Мотиви към присъда по НОХД № 1091 по описа за 2009г. на ШРС

Подсъдимият Д.И.Х. е предаден на съд по обвинение по чл.183, ал.1 от НК, за това, че в гр.Шумен, след като бил осъден с Решение по гр.дело №2047/08г. на ШРС да издържа свой низходящ- непълнолетния си син И.Д.И. с ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски- 6 месечни вноски по 70 лева /общо в размер на 420 лева/ за периода 01.01.2009г.- 30.06.2009г. включително.

Преди даване ход на делото подсъдимият представя писмени доказателства за това, че е изпълнил всичките си задължения.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид наличието на предпоставките на чл.183, ал.3 от НК, да признае подсъдимия за виновен, без да му налага наказание.

Разпитан на досъдебното производство и пред съда, подсъдимият се признава за виновен в извършване на посоченото в обвинителния акт деяние.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият и свидетелката Г.С.П. са родители на непълнолетния И.Д.И., роден на ***г. С решение по гр.дело №1757/02г. на ШРС, влязло в законна сила на 22.04.2004г., подсъдимият бил осъден да заплаща месечна издръжка на сина си в размер на 15 лв. месечно. С Решение №869/08г. по гр.дело №2047/08г. на ШРС, влязло в законна сила на 04.12.2008г. размерът на издръжката бил увеличен на 70,00 лева, считано от 29.08.2009г. От месец септември 2008г. обаче подсъдимият преустановил плащането на издръжката. Впоследствие същият изпълнил част от задълженията си, но не заплатил дължимите суми за периода 01.01.-30.06.2009г. –общо шест месечни вноски на обща стойност 420 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, показанията на свидетелката Г.П., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Деянието е извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

В същото време съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.183, ал.3 от НК, тъй като от представените разписки се установява безспорно, че подсъдимият е заплатил цялата дължима сума. Липсват данни от деянието да са настъпили други тежки последици за пострадалото лице. От свидетелството за съдимост на подсъдимия е видно, че същият не е бил освобождаван до момента от наказание по реда на посочената разпоредба.

Предвид изложеното съдът призна подсъдимият Х. за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като на основание чл.183, ал.3 от с.к. не му наложи наказание.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: