П Р
И С Ъ Д А
№ 1871 19.11.2009г. гр.
Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, осми състав
На деветнадесети ноември две хиляди и девета година,
В публично заседание в следния състав:
Председател: В.Т. Съдебни заседатели: 1.Д.Ч. 2.Д.А.
Секретар Й.К.
Прокурор А.като разгледа докладваното от районния съдия
Наказателно дело от общ характер № 1650 по
описа за 2009г.
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА
подсъдимия М.И.И.
, с ЕГН **********,***, български
гражданин, адрес в гр.Шумен, с начално образование,
неженен, безработен, осъждан, ЗА ВИНОВЕН
В ТОВА, че в периода от 29.08.09-02.09.09 в гр. Шумен, в условията на продължавано престъпление, чрез
използване на техническо средство – ключ , отнел чужди движими вещи авто СД ”Сони” на стойност 20 лв и сумата от 400лв
от владението на Р.И.Р.,
и сумата от 250 лв от владението на Д.П.И. , без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не представлява маловажен случай, поради
което и на основание чл. 195 ал.1 т.4 и т.7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1от НК вр. чл. 28 ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК ГО
ОСЪЖДА на 8 /осем/ месеца “Лишаване от
свобода” което да бъде и изтърпяно при “строг” режим в затвор.
На основание чл.68 ал.1 от НК постановява
подсъдимия М.И.И. да изтърпи и наложеното му наказание по НОХД78/2007г. по описа на ШРС – влязло в
законна сила на 29.01.07. “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/
година, което да бъде изтърпяно при
“строг” режим в затвор.
На основание
чл. 59 ал.1 от НК зачита задържането по
мярка за неотклонение “задържане под стража” на подсъдимия по НОХД 1650/09
г на ШРС, считано от 02.10.09г.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА М.И.И. да
заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 75 лв.
Веществено
доказателство – 1 бр. СД диск да остане
приложено по делото, а авто СД “Панасоник”
да се върне на С. З. А. .
Присъдата
подлежи на обжалване и протест пред Шуменския окръжен съд в 15-дневен срок от
днес.
На
29.10.2009г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД №343/2009г. по описа на ШРП, по който в същия ден е образувано производство пред
първа инстанция срещу М.И.И. ,
с ЕГН ********** за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по
чл. 195 ал.1 т.4 и т.7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1от НК вр. чл. 28 ал.1 от НК.
В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че в периода от
29.08.09-02.09.09 в гр. Шумен, в условията
на продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство –
ключ , отнел чужди движими вещи авто СД ”Сони” на стойност 20 лв и сумата от 400лв от владението на Р.И.Р., и сумата от 250 лв от
владението на Д.П.И. ,общо 650лв
, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието е
извършено повторно и не представлява
маловажен случай- престъпление по чл.
195 ал.1 т.4 и т.7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26
ал.1от НК вр.
чл. 28 ал.1 от НК
Преди началото
на съдебното следствие подсъдимия заявява, че ще се възползва от диференцираната процедура
по НПК и на основание чл.371 т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на
подсъдимия М.И.И. по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от
събраните в до съдебното производство доказателства с определение от 19.11.2009г. обяви, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода
на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на
подсъдимия за деянието
описано в обвинителния акт.
В съдебно
заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото
обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия М.И.И. наказание 11 месеца
“лишаване от свобода ” със привеждане на влязла в сила присъда в чийто
изпитателен срок е извършено настоящото деяние . Служебният защитник на
подсъдимия предлага да му бъде наложено също наказание “лишаване от свобода ”,
но в размер 6 месеца.
В хода на
съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за
виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и
е съгласен с тях. В последната си дума
подсъдимият М.И.И. моли да му бъде определено
по лекото наказание ”.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.И.И. е осъждан неколкократно за
престъпления срещу собствеността . Осъден
е и с влязла в
законна сила на 29.01.07 присъда по НОХД № 78/07г на ШРС с която му било
наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година изтърпяването
на което е било отложено за срок от 3
години .
На 29.08.09 в тъмната част на денонощието, подсъдимият решил да извърши кражба. Видял паркирания пред жилищен блок находящ се
на ул.”Червена стена “ в гр. Шумен, лек автомобил “Рено клио” рег № Н 3190 АР собственост на св. Р.. С притежаван от него ключ, подсъдимият отворил страничната
врата на МПС то и от там взел авто СД ”Сони” на стойност 20 лв и сумата от 400лв . Авто СД
то продал на
трето лице, а парите похарчил за
семейството си .
На 02.09.09 подсъдимият отново имал нужда от пари .Около 18,30
часа влязъл в
ресторант “Миналия век” находящ се в гр. Шумен на бул.”С. Велики “, и
незабелязано от работещите там взел от
бара портфейл собственост на Д.П.И. в който се
намирала сумата от 250лв . Парите използвал за
задоволяване на личните си нужди.
От назначената по делото съдебно икономическа
експертиза се установява че авто
СД ”Сони” на стойност 20 лв .
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанията на
подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие в
съдебното заседание на основание чл.371
т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти чрез разпит. Освен това съдът
намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от
събраните в до съдебното производство доказателства по надлежния процесуален
ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК и от приложените по делото
съдебно икономическа и
дактилоскопна експертиза. Съдът намира,
че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са без
противоречиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят
до единствено възможния извод, не пораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като
прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горните деяния подсъдимия М.И.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ
характер по чл. 195 ал.1 т.4 и т.7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1от НК
вр. чл. 28 ал.1 от НК,
защото:
* обект на престъплението са
обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване
правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна
страна подсъдимия чрез своите действия е отнел чужди движими вещи с определена
стойност авто СД ”Сони” на стойност 20 лв и сумата от 400лв от владението на Р.И.Р., и сумата от 250 лв от
владението на Д.П.И. , без тяхно
съгласие, като е прекратил фактическата власт върху вещите, която до
момента на деянието се упражнявала от съответния владелец и установил своя фактическа власт върху тях;
отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или държи
вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да установи
фактическа власт върху предмета;
- квалификацията по чл.195 ал.1 т.4 от
НК е налице, тъй като за осъществяване на едно от посегателствата подсъдимия
е използвал техническо средство ключ.
* субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо лице - подс. М.И.И.;
подсъдимия не е имал фактическа власт върху движимите вещи - предмет на
престъплението и не е бил техен собственик;
По отношение на подсъдимият М.И.И. е налице
квалификация по т.7, тъй като кражбата е извършена повторно, като случаят е
немаловажен: По смисъла на чл.28, ал.1 от НК
престъплението е извършено повторно, ако деецът след като е бил осъден с влязла
в сила присъда за друго такова престъпление, в случая подсъдимият М.И.И. е осъждан с други присъди за
извършени кражби -
влезли в законна сила на 28.12.07; 21.05.09; 06.07.09. Според ВС еднакви по вид
престъпления по смисъла на чл. 28 от НК са тези, с
които се осъществяват едни и същи или различни състави
на едно и също престъпление, включително и когато то е квалифицирано или
привилегировано. От това следва, че повторно извършване на кражба ще има когато деецът я е извършил след като е осъждан с влязла в
сила присъда за друга кражба.
Квалификацията
на престъплението следва да се приложи във връзка с чл.26 ал.1 от НК, тъй като деянията е извършени в периода от 29.08.09-02.09.09 в гр. Шумен,
по отношение на различни собственици осъществяват поотделно един състав на едно
и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при идентична обстановка и еднородност
на вината, при което второто деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
* от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал, че лишава от фактическа
власт владелците на
чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е
целял да установи тази власт върху предметите на престъплението и да се
разпорежда с тях в свой интерес - т.е. съзнавал е обществено опасния характер
на деянието и е целял настъпването на обществено -опасните последици.
Причините за
извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост
другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
неправомерен начин.
При определяне
на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът
прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът
преценява като висока, степента на обществена опасност на подсъдимия , която съдът преценява също като висока, както и
подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността на подсъдимия - смекчаващи отговорността
обстоятелства: младежка възраст, има добросъвестно поведение в наказателния
процес, прави пълни самопризнания и е
критичен към извършеното.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подс. М.И.И.,
като наказанието за престъплението по чл. 195 ал.1 т.4 и т.7 вр. чл. 194 ал.1
вр. чл. 26 ал.1от
НК вр. чл. 28
ал.1 от НК, бъде определено при условията на чл.55
ал.1 т.1 от НК,
при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК,
а именно с приложение на чл. 55 ал.1 т.1
от НК - наказание “лишаване от свобода ” под
минимума, а именно 8 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при “строг” режим в затвор.
Доколкото настоящото
деяние е извършено
в изпитателния срок на осъждането по
НОХД78/2007г. по описа на ШРС – влязло в законна сила на 29.01.07.
“лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, следва да
бъде приведено в изпълнение и това наказание на основание чл. 68 ал.1 от НК, като и да бъде и изтърпяно при “строг” режим
в затвор.
На основание
чл. 59 ал.1 от НК следва да се зачете задържането по мярка за неотклонение “задържане под стража”
на подсъдимия по настоящото НОХД 1650/09 г на ШРС, считано от 02.10.09г.
По този начин
и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
Съдът възложи
на подсъдимия направените деловодни разноски на основание чл.189 ал.3 от НПК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.