О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............ 30.11.2009 год. гр.Шумен

Шуменският районен съд, единадесети състав

На тридесети ноември през две хиляди и девета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Р.Г.

Като разгледа докладваното от съдията-докладчик

ЧНД №1784 по описа за 2009 год.

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.243, ал.3 от НПК.

На 20.11.2009 год. е била депозирана жалба до ШРП, препратена по компетентност на ШРС от Д.Н.А. *** срещу Постановление на ШРП от 30.10.2009 год. за прекратяване на наказателното производство по следствено дело №163/2002 год. по описа на ОСС – гр.Шумен.

Жалбата е подадена в срока по чл.243, ал.3 от НПК от легитимирано за целта лице, поради което същата е процесуално допустима.

Наказателното производство е водено срещу М.К.К. за престъпление по чл.209, ал.1 от НК и срещу Д.Н.А. за престъпления по чл.323, ал.1 от НК.

С постановление на ШРП от 30.10.2009 год. наказателното производство спрямо двамата обвиняеми е било прекратено, поради недоказаност. Имайки в предвид, че жалбата на А. не съдържа никакви формулирани към съда искания, а само излага несъгласие с някой части от постановлението, както и доколкото с постановлението за прекратяване на наказателното производство не е накърнено по никакъв начин правото на защита на обвиняемия, имайки в предвид, че същото слага край на наказателното преследване спрямо него, то настоящия състав намира, че за жалбоподателят липсва плавен интерес от обжалване на посочения акт. В същото време обаче, ако приемем, че жалбата съдържа изявления и несъгласия, свързани с обосноваността на постановлението, то същата следва да бъде разгледана по същество, но съдът счита същата за неоснователна, поради следните правни съображения.

Съдът споделя изцяло, както описаната фактическа обстановка, а така и наказателно-правните изводи на прокурора.

От материалите по следствено дело №163/2002 год. по описа на ОСС - гр.Шумен се установява по безспорен начин, че жалбоподателят на 18.04.2002 год. по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот №81, том ІІ, рег.№3164, дело №193 от 2002 год. на Нотариус С.С. закупил недвижим имот, представляващ жилище № 74, намиращо се на 15-ти етаж, със застроена площ 82.70 кв.м, състоящо се от две стаи, кухня, баня, две тераси, коридор и преходна стая, ведно с прилежащото му таванско помещение №4, идеалните части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху мястото. В т. V на цитирания по-горе нотариален акт е посочено, че купувача получава владението върху имота в деня на продажбата.

След изповядване на сделката А., в качеството си на собственик, предприел действия във връзка със смяна на бравата на входната врата на апартамента и поставянето на допълнителна метална врата. В тази връзка от страна на бившите собственици на имота – Р.С.П. и Т.С.П. бил подаден сигнал за извършени самоуправни действия от А.. Впоследствие са подали и молба до ШРС за възстановяване на владението върху жилището, но същата е оставена без уважение, поради нейната неоснователност.

Съдът напълно споделя наказателно-правния извод на прокурора, че по делото липсват категорични доказателства, от които да се направи извод, че обвиняемия А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен.

По отношение на деянието по чл.323, ал.1 от НК, в което е бил обвинен жалбоподателя съдът счита, че по делото липсват доказателства, от които да се направи извода, че е налице субективната страна от състава на визираното престъпление. Както става ясно от материалите по делото и най вече от приложения като писмено доказателство /л.30 от сл.дело №163/2002 год./, продавача се е задължил да предаде владението върху имота още в деня на продажбата. Следователно от този момент нататък купувачът Д.А. е бил с ясното съзнание, че има качеството собственик на посочения имот, което му дава право на владение и разпореждане с него.

Съдът не споделя твърдението, направено в жалбата, че в Постановлението на ШРП е разгледана само първата част от обективната страна на деянието, като не е разгледано наличието или липсата на другите две части. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че срещу обвиняемия А. е било образувано производство по чл.323, ал.1 от НК. От обективна страна, за да е осъществен състава на това престъпление се изисква да е съществувал правен спор между обвиняемия и пострадалия. В настоящия случай такъв спор е възникнал със самото извършване на действието /смяна на бравата на входната врата и поставяне на метална врата/. Ето защо липсата на първия елемент от състава на престъплението обезсмисля обсъждането на останалите два елемента, доколкото деянието се счита осъществено, единствено при комулативното наличието и на трите елемента от неговия състав. Правилно представителят на ШРП, приемайки за доказано, че липсва съществуващ между страните правен спор не се е задълбочил в обсъждане на останалите два елемента от състава, доколкото тяхното наличие или липса не променя направения извод в горния смисъл.

Съдът напълно споделя извода на прокурора, че събраните и обсъдени по-горе доказателства не са достатъчни, за да обосноват по един несъмнен начин обективната и субективна съставомерност на деянието, в което е обвинен А., а именно по чл.323, ал.1 от НК , а от тук и да ангажират по несъмнен начин наказателната отговорност на лицето по посочената разпоредба. Ангажирането на такава наказателна отговорност по предположение би довела до нарушаване разпоредбата на чл.303 от НПК, забраняваща присъдата, а оттам и обвинението да почиват на предположения, поради което представителят на ШРП правилно е преценил, че обвинението не е доказано по безспорен начин.

С оглед гореизложеното съдът намира, че атакуваното постановление се явява правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Доколкото жалбата касае единствено деятелността на жалбоподателя съдът счита, че постановлението в останалата част, доколкото в нея то не е обжалвано, не следва да бъде обсъждано по същество.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.5, т.1 от НПК, съдът

определи:

Потвърждава Постановление от 30.10.2009 г. на Шуменска районна прокуратура, в частта, в която е прекратено наказателното производство по следствено дело №163/2002 год. по описа на РУ на МВР-гр.Шумен, водено срещу Д.Н.А., с ЕГН********** за престъпления по чл.323, ал.1 от НК.

Настоящото определение подлежи на обжалване или протестиране в седемдневен срок от съобщаване на страните пред ШОС.

Препис от определението да се изпрати на Д.Н.А., на М.К.К. и на ШРП.