Мотиви към присъда по НОХД № 1556
по описа за 2009г. на ШРС
На 13.10.09г.
от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД
№ 323/2009г., по който в същия ден е образувано производство пред първа
инстанция срещу И.Д.Ц. , с ЕГН**********, за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо чл.215, ал. 1от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че на
24.11.2008г в гр. Шумен с цел да набави
за себе си имотна облага
спомогнал да бъде отчуждена чужда движима вещ – мобилен телефон “Нокия N 70”на
обща стойност 250,00лв, собственост на М.И.А.
, за която знаел че е придобита
чрез престъпление кражба ,
престъпление по чл.215, ал. 1от НК;
Преди началото
на съдебното следствие подсъдимия заявява, че ще се възползва от диференцираните
процедури по НПК и на основание чл.371
т.2 от НПК признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не
се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът, като
съобрази, че самопризнанието на подсъдимия И.Д.Ц. по чл.371 т.2 от НПК, се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от
12.11.2009г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,
без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Предвид това в
хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия за деянието описано
в обвинителния акт.
В съдебно
заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на
съда да наложи на подсъдимия И.Д.Ц. наказание “пробация” при условията на чл.55
ал.1 т.2 б.Б от НК съответно чрез налагане на следните пробационни мерки:
- по чл.42а
ал.2 т.1 от НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 2 г. / две години/ с
периодичност два пъти седмично ;
- по чл.42а
ал.2 т.2 от НК – задължителни срещи с пробационен служител за срок от 2 г. / две години/. Предлага това наказание
да бъде кумулирано с влезли в сила присъди.
Служебният
защитник на подсъдимия - адв. Е. , предлага наказанието пробация да бъде за срок от 1 година и 6 месеца и моли да бъде извършено групиране на
наказанието по настоящата присъда и предишните осъждания на лицето.
В хода на
съдебното следствие подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с
последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В
последната си дума подсъдимият И.Д.Ц. моли да му бъде определено минимално наказание.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната
им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдмият е осъждан многократно за престъпления против
собственоста. Сутринта на 24.11.08г. подсъдимият И.Ц. заедно със свидетелите А.А.,
П.М. и Н.М. посетили крайпътното заведение „Стефани”, находящо се в кв. Мътница
на гр. Шумен. Там те се запознали с пострадалия М.А.. Докато били в заведението
обвиняемият, пострадалият и свидетелите Н.М. и А.А. консумирали значително
количество алкохол. В сутрешните часове на 24.11.08г. компанията на обвиняемия
си тръгнала от заведението. Пострадалият отпътувал с тях за гр. Шумен. Докато
пътували, подсъдимият , свидетелите и пострадалия решили да продължат да
консумират алкохол в бистро „Чакъла”. При пристигането си в това заведение, те
седнали на една маса, продължили да консумират алкохол, и разговаряли.
Обвиняемият И.Ц. седнал до пострадалия. Подсъдимият поискал да разгледа мобилния му телефон. Пострадалият
му предоставил телефона си – марка „ Нокия N 70”. Когато подс. Ц. му го върнал ,
пострадалият поставил телефонния апарат в джоба на якето си. После пострадалият
се отдалечил от масата , оставяйки якето си. Когато той се върнал, видял, че
телефонът му е изваден от джоба, намира се на масата и подс. Ц. и свидетелят М. го
разглеждат. Междувременно пострадалият,
който вече бил силно повлиян от алкохола,
отправил непристойни реплики по отношение на свидетелката П.М., които
накарали свидетелят А.А. да изведе принудително пострадалия извън заведението.
Двамата били последвани от свидетеля Н.М.. Навън свидетелят А.А. блъснал силно
пострадалия и той паднал на земята. Свидетелите А. и М. започнали да се карат с
пострадалия. Тогава от заведението излязла и свидетелката П.М., а след нея – и подсъдимия И.Ц.. Докато
свидетелите блъскали пострадалия и се разправяли с него, той започнал да
настоява да му върнат мобилния телефон. Междувременно персонала на заведението
повикал екип на СОТ. Служителите на СОТ преустановили действията на двамата
свидетели по отношение на пострадалия. Свидетелите А.А., П.М. и Н.М. и подс. И.Ц. си тръгнали
от заведението. Първоначално те се разделили като подс. Ц. си тръгнал пеша. Скоро
след това четиримата отново се срещнали, т. к. подсъдимият помолил да го откарат до Автогарата в гр.
Шумен. Четиримата отишли с автомобила, управляван от свидетелката М. до
Автогарата. Там обвиняемият заедно със свидетеля М. слезли от автомобила и
влезли в заложната къща, стопанисвана от „Кредит” ЕООД – гр. Шумен, находяща се
на ул. „Стефан Караджа” в гр. Шумен. В заложната къща подс. Ц. пожелал да заложи
мобилният телефон на пострадалия „Нокия N 70”. Свидетелят М.М. –
служител в заложната къща, се съгласил, но поискал от подс. Ц. да представи документ за
самоличност. Подсъдимият не представил такъв документ. Той заедно със свидетеля М.
се върнали в автомобила. Подсъдимият помолил
свидетелката М. ***, където подс. Ц. слязъл от автомобила , срещнал се и разговарял със
свидетеля Р.Р.. Подсъдимият помолил
свидетеля Р. да ги придружи до заложната къща, където да представи документ за
самоличност, за да заложи мобилния телефон, собственост на пострадалия М.А.. Подсъдимият не съобщил на свидетеля
Р., че телефонът е придобит чрез кражба, въпреки че подъсдимият знаел това. Свидетелят Р.Р.
се съгласил. Подсъдимият Ц. му предал
мобилния телефон. Свидетелката М. отново откарала всички до заложната къща на
„Кредит” ЕООД – гр. Шумен. Свидетелят Р.Р. влязъл заедно със обвиняемия в
заложната къща, представил личната си карта и заложил телефонния апарат „Нокия
N 70”, за което бил съставен
договор за заем № 1390 от 24.11.08г.
Сумата, която свидетелят Р. получил от служителя в заложната къща, той предал
на обвиняемия.
След приключване на разследването по
делото, наказателното производство е частично прекратено на основание чл. 243,
ал.8 във вр. с чл. 243, ал.1, т.2 от НПК
за
престъплението по чл. 194, ал.3 от НК , осъществено от неизвестен извършител.
Постановлението за частично прекратяване на наказателното производство е влязло
в сила.
От назначената
съдебно икономическа експертиза се
установява че стойността на телефона е 250лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията
на подсъдимия в хода на съкратеното
съдебно следствие в съдебното заседание
на основание чл.371 т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти чрез разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието
на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния
процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Съдът намира,
че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като
прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.16 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия И.Д.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. чл.215, ал. 1от НК ,
защото:
* обект на престъплението са различни видове обществени отношения, които осигуряват
нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи както и обществени отношения свързани с установяване и разкриване
на вече извършено престъпно
посегателство ;
* от обективна страна подсъдимия спомогнал
да бъде отчуждена чужда движима
вещ – мобилен телефон “Нокия N 70”, собственост на М.И.А. , за която знаел че е придобита чрез престъпление кражба при наличието на цел да набави за себе си иматна облага ;.
* субект на
престъплението - пълнолетно вменяемо
лице ;
* от
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряко насочен умисъл, съзнавал е обществено опасния характер
на деянието и е искал настъпването на съставомерния резултат, знаел е, че
вещтта е придобита чрез престъпление кражба и
е спомогнал да бъде отчуждена с
цел да набави за себе си имотна облага ;
т.е. целял е настъпването на обществено-опасните последици
Причините за
извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост
другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
неправомерен начин.
При определяне
на наказанието на подсъдимия И.Д.Ц. за извършеното от него престъпление съдът
прецени: степента на обществената опасност на
деянието, която съдът преценява като
висока, степента на обществена опасност на подсъдимия – която
съдът преценява като много висока предвид данните за личността му, както
и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства
от значение за отговорността на подсъдимия: Съдът преценява, че за подс И.Д.Ц.
е налице като единствено смекчаващо отговорността обстоятелства –
направеното самопризнание.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат
да бъдат постигнати по отношение на подс. И.Д.Ц., като наказанието за престъплението по чл.215, ал. 1от НК бъде определено при условията на чл.55
ал.1 т.2 б.Б от НК, при прилагането на
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно: За престъплението по чл.215, ал. 1
от НК
е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 5 години.
Съдът,
съобразявайки горните обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на
извършеното от подс. И.Д.Ц. ще бъде налагане на наказание "пробация"
чрез налагане на следните пробационни мерки
- по чл.42а
ал.2 т.1 от НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 2 г. / две години /с
периодичност два пъти седмично ;
- по чл.42а
ал.2 т.2 от НК – задължителни срещи с пробационен служител за срок от 2 г. / две години/.
Съдът като
съобрази бюлетина за съдимост и влезлите в сила присъди на
подсъдимия намира, че следва да бъде
определено общо наказание между наложеното с настоящата присъда и
наказанията наложени по по НОХД 222/09
на ШРС и НОХД № 915/09 на ШРС , в размер на най-тежкото от определените наказания, а
именно ПРОБАЦИЯ чрез налагане на следните пробационни
мерки
- по чл.42а
ал.2 т.1 от НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 2 г. / две години /с
периодичност два пъти седмично ;
- по чл.42а
ал.2 т.2 от НК – задължителни срещи с пробационен служител за срок от 2 г. / две години/.
На основание чл. 25 ал.2 от НК
следва да се зачете изтърпяната част от наказанията по горните присъди.
Определеният размер на наказанието, съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението извършено от
подсъдимият и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване
на законите и добрите нрави от страна на осъденият , а освен това съдът счита,
че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.По
този начин и с тези наказания съдът
счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените деловодни разноски, в размер на 55лв
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: