Мотиви към присъда по НОХД №1017 по описа за 2009 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №984/2009 год. по описа на РУ на МВР - гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Е.К.П., с ЕГН**********, български гражданин, със средно образование, омъжена, безработна, реабилитирана за извършено от нея престъпление от общ характер по чл.343б, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимата на 12.05.2009 год. в с.Илия Блъсково, област Шумен управлявала моторно превозно средство - лек автомобил, марка “ВАЗ” с ДК№ Н 8744 АК с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно – 3.07 на хиляда, установена по надлежния ред - с химическа експертиза.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда на подсъдимата да бъде определено наказание при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно пробация, чрез прилагане на задължителните пробационни мерки за срок от една година. Също така предлага и по отношение на кумулативно предвиденото наказание в разпоредбата на чл.343г от НК да му бъде наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година.

Подсъдимата П., в съдебно заседание се явява лично. Дава подробни обяснения, като излага и причините, поради които е извършил деянието. Изказва съжаление и разкаяние за постъпката си.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимата Е.К.П. е правоспособен водач на МПС. На 12.05.2009 год. употребила голямо количество алкохол, като въпреки това поела управлението над лек автомобил марка “ВАЗ” с ДК№ Н 8744 АК. Движела се по улица “Георги Димитров” в с.Илия Блъсково, област Шумен. Когато автомобилът преминавал покрай дом №9 на същата улица подсъдимата изгубила контрол, вследствие на което управляваното МПС се отклонило вдясно от платното за движение и се ударило в декоративна метална решетка. На местопроизшествието пристигнал автопатрулен екип от служители на РУ на МВР – гр.Шумен – свидетелите Д.Д. и Д.Д.. При извършената проверка на П. с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410” била установена концентрация на алкохол в кръвта й в размер на 2.95 промила. Съгласно изискванията на ЗДвП и Наредба №30/27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС на подсъдимата бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №4392Р/12.05.2009 год. и й бил издаден талон за медицинско изследване №0106347. Подсъдимата се явила в ЦСМП – гр.Шумен за даване на кръвна проба. Назначената в хода на досъдебното производство химическа експертиза установила, че наличието на алкохол в кръвта на П. е 3.07 промила. Със Заповед за задържане на лице рег.№209/12.05.2009 год. подсъдимата е била задържана на основание чл.63, ал.1 от ЗМВР за времето от 14.30 ч. на 12.05.2009 год. до 21.30 ч. на същата дата.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимата, дадени в съдебно заседание, на показанията на свидетелите Д.И.Д. и Д.Н.Д., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема че с горното деяние подсъдимата П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343б, ал.1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за движение на моторни превозни средства по пътищата.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, притежаващо свидетелство за правоуправление на МПС.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 3.07 на хиляда, установена с химическа експертиза.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като П. е съзнавала състоянието си на алкохолно опиване и общественоопасния характер на деянието, като е предвиждала и искала настъпването на общественоопасните му последици.

Като причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на подсъдимата.

Съдът намира, че количеството на алкохол в кръвта на водача е установено изцяло в съответствие с Наредба №30 от 27.06.2001 год.

По делото не са събрани доказателства, които да оборват или поставят под съмнение така описаната фактическа обстановка.

Обвинението се подкрепя по категоричен начин от всички събрани в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства. Самата подсъдима изчерпателно обяснява, че е пила няколко ракии, след което е отново е продължила да управлява автомобила. В обясненията, дадени в съдебно заседание П. признава изцяло вината си, като дава подробни обяснения за причините, поради които е извършила деянието и обстоятелствата, при които го е извършила. Нейните обяснения и изложената по-горе фактическа обстановка се подкрепят и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. и Д., които пряко са възприели местопроизшествието и са извършили проверката на подсъдимата.

При определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното от нея престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което съдът преценява като висока - касае се за управление на автомобил с висока концентрация на алкохол в кръвта – 3.07 промила. Степента на обществена опасност на подсъдимата съдът преценява като невисока, с оглед данните за личността й, които сочат че същата е осъждана за деяние против собствеността, но е реабилитирана. Липсват данни за извършени от нея други противообществени прояви. Съдът намира, че изложените обстоятелства следва да се тълкуват като смекчаващи вината обстоятелства. Като такива следва да се тълкуват добросъвестното поведение на подсъдимата, както в хода на досъдебното производство, а така също и в хода на съдебното такова, както и обстоятелството, че последната е безработна, не реализира доходи и живее, заедно със съпруга си, който е пенсионер по болест и болната си свекърва, за които е принудена да полага ежедневни грижи. При преценка личността на подсъдимата съдът взе в предвид и обстоятелството, че видно от приложената като писмено доказателство по делото Справка за нарушител от региона, на П. са били налагани общо четири административни наказания ЗДВ, но в рамките на период от около четири години, което настоящия състав намира, че не следва да бъде преценявано като отегчаващо вината обстоятелство, с оглед ниската обществена опасност на самите административни нарушения.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимата П., като наказанието бъде определено при превес на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, но при отчитане на отегчаващото такова. С оглед обсъдените по – горе обстоятелства съдът намира, че в настоящия случай дори и минимума на предвиденото в разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК наказание би се оказало несъразмерно тежко с оглед личността на подсъдимата и тежестта на извършеното от нея престъпление, поради което съдът счете за справедливо да определи наказание при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно “пробация” чрез прилагане на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. По отношение на първата пробационна мярка съдът определи периодичност два пъти седмично, като взе в предвид обстоятелството, че подсъдимата полага грижи за двама болни нейни родственици и по-честата периодичност би довела до значителни затруднения в осъществяването на тези и задължения.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна от така определеното наказание времето, през което подсъдимата е била задържана на основание чл.63, ал.1 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице №203 от 12.05.2009 год.

Освен това съдът на основание чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.7 от НК наложи на подсъдимата и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна времето, през което е била лишена от това право по административен ред, считано от 12.05.2009 год. При определяне размера на това наказание съдът съобрази наличието на други наказания по ЗДвП, налагани на подсъдимата и високата концентрация на алкохол в кръвта й. В същото време имайки в предвид посочените по-горе смекчаващи вината обстоятелства съдът намира, че лишаването й от правоспособност за един по-продължителен период от време би довело до значителни затруднения, както за самата подсъдима, а така също и за лицата, за които тя полага ежедневни грижи.

Съдът намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: