О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............ 20.11.2009 год. гр.Шумен

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесети ноември през две хиляди и девета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Р.Г.

сложи за разглеждане ЧНД №1759 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.243, ал.3 от НПК.

На 18.11.2009 год. е била депозирана жалба до ШРП, препратена по компетентност до ШРС от Р.И.М., с ЕГН********** срещу Постановление на ШРП от 06.11.2009 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №1393/2008 год. по описа на РУ на МВР - гр.Шумен. В жалбата си пострадалото лице сочи, че не е съгласен с прекратяването на наказателното производство, тъй като роднинските му връзки с обвиняемия не изисквали наказателното постановление да бъде възбудено по тъжба на пострадалия.

Жалбата е подадена в срока по чл.243, ал.3 от НПК, от легитимирано за целта лице, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Наказателното производство е било образувано срещу Н.Х.И.за престъпление по чл.129, ал.2 от НК, във вр. с чл.129, ал.1 от НК. Впоследствие с Постановление за привличане на обвиняем от 02.11.2009 год. на И. е било повдигнато ново обвинение по чл.132, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.129, ал.1 от НК, затова, че на 17.08.2008 год. в с.Тервел, община Хитрино, област Шумен причинил средна телесна повреда на Р.И.М. ***, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, непосредствено след получаване на травматичните увреждания – мозъчно сътресение и изпадане в базсъзнателно състояние, като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и с тежка обида, от което са настъпили тежки последици за виновния.

Съдът споделя изцяло както описаната фактическа обстановка, а така също и наказателно-правните изводи на прокурора по следните правни съображения:

Безспорно установено по делото е, че на 17.08.2008 год. по време на провеждаща се сватба в с. Тервел, община Хитрино, възникнал конфликт с участието на пострадалия М.. Първоначално мотив за конфликта било недоволството на пострадалия от дейността на музикантите, което станало повод М. да влезе във физически сблъсък с един от тях. След като пострадалият, в явно нетрезво състояние бил отведен от неговото семейство до дома им, последният отново излязъл и отишъл до местото, където следвало да се проведе ритуал по посрещане на булката. Тъй като М. с управлявания от него автомобил се опитал да попречи на ритуала, между него, подсъдимия и сина на последния – свидетеля Х.Х.отново възникнал сблъсък. Спирайки с автомобила сред хората, събрали се пред дома на младоженците, пострадалият излязъл, псувайки обвиняемия Н.И. и неговите синове, като в ръката си носел дървена бухалка. С нейна помощ първоначално М. ударил свидетеля Х.Х.. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетеля Х.Х.Х., който в разпита си пред дознател /л.43 от ДП №1393/2008 год./ и пред съдия от ШРС /л.121 от ДП №1393/2008 год./ заявява: “Р. беше ударил един от музикантите и му беше скъсал ризата, аз видях, че ризата му беше скъсана.....Р. слезе от мястото на водача на автомобила, беше сам в колата, като в ръка държеше едно дърво като бухалка. Като слезе от колата Р. псуваше доколкото разбрах Н.,.......С дървото, което Р. носеше той удари Х. - сина на Н..” В същата насока са и показанията на свидетеля Х.И.Х., който в разпита си /л.125 от ДП №1393/2008 год./ заявява: “Спря пред нас на улицата, излезе от колата с тояга и тръгна към нас да ни бие. Посегна да удари малкия ми внук – Х., но дали го удари не мога да кажа.” В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетелката С.Х.С., която също е пряк свидетел на случилото се и в разпита си /л.46 и л.114 от ДП №1393/2008 год./ заявява: “Р. псуваше Н......Р. удари синовете на Н. – Х. и И.. Първо Х. и после И. удари, но не можах да разбера как ги удари.....В първата къща удари Х., а горе и двамата ги удря.”

Вследствие разразилия се физически сблъсък на пострадалия са били причинени следните травматични увреждания: Мозъчно сътресение, счупване на V и VІ ребра вдясно на гръдния кош, кръвонасядания по горни, долни клепачи и двете подочия, охлузвания в областта на лява вежда, дясна скула, охлузване с контузна рана на десен лакът, оток около раната, травматичен подлигавичен кръвоизлив на дясна очна ябълка, охлузвания в областта на гръдния кош, ляво рамо, дясна мишница, ляв лакът, кръвонасядания на дясна предмишница, контузна рана в основата на І пръст на лява ръка. Съгласно заключението на вещото лице, изготвило съдебно – медицинска експертиза по писмени данни №11/2009 год. описаните травматични увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, затруднение в движението на снагата за срок по-малък от месец и болки и страдания. С оглед на обстоятелството, че непосредствено след получаване на травматичните увреждания пострадалият е бил в състояние на безсъзнание, вещото лице дава заключение, че на същия е било причинено и разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се явява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, поради което, квалификацията на деянието следва да бъде по чл.129, ал.1 от НК. В този смисъл е и Постановление №3 от 27.09.1979 год. на Пленума на ВС.

От друга страна обаче съдът споделя напълно правния извод на прокурора, че подсъдимият е действал в състояние на силно раздразнение, което в настоящия случай е било предизвикано от поведението на пострадалия. Отправените от страна на последния псувни по адрес на обвиняемия и неговите синове, както и нанесените удари по последните са предизвикали у И. силно чувство на обида и основателен страх за живота на неговите близки. Тези чувства са били засилени и от предходното поведение на пострадалия и обстоятелството, че той няколкократно вече е създавал конфликти, първоначално с музикантите на сватбата, а и по-късно при продължаване на ритуала пред дома на младоженците. В тази връзка съдът съобрази и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза, която дава заключение, че по време на извършване на деянието подсъдимият е действал в състояние на физиологичен афект, което кореспондира с правното понятие за силно раздразнение.

Поради изложеното съдът намира, че подсъдимият действително е осъществил от субективна и обективна страна състава на престъпление, визирано в разпоредбата на чл.132, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.129, ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от НК обаче за лека и средна телесна повреда по чл.132, наказателно преследване се възбужда по тъжба на пострадалия. Следователно изложеното обосновава извода, че отговорността на подсъдимия може да бъде ангажирана единствено по дело от частен, а не от общ характер.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че атакуваното постановление се явява правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отношение довода на жалбоподателя, че липсва близка роднинска връзка между него и обвиняемия, доколкото в постановлението за прекратяване на наказателното постановление от 06.11.2009 год., не се съдържат подобни твърдения и изводи в тази насока, то настоящия състав намира, че същия не следва да бъде коментиран и обсъждан в настоящото определение.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.5, т.1 от НПК, съдът

определи:

Потвърждава Постановление от 06.11.2009 г. на Шуменска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №1393/2008 год. по описа на РУ на МВР - гр.Шумен, водено срещу Н. Х. И., с ЕГН********** за престъпления по чл.132, ал.1, т.2 от НК, чл.129, ал.1 от НК.

Настоящото определение подлежи на обжалване или протестиране в седемдневен срок от съобщаване на страните пред ШОС.

Препис от определението да се изпрати на Р.И.М., на Н.Х.И.и на ШРП.