Мотиви към присъда по НОХД № 374 по описа за 2009г

Мотиви към присъда по НОХД № 1573 по описа за 2009г. по описа на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в Районен съд - гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство № 1229/2009г. по описа на РУ на МВР - гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу П.Х.С., ЕГН **********,***, с постоянен адрес в гр.Шумен, ул.”*, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан и Д.М.М., ЕГН **********,***, с постоянен адрес в гр.Шумен, ул.”П*, български гражданин, с начално образование, неучащ, безработен, неженен, осъждан за извършено от тях престъпление от общ характер, а именно по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК, а по отношение на М. и по т.7 на чл.195 от НК, във вр. чл.28 от НК, във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че двамата подсъдими на 07.07.2009г. в гр.Шумен в съучастие като съизвършители след предварителен сговор, като деянието не представлява маловажен случай, като повредили преграда, здраво направена за защита на имот, отнели чужди движими вещи - 2 акумулаторни батерии “Монбат” и 1 акумулаторна батерия “ТАБ”, всичко на обща стойност 620.00лв., от владението на М.Б.М., собственост на “Титан БКС” ООД гр.Шумен, без съгласие на владелеца, с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК, а по отношение на М. е квалифицирано и по т.7 на чл.195 от НК, във вр. чл.28 от НК, във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като деянието е извършено повторно и по време на извършване на деянието бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Преди началото на съдебното следствие представителя на пострадалото юридическо лице “Титан БКС” ООД гр.Шумен – Г.Ст. Г. предявява граждански иск за причинените му имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК, а по отношение на М. във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК в размер на 620 /шестстотин и двадесет/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на същата. “Титан БКС” ООД гр.Шумен е юридическо лице, непосредствено пострадало от престъплението, поради което се явява и лице, имащо право да претендира обезщетение. Искът е предявен своевременно, тъй като е предявен в правно – р.антния момент – преди началото на съдебното следствие, лично от представителя на пострадалото юридическо лице и отговаря на изискванията, визирани в разпоредбата на чл.85 от НПК, поради което “Титан БКС” ООД гр.Шумен е конституиран като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният граждански иск срещу подсъдимите С. и М. за причинените му имуществени вреди в размер на 620 лв. /шестстотин и двадесет/ за престъплението по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК, а по отношение на М. във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане.

В съдебно заседание подсъдимите С. и М. преди даване ход на делото изявиха желание да се възползват от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 02.12.2009г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.Шумен поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи наказание при приложение разпоредбата на чл.55 от НК, а именно на подсъдимия П.Х.С. за престъпното посегателство по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК счита, че е справедливо да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” в размер на 6 /шест/ месеца, чието изпълнение на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от 3 /три/ години, както и да бъдат приложени и разпоредбите на чл.25 от НК. По отношение на подсъдимия Д.М.М. представителят на Районна прокуратура – гр.Шумен предлага на съда за престъпното посегателство по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК, във вр. чл.28, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК, във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК да определи наказание при приложение разпоредбата на чл.55 от НК, а именно наказание “пробация”, чрез прилагане на задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок около максималния, предвиден в закона и пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.6 от НК - безвъзмезден труд в размер на 250 /двеста и петдесет/ часа за срок от 3 /три/ години, както и да бъдат приложени и разпоредбите на чл.25 от НК.

В хода на съдебното следствие подсъдимия П.Х.С. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършване на посоченото в обвинителния акт деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Същевременно изразява съжаление за стореното. Защитникът на подсъдимия П.Х.С., счита че подсъдимият действително е извършил посоченото в обвинителния акт деяние, като моли съда на С. да му бъде наложено наказание “лишаване от свобода” в минималния, предвиден в закона размер, а именно 3 /три/ месеца, чието изпълнение на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от 3 /три/ години. Подсъдимия се присъединява към предложението на защитника си, като моли съда да му наложи условно наказание в минимален размер.

Подсъдимия Д.М.М. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършване на посоченото в обвинителния акт деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Изказва съжаление за постъпката си. Защитника на подсъдимия моли съда да му бъде наложено наказание “пробация” в размер, поискан от представителя на ШРП относно пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.6 от НК, а касателно задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК, намира поискания от прокурора размер за прекалено завишен. Подсъдимия се присъединява към предложението на защитника си, като моли съда да му наложи наказание “пробация” в размер, поискан от защитника му.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Подсъдимият П.Х.С. през инкриминираният период живеел в гр.Шумен, бил безработен и поради тази причина решил да набави средства чрез извършване на кражба.

През инкриминираният период подсъдимият Д.М.М. бил лишен от задължителният родителски контрол, поради което си изградил социопатен начин за снабдяване със средства, а именно чрез извършване на кражби и да набавя средства като продава откраднатите вещи. Подсъдимият М. не посещавал училище, като във връзка с извършените от него противообществени прояви бил регистриран в ДПС при РУ на МВР – гр.Шумен. Налагани му били мерки по Закона за борба с противообществените прояви с малолетни и непълнолетни, но същите не оказали своето възпитателно действие и подсъдимият М. не преустановил своята инкриминирана дейност, което било предразположено и от семейната среда и приятелска такава. Подсъдимият М., макар да бил непълнолетен към момента на извършване на деянието, неколкократно вече бил осъждан за извършени от него престъпления против собствеността.

Подсъдимият П.Х.С. и подсъдимият Д.М.М. се познавали добре помежду си и били в приятелски отношения, като в началото на месец юли 2009г. двамата обвиняеми се нуждаели от парични средства, но не разполагали с такива, поради което решили да си ги набавят по бърз, но неправомерен начин.

На 06.07.2009г. С. и М. решили да проникнат в района на техническата работилница на “Титан БКС” ООД гр.Шумен, находяща се в местността “Топхането” на гр.Шумен, с намерение да откраднат вещи, които по-късно да продадат на трети лица. Около 00.56 часа на 07.07.2009г. двамата обвиняеми през оградната мрежа, в която направили отвор, достатъчен да се промушат, проникнали в горепосочения район, откъдето взели 2 акумулаторни батерии “Монбат” и 1 акумулаторна батерия “ТАБ”, които носейки всяка от тях двамата заедно, изнесли от района на търговското дружество. Впоследствие с вещите, предмет на престъпното посегателство се разпоредили, като предали на трети лица, чиято самоличност не е установена от органите на досъдебното производство.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимите П.Х.С. и Д.М.М., направено в хода на съкратеното съдебно следствие, които в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че самопризнанието на двамата подсъдими се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред гласни доказателства – свидетелските показания на М.Б.М. и Г.Ст. Г., както и писмени такива – съобщение за извършено престъпление от 08.07.2009г. /л.5/, както и от назначените и изготвени в досъдебното производство по съответния процесуален ред експертизи – съдебно – икономически експертизи /л.20/, 1 бр. съдебно-психиатрична експертиза /л.24/, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвената в досъдебното производство съдебно-икономическата експертиза, от заключението на която е видно, че общата стойност на противозаконно отнетите вещи е в размер на 620 лв. Изложената по-горе фактическа обстановка се подкрепя и от изготвените в досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимият Д.М.М., която дава заключение, че независимо от обстоятелството към момента на извършване на престъплението, посочено в обвинителния акт, е бил непълнолетен, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като експертът отхвърля възможността за наличие на лекомислие и увлечение в поведението и на подсъдимия, с оглед очертания от експерта модел на отклоняващо се поведение, но като се вземат предвид и възрастовите и личностови особености на освидетелстваният.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Съдът, като прецени всички доказателства, р.антни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимите П.Х.С. и Д.М.М. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК, във вр. чл.20, ал.2 от НК, като по отношение на М. е квалифицирано по т.7 на чл.195 от НК във вр. чл.28 от НК във вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, защото:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост и правото на владеене и държане върху движими вещи.

От обективна страна подсъдимите чрез своите действия са отнели чужди движими вещи с определена стойност от владението на свидетелят М.Б.М., собственост на “Титан БКС” ООД – гр.Шумен, без съгласието на владелеца, като са прекратили фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се упражнявала от съответния владелец и са установили своя фактическа власт върху нея; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да установи фактическа власт върху предмета; подсъдимият не са имали фактическа власт върху движимите вещи - предмет на престъплението и не са били техен собственик.

- квалификацията по т.3 е налице, тъй като за осъществяване на деянието подсъдимите са повредил преграда, здраво направени за защита на имот и предназначени да изключат или ограничат достъпа на трети лица до имота, а именно чрез направата на отвор в оградната мрежа, заграждаща района на техническата работилница на “Титан БКС” ООД – гр.Шумен, като това именно значително е улеснило и е способствало извършването на престъплението;

- квалификацията по т.5 е налице, тъй като видно от гореустановената фактическа обстановка двамата подсъдими са се сговарили предварително за осъществяването на инкриминираното деяние, като случаят не е маловажен;

- квалификацията по т.7 по отношение на подсъдимия М. е налице, тъй като кражбата е извършена повторно, като случаят е немаловажен: По смисъла на чл.28, ал.1 от НК престъплението е извършено повторно, ако деецът след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в случая подсъдимият М. е осъждан с други три присъди също за извършени от него кражби - влязли в законна сила на "пробация". Според ВС еднакви по вид престъпления по смисъла на чл.28 от НК са тези, с които се осъществяват едни и същи или различни състави на едно и също престъпление, включително и когато то е квалифицирано или привилегировано. От това следва, че повторно извършване на кражба ще има когато деецът я е извършил след като е осъждан с влязла в сила присъда за друга кражба. Наличието на смекчаващо обстоятелство предвид предишните осъждания именно за престъпление против собствеността също не може да бъде обсъждано с оглед евентуалната преценка на чл.93, т.9 от НК. Следва да се отбележи, че кражбите по предишните осъждания също са за случай, които не е маловажен и в този смисъл също не може да се обсъжда чл.93, т.9 от НК - в този смисъл са и ППВС № 2/1970г. - т.2 и Р № 203/1994г. на ВКС, ІІ н.о.

Квалификацията на престъплението следва да се приложи във връзка с чл.20 ал.2 от НК по отношение на двамата, тъй като подсъдимите са съучастници в извършването на това престъпление – всеки един от тях е участвал в самото изпълнение на престъплението, т.е. те са съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.

Субект на престъплението e пълнолетно, вменяемо физическо лице, което не е притежавало фактическа власт върху предмета на престъплението касателно подсъдимия П.С., а касателно обвинението на подсъдимия Д.М. субект на престъплението e непълнолетно, вменяемо физическо лице, което не е притежавало фактическа власт върху предмета на престъплението. Въпреки, че по време на извършване на деянието подсъдимият М. е бил непълнолетен е могъл да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, което се доказва от заключението на съдебно-психиатричната експертиза.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл – всеки един от подсъдимите е съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението и да се разпорежда с него в свой интерес (имал е намерение противозаконно да ги присвои) - т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.

Квалификацията на престъплението при условията на чл.63 от НК по отношение на подсъдимият М. се определя от обстоятелството, че по време на извършване на процесното деяние е бил непълнолетен.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до несъобразяване и незачитане правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин, както и ниската правна култура.

При определяне на наказанието на подсъдимите за извършените от тях престъпления, съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяния, която съдът преценява като висока - с оглед на ръста и динамиката на престъпленията против собствеността на гражданите, касае се за отнемане на множество чужди движими вещи на значителна стойност, осъществено чрез особена упоритост, и факта, че общата стойност на отнетите вещи превишава повече от 2 пъти установената в страната минимална работна заплата; степента на обществена опасност на всеки от подсъдимите, която съдът преценява с оглед данните за личността им: видно е, че подсъдимият М. е със завишена обществена опасност, предвид регистрацията им в ДПС, предишните осъждания на подсъдимия М., както и чистото съдебно минало на подсъдимия С. към момента на извършване на процесното деяние, двамата подсъдими не се занимават с обществено полезен труд, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:

Съдът преценява, че за подсъдимия П.С. са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства – младежката му възраст, обремененото материално положение на същия, тежкото му семейно положение – безработен, с едно малолетно дете, за което полага грижи за отглеждането и възпитанието, прави пълни самопризнания /разпитан в хода на досъдебното производство и в съдебно заседание се признава за виновен/, оказаното пълно съдействие на органите на досъдебното производство, чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието, наличието на укоримост в поведението му и изказаното дълбоко съжаление. Като отегчаващо вината обстоятелство по отношение подсъдимия следва да се третира обстоятелството, че междувременно е бил осъден с влязла в законна сила присъда за престъпно посегателство против собствеността на гражданите.

