни срещи с пробационен служител за срок 1 година   и безвъзмезден труд в полза на обществото 100часа годишно за срок от 1 година  .   

Защитникът на подсъдимия също  пледира за приложение на чл. 55 от НК – наказание “пробация  за срок от 10 месеца без  безвъзмезден труд в полза на обществото 100часа годишно за 1 година .

           В хода на съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и  се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен  с тях. В последната си дума подсъдимият Х.И.С. заявява, че съжалява за извършеното.

          След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подс. Х.И.С. не притежавал разрешение   за носене  на бойно  и ловно оръжие. Въпреки това подсъдимият се сдобил с оръжие  като го съхранявал в дома си  в с. Д* .  На 31.07.08г  след извършено от служители на РПУ  Шумен  претърсване в жилището  и прилежащите му постройки  и площи, обитавано от  подсъдимия, собственост на М.М.Р.,  били иззети части на  самоделно  изработено огнестрелно оръжие, предназначено за стрелба с ловни патрони  кал.16.

Съдебно - балистическата експертиза заключава, че предоставените за изследване части след комплектуването си  представляват   самоделно оръжие  годно да произвежда изстрели и с него са произведени изстрели  .

            Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на  подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното  заседание, на основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез   разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия  по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в до съдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са без противоречиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, не пораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия Х.И.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер наказуемо по чл.339 ал.1 от НК, защото:

            * обект на престъплението са обществените отношения свързани с използването на общо опасни средства и безопасността при употребата им;

          * от обективна страна подсъдимият Х.И.С. е извършил действия и бездействия по “придобиването” и "държането" на 1 бр. самоделно  изработено огнестрелно оръжие, предназначено за стрелба с ловни патрони  кал.16,  без да има надлежно разрешение за това – при тази форма на изпълнителното деяние е достатъчно от обективна страна вещта  да се намира във фактическата власт на дееца /Р №632/01.02.1996г. по н.д.№514/1995г. на І н.о./;

          * субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;

          * от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – фактическата власт върху вещта сама по себе си обективира в достатъчна степен и умисъла на дееца - Р №632/01.02.1996г. по н.д.№514/1995г. на І н.о.;

          Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на нормативно установения ред за придобиване и държане на боеприпаси.

          При определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като сравнително  висока, степента на обществена опасност на дееца, която съдът преценява като невисока,   като съобрази  данните за личността му, както и подбудите за извършване на престъплението, констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подс. Х.И.С.:

          * смекчаващите вината обстоятелства – прави искрени самопризнания, критичен към извършеното, осъзнал вината си, оказва пълно съдействие на органите на  правосъдието;

          * отегчаващи вината обстоятелства – няма ;

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като то бъде определено при наличието на констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като: За престъплението по чл.339 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" до шест години.

Съдът счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно:

 наказание “ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година с периодичност 3 пъти седмично , задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от 1 година .

Определеният размер на това наказание, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

           По този начин и с тези наказания съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

            Съдът намира, че следва да приложи чл.53 ал.2 б."а" от НК по отношение на веществено доказателство  1 бр. самоделно  изработено огнестрелно оръжие предназначено за стрелба с ловни патрони  кал.16, оставено на съхранение в КОС  при РПУ Шумен, защото притежаването му е забранено.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.