Мотиви към присъда по НОХД № 1731 по описа за 2009г. по описа на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в Районен съд - гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство № 1360/2009г. по описа на РУ на МВР - гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция М.И.И., ЕГН **********,***, български гражданин, с постоянен адрес в гр.Шумен, ул. “Стара планина” № 57, неграмотен, безработен, неженен, осъждан за извършено от него престъплениe от общ характер, а именно по чл.194, ал.3 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 29.07.2009г. в гр.Шумен отнел чужда движима вещ – мобилен телефонен апарат “Нокиа Е 51” на стойност 165.00лв. от владението на Д.Д.М., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл.194, ал.3 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият И. преди даване ход на делото изяви желание да се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 02.12.2009г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.Шумен поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи наказание при приложение разпоредбата на чл.58а от НК, а именно: наказание “пробация” чрез прилагане на задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок около максималния, предвиден в закона и пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.6 от НК безвъзмезден труд в размер на 250 /двеста и петдесет/ часа за срок от 3 /три/ години.

Защитникът на подсъдимия, счита че подсъдимият действително е извършил посоченото в обвинителния акт деяние, като моли съда на И. да бъде наложено наказание “пробация”, но само чрез прилагане на задължителните пробационни мерки в минимален размер за срок от 6 месеца.

Подсъдимия се присъединява към предложението на защитника си, като моли съда за минимално наказание.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Подсъдимият М.И. е криминално проявен и многократно осъждан за престъпления против собствеността.

На 29.07.2009г. вечерта подсъдимият влязъл в кафене “О.”, находящо се в гр.Шумен, ул. “Димчо Дебелянов”. Подсъдимият се приближил до барплота на заведението и поръчал на пострадалата Д.Д.М. – барман в заведението, да му сервира две кафета. Пострадалата се обърнала с гръб към обвиняемия и започнала да приготвя кафетата. Подсъдимият забелязал, че върху барплота е оставен мобилен телефон “Нокиа Е 51”. Той го взел без пострадалата да го види и напуснал заведението, като уверил пострадалата, че ще се върне по-късно, за да вземе поръчаните кафета. След като напуснал кафенето, подсъдимият тръгнал в посока към пл.Гривица в гр.Шумен. Докато се придвижвал към площада, подсъдимият предлагал за продажба телефонния апарат. Когато стигнал до градинката, разположена на площада, подсъдимият предложил телефонния апарат на непознати за него лица. Лицата се съгласили да го закупят. Заплатили исканата от подсъдимия сума и последният им предал телефонния апарат.

Назначената по делото съдебно-икономическа експертиза установява, че стойността на телефонния апарат е 165.00лв.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия И., направено в хода на съкратеното съдебно следствие, който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред гласни доказателства – свидетелските показания на Д.Д.М., както и писмени такива – гаранционна карта /л.8 от досъдебното производство/ и фактура /л.9 от досъдебното производство/, както и от назначената и изготвена в досъдебното производство по съответния процесуален ред съдебно-икономическа експертиза /л.40/, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвената в досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на противозаконно отнетата вещ е в размер на 165 лв.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Като прецени всички доказателства, р.антни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл.194, ал.3 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК, защото:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи.

От обективна страна подсъдимият чрез своите действия е отнел чужда движима вещ / мобилен телефонен апарат “Нокиа Е 51” / с определена стойност от владението на свидетелката Д.Д.М., без съгласието на владелеца, като е прекратил фактическата власт върху вещта, която до момента на деянието се упражнявала от съответния владелец и е установил своя фактическа власт върху нея; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да установи фактическа власт върху предмета.

Деянието е квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на чл.194, ал.3 от НК съобразявайки и разпоредбата на чл.93, ал.9 от НК, тъй като с оглед незначителността на вредните последици представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Субект на престъплението e пълнолетно вменяемо лице; подсъдимият не е имал фактическа власт върху движимата вещ - предмет на престъплението и не е бил неин собственик.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият с пряк умисъл – той е съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на чуждата движима вещ, предвиждал е преминаването й в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението и да се разпорежда с нея в свой интерес (имал е намерение противозаконно да я присвои) - т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като невисока – касае се за отнемане на чужда движима вещ без висока стойност, степента на обществена опасност на подсъдимия - данните за личността му видно е, че той е със завишена обществена опасност, предвид предишните му осъждания за престъпни посегателства от общ характер, криминалната му регистрация за противообществени прояви, факта, че има наложени наказания, които не са довели до корекция в поведението му, наличието на други висящи досъдебни производства отново за престъпни посегателства против собствеността на гражданите, същият е неграмотен и не се занимава с обществено полезен труд.

Съдът преценява, че за подсъдимия И. са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства – младежката му възраст, има тежко материално и семейно положение, прави пълни самопризнания / в съдебно заседание се признава за виновен/, както и подбудите за извършване на престъплението, които се крият във влошеното по това време финансово състояние на семейството му. Като смекчаващо вината обстоятелство по отношение подсъдимия следва да се третира оказаното от негова страна пълно съдействие на органите на досъдебното производство, направените от негова страна пълни самопризнания по настоящото дело, наличието на укоримост в поведението му и изказаното дълбоко съжаление за стореното. Съдът обаче констатира наличието на лоши характеристични данни, предвид многобройните му криминални регистрации в ОД на МВР – гр.Шумен като отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение на него, както и наличието на други висящи досъдебни производства за престъпни посегателства против собствеността на гражданите, видно от удостоверение с № ПД 365/09г. от 01.12.2009г., издадено от Районна прокуратура – гр.Шумен. Като отегчаващо вината обстоятелство по отношение подсъдимия следва да се третират предишните осъждания за престъпни посегателства от общ характер. Към настоящия момент по отношение на подсъдимия има влезли в сила 6 /шест/ присъди, които касаят престъпления против собствеността. От справката за съдимост и от удостоверението е видно, че интензитета на извършване на престъпните деяния от страна на подсъдимия през 2009г. очевидно се е засилил, като същия има извършено деяние на 07.04.2009г., на 16.05.2009г. и останалите четири са през летните месеци на същата година, от което може да бъде направен извод, че се касае за личност с трайно изразена престъпна нагласа и с висока степен на обществена опасност, доколкото и част от присъдите и част от висящите дела, освен срещу собствеността на гражданите са насочени и срещу личността.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия И., като наказанието бъде определено при условията на чл.58а от НК при прилагане на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК. За престъплението по чл.194, ал.3 от НК, във вр. чл.194 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 1 /една/ година или пробация, глоба от 100 до 300 лева. Съобразно разпоредбата на чл.58а от НК когато в производството по чл.373, ал.4 от НПК съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл.55 от НК. Съдът, намира, че справедливо и съответно на извършеното от подсъдимия И. ще бъде налагане на наказание “пробация”, чрез прилагане на следните пробационни мерки: а именно по чл.42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, с периодичност 4 /четири/ пъти седмично и по чл.42а, ал.2, т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, както и по чл.42а, ал.2, т.6 от НК - безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 /двеста/ часа годишно за срок от 2 /две/ години.

Съдът намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в размер на 55 /петдесет и пет лева/, от които направените по досъдебното производство разноски в размер на 40 /четиридесет/ лева да заплати на ОД на МВР – гр.Шумен, а останалите в размер на 15 лева /петнадесет/ лева да заплати по бюджета на съдебната власт, както и такса от по 5 /пет/ лева за издаване на всеки от изпълнителните листи.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.