Съдът преценява, че за подсъдимия Д.М. са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства – младежката му възраст, прави пълни самопризнания /разпитан в хода на досъдебното производство и в съдебно заседание се признава за виновен/, оказаното пълно съдействие на органите на досъдебното производство, наличието на укоримост в поведението му и изказаното дълбоко съжаление. Съдът обаче констатира наличието на лоши характеристични данни, предвид многобройните му регистрации в ДПС при ОД на МВР – гр.Шумен като отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение на него, както и наличието на други висящи досъдебни производства за престъпни посегателства против собствеността на гражданите, видно от удостоверение с № ПД 326/09г. от 01.12.2009г., издадено от Районна прокуратура – гр.Шумен. Като отегчаващо вината обстоятелство по отношение подсъдимия следва да се третират предишните осъждания за престъпни посегателства от общ характер. Към настоящия момент по отношение на подсъдимия има влезли в сила 6 /шест/ присъди, които касаят престъпления против собствеността. От справката за съдимост и от удостоверението е видно, че интензитета на извършване на престъпните деяния от страна на подсъдимия през 2009г. очевидно се е засилил, като същия има извършено деяние на 07.04.2009г., на 16.05.2009г. и останалите четири са през летните месеци на същата година, от което може да бъде направен извод, че се касае за личност с трайно изразена престъпна нагласа и с висока степен на обществена опасност, доколкото и част от присъдите и част от висящите дела, освен срещу собствеността на гражданите са насочени и срещу личността.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на всеки един от подсъдимите, като наказанието бъде определено при условията на чл.58а от НК във вр. чл.55, ал.1 от НК без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагане на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК. За престъплението по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от 1 /една/ до 10 /десет/ години. Съдът съобразявайки горните обстоятелства счита, че е справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия П.Х.С. да определи наказание при приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, в размер под минималния, предвиден в посочената по-горе разпоредба, а именно 6 /шест/ месеца “лишаване от свобода”.

Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК при подсъдимия П.С.. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Условното осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл.66, ал.1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в размер около минималния, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др./.

Предвид предишното осъждане на подсъдимия С., съдът намери основание за приложение на чл.25, ал.1 от НК във вр. чл.23, ал.1 от НК като определи едно общо наказание от наложеното му по настоящата присъда и наказанието, наложено с присъда № 1839/13.11.2009г., постановена по НОХД № 1530/2009г. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 30.11.2009г., като налага по - тежкото от определените наказания, а именно: 6 /шест/ месеца “лишаване от свобода”. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното общо наказание за срок от 3 /три/ години.

По отношение на подсъдимия Д.М.М. съдът намери за справедливо и съответно на извършеното от него деяние да бъде определено наказание при приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, в нейната първа алтернатива, предвидена за непълнолетните - “пробация”, чрез прилагане на следните пробационни мерки в максимален размер, а именно пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 3 /три/ години, с периодичност 4 /четири/ пъти седмично; по чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни срещи с пробационен служител за срок от 3 /три/ години и по чл.42а, ал.2 т.6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 /двеста/ часа годишно за срок от 3 /три/ години.

Определеният размер на това наказание, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Предвид предишните осъждания на подсъдимия М., съдът намери основание за приложение на чл.25, ал.1 от НК във вр. чл.23, ал.1 от НК. При констатираната правна невъзможност за определяне на едно общо наказание по шестте присъди, тъй като деянията по всички от тях не са били извършени от осъдения М. преди да има влязла в сила присъда, за което и да било от тях, настоящият съдебен състав намира, че са налице условията и следва да бъде определено едно общо наказание на основание чл.25, ал.1 от НК във вр. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия М., като възможностите за кумулиране са в 2 /две/ отделни групи, както следва:

На основание чл.25, ал.1 от НК, във вр. чл.23, ал.1 от НК, съдът определи едно общо наказание от наложеното му по настоящата присъда и наказанията, наложени със споразумение № 1649/13.10.2009г., одобрено по НОХД № 1551/2009г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 13.10.2009г., със споразумение № 1890/23.11.2009г., одобрено по НОХД № 1460/2009г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 23.11.2009г. и с присъда № 1839/13.11.2009г., постановена по НОХД № 1530/2009г. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 30.11.2009г., като налага най-тежкото от определените наказания, а именно: “пробация”, чрез налагане на следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 3 /три/ години, с периодичност 4 /четири/ пъти седмично; по чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни срещи с пробационен служител за срок от 3 /три/ години години и по чл.42а, ал.2 т.6 от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 /двеста/ часа годишно за срок от 3 /три/ години. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което спрямо Д.М.М. е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” по НОХД № 1530/2009г. по описа на ШРС, считано от 15.07.2009г. Предвид факта, че М. понастоящем е изтърпял част от определеното общо наказанието, то следва да се приспадне като изтърпяно от така наложеното с настоящата присъда общо наказание. Съдът приспада от така определеното общо наказание изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди с приложението на чл.25 ал.2 от НК. Тъй като от страна на ШРП не се представиха доказателства относно времето и конкретните присъди, по които е изтърпяно наказанието, то съдът приспада от така определеното общо наказание изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди без да конкретизира приложението на чл.25 ал.2 от НК.

Освен това, на основание чл.25, ал.1 от НК, във вр. чл.23, ал.1 от НК, съдът определи общо наказание на подсъдимия Д.М.М. по присъда № 1195/03.09.2008г., постановена по НОХД № 947/2008г. по описа на ШРС, влязла в законна сила на 18.09.2008г.; по споразумение № 446/20.03.2009г., одобрено по НОХД № 370/2009г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 20.03.2009г. и по споразумение № 842/10.06.2009г., одобрено по НОХД № 678/2009г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 10.06.2009г., в размер на най-тежкото от определените наказания, а именно: “пробация”, чрез налагане на следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година, с периодичност 5 /пет/ пъти седмично и по чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година. Предвид факта, че М. понастоящем е изтърпял част от определеното общо наказанието, то следва да се приспадне като изтърпяно от така наложеното с настоящата присъда общо наказание. Съдът приспада от така определеното общо наказание изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди с приложението на чл.25 ал.2 от НК. Тъй като от страна на ШРП не се представиха доказателства относно времето и конкретните присъди, по които е изтърпяно наказанието, то съдът приспада от така определеното общо наказание изтърпяната част от наказанията по кумулираните присъди без да конкретизира приложението на чл.25 ал.2 от НК.

При определяне на общото наказание съдът съобрази и факта, че именно това е най благоприятния вариант за групиране на наказанията на подсъдимия М.. Така определения размер на общото наказание по отношение на подсъдимия, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По отношение на предявения в съдебно заседание и приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалото юридическо лице “Титан БКС” ООД гр.Шумен, съдът намери същия за основателен и доказан изцяло в размера, в който е предявен и го уважи съобразно безспорно установения размер на нанесените щети, намиращи се в пряка причинно - следствена връзка с инкриминираното деяние, а именно 620 лева. При преценката на гражданския иск съдът прецени заключението на вещото лице, дадено по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, както и обстоятелството, че вещта не е била върната на собственика. При преценка на претенцията за заплащане на законна лихва върху сумата, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на същата съдът съобрази обстоятелството, че вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва определена от Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданският иск за имуществени вреди следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на деянието, а именно – 07.07.2009г. до окончателното изплащане на тази сума.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия П.Х.С. да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер 20 лева /двадесет лева/ и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист, а на основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс осъди подсъдимия да заплати и държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Д.М.М. да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 100 лева /сто лева/ и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист, а на основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс осъди подсъдимия да заплати и държавна такса върху уважените граждански искове в размер на 25.00 лева /двадесет и пет лева/.

На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК, във вр. чл.111 от НПК постанови връщането на приложеното по делото вещественото доказателство – 1брой СD - диск на собственика Г.Ст. Г..

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: