О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............ 04.09.2009г. гр.Шумен

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На четвърти септември две хиляди и девета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Н.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия Н. К.

ЧНД № 1351 по описа за 2009г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.243, ал.3 от НПК.

На 31.08.2009г. в деловодството на Районна прокуратура – гр.Шумен е била депозирана жалба от Б.Ш.Х. *** срещу Постановление от 28.05.2008г. на ШРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1651/2004г. по описа на РПУ - гр.Шумен. В жалбата се сочи, че издаденото постановление е необосновано, поради несъобразяване с установените по делото гласни и писмени доказателства, както се твърди, че същото е и незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи и се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на наказателното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.243, ал.3 от НПК от легитимирано за целта лице, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът за да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на горното постановление взе предвид следното:

Наказателното производство по досъдебно производство № 1651/2004г. по описа на РПУ - гр.Шумен е водено срещу Р. С. С. /Р. С. С./, С. А. С. /С. Х. С./ и А. Р. С. за престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и 5 от НК, извършено на 18.12.1996г. в с.Борци, обл.Шумен. Разследването по делото е приключено със заключително постановление от 13.05.2008г. на водещия разследването дознател, съдържащо мнение за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК във вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като деянието не представлява престъпление. С постановление от 28.05.2008г. на Районна прокуратура – гр.Шумен е прекратено наказателното производство по цитираното досъдебно производство срещу Р. С. С. /Р. С. С./, С. А. С. /С. Х. С./ и А. Р. С. по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 от НК във вр. чл.209, ал.1 от НК, приемайки, че деянието е несъставомерно, тъй като се касае за гражданско-правен спор, който е решен с влязло в сила решение.

От фактическа страна се установява следното: Свидетелят А. И. Х., заедно със съпругата си Б.Ш.Х. през 1994г. търсели да закупят имот за своя син. Поради тази причина се договорил с Р. С. да закупят недвижим имот, находящ се в с.Борци и представляващ дворно място от 940 кв.м., заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда със стопански постройки и гараж, собственост на С. и съпругата му С. А. С. за сумата от 120 000 нед. лева, по данни на пострадалите. На 18.03.1994г. свидетелят А. И. Х. дал на Р. С. сумата от 100 000 нед. лева в дома му в с.Борци, която според Х. била част от покупната цена за посочения недвижим имот, собственост на последният и съпругата му. Сумата била дадена пред свидетелите М. А. и Б. Я. /починал/. На 18.03.1994г. бил сключен и предварителен договор /който по своята същност съдът намира, че представлява предварителен договор за покупко-продажба/ само на масивна къща, находяща се на ул.”Лудогорец” в с.Борци, като договорът бил сключен между Р. С. С. /Р. С. С./ като продавач и А. И. Х. като купувач. Посоченият договор бил заверен от специалист в Кметство с.Борци – свидетеля Н. Х., като по силата на същия купувачът се задължил да заплати сумата от 100 000 лв. само за масивна къща. Х. и С. се уговорили още, че в един по-късен момент ще бъде прехвърлен имота с нотариален акт на Х. и съпругата му, като при прехвърлянето ще бъде издължена от купувача и остатъка от покупната цена. След сключване на предварителния договор свидетелят А. Х., заедно със семейството си се нанесли в недвижимия имот. След известно време С. казал на свидетелят Х. да даде на дъщеря му А. С. сумата от 5 000 нед. лв., тъй като на последната й трябвали пари за продължаване на образованието й в гр.Варна. В присъствието на свидетелите Х. Б. и Х. Я. от с.Борци, Х. дал на свидетелката С. поисканата парична сума. При тази среща свидетелката С. казала, че ще бъдат подготвени от адвокат документите за прехвърляне собствеността върху имота. На 18.12.1996г. свидетелит Б.Х. и А. Х., заедно с А. С., в качеството й на пълномощник на родителите си отишли в гр.Шумен в кантората на адв. Н. М. Н.. Последния бил изготвил проект за нотариален акт, с оглед прехвърляне собствеността върху имота, като според твърденията на Х. при тази среща проекта за нотариален акт не бил показан на купувачите. По-късно същият ден, четиримата се явили пред нотариус Т. и сделката била финализирана чрез изповядването на нотариален акт за покупко-продажбата на недвижимия имот № 150/18.12.1996г., т.ХІІ, дело № 4800/1996г. пред посочения нотариус в гр.Шумен, където, отново по данни на купувачите, същите не били запознати с текста на нотариалния акт, но въпреки това се подписали под него. По силата на същия купувачите се задължили да платят сумата от 85 100 нед. лв., като 25 100 нед. лв. от тях са заплатили преди съставянето на нотариалния акт, а останалите 60 000 нед. лв. се задължили да изплатят до 23.12.1996г. Вечерта на същия ден, според твърденията на купувачите, последните доплатили остатъка от покупната цена на имота, а именно 20 000 нед. лева на А. С. и продължили да живеят в имота. На 20.12.1996г. С. занесла на купувачите готовия нотариален акт за покупко-продажбата на недвижимия имот, при което същите отново не се запознали със съдържанието му според техните твърдения. След известен период от време А. Х. и Б. Х. получили призовка за водено срещу тях гражданско дело от Районен съд – гр.Шумен и тогава разбрали, че дължат още 60 000 нед. лева за закупения от тях имот, както било посочено в нотариалния акт. В хода на разследването е установено, че са били образувани две граждански дела - № 36/1997г. и № 1492/2001г. – двете по описа на Районен съд – гр.Шумен. По силата на решение № 106/15.03.1999г., постановено по гр. дело № 36/1997г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 02.05.2001г., сключеният между Р. С. С. и С. А. С., чрез техния пълномощник А. Р. С., от една страна и А. И. Х. и Б. Ш.Х., от друга страна с НА № 150, т.ХІІ, н. д. № 4800/1996г. на ШРС договор за покупко-продажба на недвижим имот бил развален. Впследствие, по силата на решение № 555/20.05.2002г., постановено по гр. дело № 1492/2001г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 26.06.2002г., семейство Х. били осъдени да предадат владението върху гореописания недвижимия имот на Р. С. С. и С. А. С.. Въз основа на цитираните решения били образувани изпълнителни дела №№ 2606/2003г. и 2607/2003г. – двете по описа на ШРС, по които били предприети действия от страна на съдия-изпълнител при ШРС за въвод във владение на Р. С. С. и С. А. С. в недвижимия имот. При получаване на призовка за доброволно изпълнение от страна на А. И. Х. и Б. Ш.Х., последните депозирали на 13.09.2004г. жалба в Районна прокуратура – гр.Шумен и било образувано на основание чл.409, ал.2 от НПК /отм./ досъдебно производство срещу Р. С. С., С. А. С. и А. Р. С. за престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 от НК, извършено на 18.12.1996г., без да е била реализирана предварителна проверка по изнесените в жалбата твърдения.

ШРС намира, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, безспорно се установява гореописаната фактическа обстановка. При така установеното от фактическа страна наблюдаващият прокурор при ШРП правилно и обосновано е преценил, че деятелността на Р. С. С. /Р. С. С./, С. А. С. /С. Х. С./ и А. Р. С. не може да се разглежда на плоскостта на чл.210, ал.1, т.2 и т.5 от НК във вр. чл.209 ал.1 от НК /измама, извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване, като причинената вреда е в големи размери/. При цялостния анализ на събраните доказателства не може да се обоснове по един категоричен начин наличието на извършено престъпление по посочения законов текст. Съгласно разпоредбата на чл.209 от НК, измама е налице, когато деецът, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа у някого заблуждение или когато със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиго имотна вреда, т.е. за да е съставомерна измамата по смисъла на посочения законов текст е необходимо от обективна страна деецът да въздейства пряко и непосредствено върху едно друго физическо лице, в чиято фактическа власт се намира определено имущество и лицето, което владее имуществения предмет следва да е противозаконно мотивирано за това да върши с него акт на фактическо или юридическо разпореждане. Съобразявайки материалите по делото и по-специално събраните гласни доказателства чрез разпита на посочените по - горе лица, става ясно, че нито едно от лицата, срещу които е образувано настоящото досъдебно призводство – Р. С., С. С. и А. С. не са предприели или извършили действия, с които да мотивират А. Х. и съпругата му Б.Х. да извършат акт на имуществено разпореждане, т.е. същите не са възбудили или поддържали заблуждение у Х.. Освен това от материалите по делото е видно, че А. и Б.Х. не са прочели нотариалния акт за покупко-продажба на недвижимия имоти въпреки това, както те самите твърдят, са се подписали под него, че са запознати със съдържанието му и са съгласни с него, без да има активност от други лица, които да ги въведат в заблуждение, т.е. без да има въздействие върху съзнанието им, като в резултат на което да се създава погрешна представа за определени факти или обстоятелства, което е елемент от обективната страна на престъплението измама. Съдът споделя напълно и извода на представителя на ШРП относно липсата на категорични доказателства и относно другия елемент от състава, а именно извършени измамливи действия по отношение, както на жалбоподателката, а така също и на нейният съпруг. Освен това по време на изповядване на сделката, когато наблюдаващият прокурор е приел, че е извършена измамата, Р. и С. С.и са били в Република Турция, като същите са били представлявани от дъщеря им А. С., което изключва техния принос в извършване на деянието. Също така, за да е налице съставомерно деяние по чл.210 от НК във вр. чл.209 от НК, от субективна страна е необходимо деецът да е действал с пряк умисъл и с користна цел, а именно същият да предвижда, че в следствие на неговото въздействие върху измамения, у последния ще възникнат неправилни представи или ще поддържа вече възникнали такива представи или че ги използва, които да са налице от момента на започване до момента на довършване на деянието, тъй като вината има временен характер и представлява конкретно отношение на дееца към извършеното от него по време на осъществяването му. Още повече, в конкретния случай, ако изобщо е било осъществено престъпното посегателство измама, доколкото е безспорно установено, че акта на имуществено разпореждане е извършен на 14.03.1994г., когато съпругът на жалбоподателката е заплатил сумата от 100 000 лв. в полза на Р. С. /Р. С./, като е смятал, че заплаща голяма част на закупувания от него недвижим имот, т.е. че е извършил акт на имуществено разпореждане, в резултат на което му е била причинена имотна вреда в горепосочения паричен размер, то следва да се приеме, че измамата е извършена на посочената дата. Следователно, още към момента на започване на досъдебното производство за това деяние – 14.09.2004г. е била изтекла предвидената в разпоредбата на чл.80, ал.1, т.3 от НК относителна давност.

Съдът приема, че не са установени доказателства, обосноваващи по несъмнен начин отговорността на Р. С., С. С. и А. С., изразяваща се в създаване или използване от тяхна страна на неопитността или заблуждението у Х. или създаване на такова. Напротив съществува документ - нотариален акт - свидетелстващ за осъществената сделка и за това, че е спазена изискуемата по закон форма. Сделката е нотариално извършена от съответното длъжностно лице - нотариус, което е гаранция за опазване на интересите на страните. От друга страна, обаче не съществува задължение, за когото и да е да проследи, дали действително са платени договорените суми между страните. Въз основа на събраните доказателства и направените, въз основа на тях изводи, съдът приема, че направените изводи за това, че наказателното производство следва да се прекрати са обосновани и законосъобразни. При цялостния анализ на събраните доказателства не може да се обоснове по един категоричен начин наличието на извършени престъпления по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 от НК във вр. чл.209, ал.1 от НК и по чл.209 , ал.2 от НК. Предвид на това правилно и законосъобразно наблюдаващия прокурор при ШРП е счел, че не са налице извършени престъпления по посочените законови текстове от страна на на Р. С., С. С. и А. С.. Съдът намира, че са изчерпани всички начини за събиране на доказателства по делото, а събраните не дават основание спрямо на Р. С., С. С. и А. С. да бъде продължено наказателното преследване и наказателното производство срещу тях следва да се прекрати. Именно поради това и постановлението на ШРП, с което се прекратява наказателното преследване на Р. С., С. С. и А. С. за деяние по чл.210, ал.1,т.2 и т.5 от НК във вр. чл.209, ал.1 от НК се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, като жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.5, т.1 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 28.05.2008г. на Районна прокуратура - гр.Шумен, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1651/2004г. по описа на РПУ - гр.Шумен, преписка Вх. № 1754/2004г. по описа на ШРП, водено срещу Р. С. С. /Р. С. С./, С. А. С. /С. Х. С./ и А. Р. С. за престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5 от НК във вр. чл.209, ал.1 от НК.

Настоящото определение подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от съобщаване му с връчване на копие от него на страните пред Окръжен съд – гр.Шумен, съобразно разпоредбата на чл.243, ал.6 от НПК.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателят - Б.Ш.Х. /Б. Ш.Х./, на Р. С. С. /Р. С. С./, С. А. С. /С. Х. С./ и А. Р. С. и на Районна прокуратура- гр.Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :