О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............ 26.11.2009г. гр.Шумен

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и шести ноември две хиляди и девета година

В закрито заседание в следния състав:

Председател: Н.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия Н. К.

ЧНД № 1790 по описа за 2009г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.243, ал.3 от НПК.

На 23.11.2009г. в деловодството на Районна прокуратура – гр.Шумен е била депозирана молба от П.Д.Д. *** срещу Постановление от 13.11.2009г. на ШРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 1631/2009г. по описа на РУ на МВР - гр.Шумен.

Жалбата е подадена в срока по чл.243, ал.3 от НПК от легитимирано за целта лице, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът за да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на горното постановление взе предвид следното:

Наказателното производство по досъдебно производство № 1631/2009г. по описа на РУ на МВР - гр.Шумен е образувано срещу Н.Т.Н.от с.О., обл.Шумен за престъпление по чл.129, ал.2 от НК, във вр. чл.129, ал.1 от НК, а именно за това, че на 24.08.2009г. в с.О., обл.Шумен, причинил на П.Д.Д. средна телесна повреда. Разследването по делото е приключено със заключително постановление от 10.11.2009г. на водещия разследването дознател, съдържащо мнение за прекратяване на наказателното производство, водено срещу Н.Т.Н.за извършеното престъпно посегателство по чл.129, ал.2 от НК, във вр. чл.129, ал.1 от НК на основание чл.24, ал.1, т.7 от НПК. С постановление от 13.11.2009г. представител на Районна прокуратура – гр.Шумен е прекратил наказателното производство по цитираното досъдебно производство срещу Н.Т.Н.досежно престъпното посегателство по чл.129, ал.2 от НК, във вр. чл.129, ал.1 от НК, приемайки, че последният не е осъществил от субективна страна престъпление по посочения по-горе законов текст, тъй като липсват доказателства Н. да е действал с пряк умисъл, какъвто бил необходим като елемент от състава на посоченото престъпление, а се касае за извършено престъпление по чл.133 от НК – средна телесна повреда по непредпазливост. Освен това представителят на ШРП приема, че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.161 от НК, за наказателно преследване от общ характер за престъпление по чл.133 от НК, тъй като липсва тъжба на пострадалия до прокурора.

От фактическа страна се установява следното: Пострадалият П.Д.Д. и Н.Т.Н.към инкриминираната дата живеели в с.О., обл.Шумен, познавали се добре и отношенията им били приятелски.

През деня на 24.08.2009г. Н.Н. и П.Д. превозвали с автомобил на техен познат строителни материали до с.К., като след това се почерпили с алкохол. По-късно вечерта двамата приятели се прибрали в с.О. и отишли до хранителния магазин, находящ се в центъра на селото с намерение да продължат да се черпят. Закупили алкохол, който започнали да консумират пред магазина, но междувременно между тях възникнал конфликт и Д. започнал да удря Н. с намерена наблизо сопа, нанасяйки му удари в областта на главата и гърба. В този момент П.Д. бил на бетонната площадка на магазина, а Н. отдолу. Ядосан от случващото се Н. се качил на бетонната площадка, сграбчил с двете си ръце пострадалият П.Д. и го бутнал силно, при което последният паднал долу на земята удряйки главата си в бетонните стълбчета. След падането Д. загубил съзнание, поради което присъстващите на инцидента свидетели сигнализирали ЦСМП гр.Шумен и органите на полицията. Пристигналият на местопроизшествието екип на ЦСМП транспортирал пострадалия до МБАЛ с оглед извършване на преглед и оказване на медицинска помощ, като влошеното му здравословно състояние наложило оставането му в болничното заведение.

От назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза е видно, че на пострадалият П.Д.Д. са били причинени следните травматични увреждания: мозъчно сътресение лека степен, разкъсно-контузна рана на челото, разкъсно-контузна рана на лява ушна мида, травматичен подлигавичен кръвоизлив на дясна очна ябълка, кръвонасядане на горен десен клепач, кръвонасядане на двете подочия, кръвонасядане с оток на лява и дясна буза, кръвонасядане на лява ушна мида, оток около раната на челото вляво, кръвонасядане на ляво рамо, охлузване в областта на лява лопатка, палпаторна болка по предната страна на гръдния кош вляво, охлузване в поясната област. Експертът заключава, че описаните разкъсно-контузни рани и травматичен подлигавичен кръвоизлив на дясна очна ябълка са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите, описани по-горе, травматични увреждания са причинили болка и страдание. Освен това вещото лице сочи, че непосредствено след получаване на травматичните увреждания в областта на главата пострадалият е бил в безсъзнание, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, т.е. средна телесна повреда по смисъла на разпоредбата на чл.129, ал.2 от НК.

Събразно заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза на извършителя на процесното деяние Неделчо Тодоров Н., същият непосредствено преди инкриминираното деяние се е намирал най-вероятно в състояние на обикновено алкохолно опиване от средна степен, което не го е лишило от годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Експертът сочи също така, че алкохолното повлияване е понижило възможностите на Н. за самоконтрол над импулсивните желания и решаването на проблемните ситуации. Експертът заключава, че критериите за съдебно-психиатричното понятие “физиологичен афект” не са покрити, а поведението му е повлияно предимно от алкохолното опиване.

ШРС намира, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, безспорно се установява гореописаната фактическа обстановка. При така установеното от фактическа страна обаче наблюдаващият прокурор при ШРП, неправилно и необосновано е преценил, че деятелността на Н.Т.Н.осъществява признаците на престъплението по чл.133 от НК /средна телесна повреда по непредпазливост/, а не това по чл.129, ал.2 от НК във вр. чл.129, ал.1 от НК /умишлено причинена средна телесна повреда/, като съдът не споделя наказателно – правните изводи на прокурора в тази насока. Прокурорът се е мотивирал единствено с липсата на доказателства за наличието на пряк умисъл у Н., какъвто бил необходим като елемент от състава на престъплението по чл.129, ал.1 от НК, без да изложи мотиви, обосноваващи извода за липсата на данни за наличието на престъпно посегателство по посочения законов текст.

Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни по делото съгласно разпоредбата на чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че извода на прокурора е неправилен. Преди всичко, следва да се отбележи, че съобразно правната доктрина и константната практика на ВКС /Постановление № 2/1957г. на Пленума на ВС, Решение № 193/09.11.1995г. на ВКС, Решение № 30/29.01.1987г. на І н.о. на ВС, Решение № 61/10.02.1975г. на ІІ н.о. но ВС и др./, формата на вина по чл.129 от НК е умисъл, който може да бъде както пряк, така и евентуален /косвен/. И при двете форми на умисъла деецът съзнава, че деянието му е общественоопасно, предвижда настъпването на травматично увреждане на жертвата и иска или допуска този резултат. Когато телесната повреда е осъществена при косвен умисъл, субектът винаги предвижда само възможното, евентуалното настъпване на травматичните увреждания на пострадалия. В този случай той преследва някаква друга цел, но съзнава, че е възможно да причини наред с целения резултат и средна телесна повреда, като към последния резултат се отнася безразлично, т.е. допуска го. Разграничаването между непредпазливото и умишлено причиняване на средна телесна повреда се извършва с оглед субективното отношение на дееца към настъпилите общественоопасни последици. Според практиката на ВКС /Реш. № 61/10.02.1975г. по н.д. № 800/1974г, ІІ н.о./ когато при нанасянето на ударите деецът е целел да причини един вид телесна повреда, но е искал или допускал, че може да настъпи и по-тежък резултат, и въпреки това не се е отказал от деянието, той следва да отговаря за такава по характер телесна повреда, каквато е настъпила, т.е. за по-тежкия резултат, тъй като е налице евентуален умисъл за настъпването и на такава телесна повреда. За съдържанието на умисъла в процесния случай може да се съди от насоката и силата на удара, от разстоянието, от което се посяга на жертвата /самият извършител на процесното деяние в разпита си като свидетел сочи “ядосах се, качих се на площадката, сграбчих го с двете си ръце и го бутнах, след което П. падна от площадката долу и си удари главата на бетонните стълбчета“/, както и от всички други обстоятелства по делото. В случая е безспорно установено, че Н., удряйки и блъскайки пострадалия е искал да му причини някаква телесна повреда. Дори да се приеме, че е целел лека такава, то като се има предвид обстановката, при която е действал, а именно повлиян от алкохола пострадал, намиращ се на бетонна площадка в непосредствена близост до бетонни стълбчета, намиращи се долу под площадката, е допускал, че от силния удар и блъскане той може да падне върху тях и да се нарани и по-тежко, и въпреки това не се е въздържал от представата за по-тежкия резултат и е действал. При така установеното съдът намира, че извода на прокурора, че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като се касае за причинена средна телесна повреда по непредпазливост, се явява необоснован и неподкрепен от доказателствените материали по делото.

За да обоснове извода, че са налице основанията за прекратяване на наказателното производство, визирани в разпоредбата на чл.243, ал.1, т.1 от НПК във вр. чл.24, ал.1, т.7 от НПК, прокурорът в постановлението си е следвало да обсъди всички обстоятелства и събрани по делото доказателства. Това очевидно не е направено, поради което съдът намира, че обжалваното постановление се явява необосновано и като такова следва да бъде отменено, тъй като при решаването на въпросите по чл.242, ал.1 от НПК прокурорът следва да обсъди целия събран доказателствен материал.

Изложените аргументи налагат необходимостта от отмяна на атакуваното постановление като необосновано и незаконосъобразно и връщане на делото на съответния прокурор с оглед на гореизложеното.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.5, т.3 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е л и:

ОТМЕНЯ Постановление от 13.11.2009г. на Районна прокуратура - гр.Шумен, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1631/2009г. по описа на РУ на МВР - гр.Шумен, преписка Вх. № 2628/2009г. по описа на ШРП, водено срещу Н.Т.Н.от с.О., обл.Шумен за престъпление по чл.129, ал.2 от НК, във вр. чл.129, ал.1 от НК и връща досъдебно производство № 1631/2009г. по описа на РУ на МВР - гр.Шумен на Районна прокуратура - гр.Шумен.

Настоящото определение подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от съобщаване му с връчване на копие от него на страните пред Окръжен съд – гр.Шумен, съобразно разпоредбата на чл.243, ал.6 от НПК.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателят – П.Д.Д., на Н.Т.Н.и на Районна прокуратура - гр.Шумен.

След влизане в сила на определението, препис от същото, ведно с материалите по досъдебно производство № 1631/2009г. по описа на РУ на МВР - гр.Шумен, следва да бъде изпратено на Районна прокуратура- гр.Шумен, по компетентност.