Мотиви към присъда по НОХД №1339 по описа за 2009 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по бързо досъдебно производство №1514/2009 год. по описа на РУ на МВР - гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу М.А.М., с ЕГН**********, роден на 15.03.1987 год. в гр.Шумен, с постоянен адрес в гр.Шумен, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, неосъждан за извършено от него престъпление от общ характер по чл.343б, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 23.08.2009 год. в гр.Шумен управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка “БМВ” с ДК№ Н 9236 АН с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно – 1.42 на хиляда, установена по надлежния ред - с техническо средство.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно чисто съдебно минало и липса на други противообществени прояви, да му бъде определено наказание при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно пробация, чрез прилагане на задължителните пробационни мерки за срок от шест месеца. Също така предлага и по отношение на кумулативно предвиденото наказание в разпоредбата на чл.343г от НК да му бъде наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от десет месеца, посочвайки като отегчаващо вината обстоятелство множеството нарушение по ЗДвП, извършени от М..

Подсъдимият М., в съдебно заседание се явява лично. Дава подробни обяснения, като излага и причините, поради които е извършил деянието. Съжалява за постъпката си и моли съда за налагане на минимално наказание.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият М.А.М. е правоспособен водач на МПС. В ранните утринни часове на 23.08.2009 год. след като употребил алкохол поел управлението над собствения си лек автомобил марка “БМВ 320” с ДК№ Н 9236 АН, като се движел по улиците на гр.Шумен. Около 06.05 часа по бул. “Велики Преслав” бил спрян за рутинна проверка от служители на РУ на МВР – гр.Шумен. След изпробване с техническо средство “Алкотест Дрегер 7410” била установена концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия в размер на 1.42 промила. Съгласно изискванията на ЗДвП и Наредба №30/27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС на М. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №7148Р/23.08.2009 год. и му бил издаден талон за медицинско изследване №0332215. Впоследствие не се е явил в ЦСМП – гр.Шумен за даване на кръвна проба. Със Заповед за задържане на лице рег.№398/23.08.2009 год. М. е бил задържан на основание чл.63, ал.1 от ЗМВР за времето от 06.10 ч. на 23.08.2009 год. до 13.40 ч. на същата дата. Със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №7148/2009 от 24.08.2009 год. е било временно отнето свидетелството за управление на МПС на М..

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, на показанията на свидетеля Върбан Атанасов Върбев, от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема че с горното деяние подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343б, ал.1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за движение на моторни превозни средства по пътищата.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, притежаващо свидетелство за правоуправление на МПС.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.42 на хиляда, установена с техническо средство.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като М. е съзнавал състоянието си на алкохолно опиване и общественоопасния характер на деянието, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици.

Като причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на подсъдимия.

Съдът намира, че количеството на алкохол в кръвта на водача е установено изцяло в съответствие с Наредба №30 от 27.06.2001 год., съгласно която в случай на отказ да получи талона за медицинско изследване, неявяване в съответното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване, употребата на алкохол от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство.

По делото не са събрани доказателства, които да оборват или поставят под съмнение така описаната фактическа обстановка.

Обвинението се подкрепя по категоричен начин от всички събрани в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства. Самият подсъдим изчерпателно обяснява, че е изпил около два литра и половина бира и много скоро след това, тъй като се е налагало да отиде на работа е поел управлението над автомобила.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което съдът преценява като висока - касае се за управление на автомобил с висока концентрация на алкохол в кръвта. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока, с оглед данните за личността му, които сочат че същия е с чисто съдебно минало. Липсват данни за извършени от него други противообществени прояви. Съдът намира, че изложените обстоятелства следва да се тълкуват като смекчаващи вината обстоятелства. Като такива следва да се тълкуват добросъвестното поведение на подсъдимия както в хода на досъдебното производство, а така също и в хода на съдебното такова, както и ниската му младежка възраст – 22 години към датата на извършване на деянието. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът възприема наличието на множество нарушения по ЗДВ, което се установява от приложената по делото Справка за нарушител от региона.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия М., като наказанието бъде определено при превес на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, но при отчитане на отегчаващото такова. С оглед обсъдените по – горе обстоятелства съдът намира, че в настоящия случай дори и минимума на предвиденото в разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК наказание би се оказало несъразмерно тежко с оглед личността на подсъдимия и тежестта на извършеното от него престъпление, поради което съдът счете за справедливо да определи наказание при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно “пробация” чрез прилагане на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. По отношение на първата пробационна мярка съдът определи периодичност два пъти седмично, като взе в предвид обстоятелството, че подсъдимият работи като монтажник във фирма “Юлимекс” и работата му е свързана с ненормирано работно време и чести командировки.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна от така определеното наказание времето, през което подсъдимия е бил задържан на основание чл.63, ал.1 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице №398 от 23.08.2009 год.

Освен това съдът на основание чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.7 от НК наложи на подсъдимия и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна времето, през което е бил лишен от това право по административен ред със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №398 от 23.08.2009 год. При определяне размера на това наказание съдът съобрази наличието на множество наказания по ЗДвП, налагани на подсъдимия, но и обстоятелството, че работата на М. налага ежедневно използване на МПС и липсата на свидетелство за съдимост за един по-продължителен период от време би довела до оставането му без работа, а не до превъзпитателно въздействие върху него. При преценка на това наказание съдът съобрази и обсъдените по-горе множество смекчаващи вината обстоятелства, като ниска младежка възраст, чисто съдебно минало, липса на други противообществени прояви, добросъвестно поведение в хода на производството и др.

Съдът намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: