Мотиви към присъда по НОХД № 1817 по описа за 2009г. на ШРС

От ***ска районна прокуратура е внесен в Районен съд - гр.*** обвинителен акт по досъдебно производство № 1816/2009г. по описа на РУ към ОДП на МВР - гр.***, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу М.А.М., ЕГН **********,*** Преслав, с постоянен адрес в с.***, обл.***, ул.”***” № 2, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, неосъждан, за извършено от него престъпление от общ характер по чл.343в, ал.2 от НК, във вр. чл.26, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият в периода 12 - 14.09.2009г. в гр.***, при условията на продължавано престъпление управлявал МПС – л.а. “Пежо 406” с ДК № Н 7726 АХ без съответно свидетелство за правоуправление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НП № 7283/08.01.2009г. на Началника на РУ на МВР – гр.Т., влязло в законна сила на 24.03.2009г.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия преди даване ход на делото изрази становище, че са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІІ от НПК “Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание”. Съдът, като съобрази разпоредбата на чл.78а от НК, че съгласно ал.6 на цитираната правна норма деецът не може да бъде освобождаван от наказателна отговорност при множество престъпления, с определение от 16.12.2009г. остави искане на защитника на подсъдимия без уважение, като неоснователно.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.*** поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи наказание, при приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, а именно наказание “пробация” чрез прилагане на задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок от 1 /една/ година.

Защитникът на подсъдимия, счита че подсъдимият действително е извършил посоченото в обвинителния акт деяние, като моли съда да приложи разпоредбата на чл.78а от НК по отношение на М., като бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК, в параметри определени от съда.

Подсъдимия се присъединява към предложението на защитника си, но същевременно моли съда за налагане на наказание “пробация”.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.А.М. не притежавал свидетелство за управление на МПС.

С Наказателно постановление № 7283/08.01.2009г. на Началника на РУ на МВР -гр.Т., влязло в законна сила на 24.03.2009г., М. бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП.

На 12.09.2009г. около 17.00 часа подсъдимият отново шофирал, като управлявал собственият си лек автомобил “Пежо 406” с ДК № Н 7726 АХ в гр.***, по ул.”Алеко Константинов” от пл. “България” към ул. “***”. Когато автомобилът се намирал на кръстовището, образувано при пресичането на ул.”Алеко Константинов” и бул. “Симеон Велики” подсъдимият бил спрян за извършване на проверка от полицейски автопатрул на РУ на МВР - гр.***, състоящ се от служителите Х.П.Х. и Г. С.Д.. При същата било констатирано, че подсъдимият не е правоспособен водач на МПС, като констатацията била обективирана в Акт № 7819Р/12.09.2009г. за установяване на административно нарушение, подписан без възражение от нарушителя.

Въпреки съставянето на цитирания акт обаче, подсъдимият продължил да управлява МПС. На 14.09.2009г. около 22.00 часа М. отново шофирал посоченото МПС в гр.***, по бул.” Велики Преслав” в посока от пл.”България” към кв. “Дивдядово”. Когато автомобилът се намирал в близост до Строителен техникум подсъдимият бил спрян за проверка от полицейски автопатрул на РУ на МВР - гр.***, състоящ се от служителите Й.Т., З.Г. и Д.Д.. При извършена проверка последните констатирали, че подсъдимият М. управлява МПС без да е правоспособен водач и съставили Акт № 7836Р/14.09.2009г. за установяване на административно нарушение. След предявяване на посочения акт на нарушителя, същият бил подписан без възражение от негова страна.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия М., дадени в хода на досъдебното производство и в съдебно заседание, от показанията на свидетелите, разпитани в съдебно заседание Х.П.Х., Д.С.Д. и З.Л.Г.. Освен това съдът счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия, доколкото същите се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

В същото време съдът кредитира изцяло показанията и на свидетелите - Х.Х., Д.Д. и З.Г., тъй като също се подкрепят изцяло от останалия събран по делото доказателствен материал. В този смисъл са и съставените Актове за установяване на административно нарушение № 7819Р/12.09.2009г. и 7836Р/14.09.2009г., които са подписани без възражение от страна на подсъдимия М..

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343в, ал.2 от НК, във вр. чл.26, ал.1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за движение и управление на моторни превозни средства по пътищата.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, което не е притежавало свидетелство за правоуправление на МПС и което е било наказано по административен ред с влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без съответно свидетелство за правоуправление.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС без свидетелство за правоуправление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че не притежава свидетелство за правоуправление и че няма право без такова да управлява МПС и общественоопасния характер на деянието, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици.

Като причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на подсъдимия.

Деянието е квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като всяко едно от деянията осъществява по отделно състава на едно и също престъпление - съответно по чл.343в, ал.2 от НК, извършени са през непродължителен период от време – на 12.09.2009г. и на 14.09.2009г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл за всяко от деянията.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което съдът преценява като висока - касае се за управление на МПС без съответното, изискуемо от ЗДвП свидетелство за правоуправление. Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът преценява с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същият не е осъждан за други престъпни посегателства от общ характер, както и не са му налагани административни наказания по реда на чл.78а от НК. Съдът прецени и тежестта на отделните престъпления, включени в обхвата на продължаваното престъпление, т.е. подчертаната склонност на подсъдимия към извършване на макар и не “тежки” по смисъла на чл.93, т.7 от НК, но с несъмнено високата обществена опасност и крайно негативно коментирани престъпления, доколкото с инкриминираното общественоопасно деяние са застрашени едни от най-често уврежданите в страната и региона обществени отношения, свързани пряко с безопасността на движение по пътищата. Разпитан в хода на досъдебното производство и в съдебно заседание се признава за виновен, прави самопризнания за случилото се и оказва съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина. Освен това, съдът отчете и финансовото положение на подсъдимия, което се доказва от приложената по делото декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, както и обстоятелството, че същият е социално ангажиран – работещ, макар и без трудов договор и неговата младежка възраст - 20 години към датата на извършване на деянието, а също така и критичното му отношение към процесното деяние. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът възприема наличието на друго нарушение по ЗДВ, което се установява от приложената по делото Справка за нарушител от региона.

Същевременно, съгласно чл.36 ал.1 от НК, освен въздействие върху конкретния деец, наказанието има за цел да въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото, като чрез наказване на виновното лице ги мотивира да не пристъпват установения в страната правов ред. Мрачната равносметка е, че е ежедневие по пътищата на страната лица да управляват МПС без да са правоспособни водачи, оповестена от обявената статистика – явление, изискващо ангажирането на различни мерки за ограничаването му, между които и санкционирането с премерена строгост на провинилите се лица предвид социалния отзвук на този вид престъпни деяния и очакванията на гражданите като възмездие и насоченост на обществената превенция.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия М., като наказанието бъде определено при превес на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, но при отчитане на отегчаващото такова. С оглед обсъдените по – горе обстоятелства съдът намира, че в настоящия случай дори и минимума на предвиденото в разпоредбата на чл.343в, ал.2 от НК наказание би се оказало несъразмерно тежко с оглед личността на подсъдимия и тежестта на извършеното от него престъпление, поради което съдът счете за справедливо да определи наказание при приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, а именно “пробация” чрез прилагане на следните пробационни мерки: - по чл.42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца; по чл.42а, ал.2, т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и по чл.42а, ал.2, т.6 от НК - безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 /сто/ часа годишно за срок от 1 /една / година. По отношение на първата пробационна мярка съдът определи периодичност 3 /три/ пъти седмично, като взе в предвид обстоятелството, че подсъдимият работи макар и без трудов договор.

Съдът намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

Отделно от това съдът счита, че е невъзможно освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК, тъй като за да се приложи разпоредбата на цитираната правна норма, следва да са необходими следните законови предпоставки, а именно: законът да предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 /три/ години или друго по-леко престъпление за умишлено престъпление; деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност, както и причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени. Видно от материалите по делото подсъдимият М.М. е предаден на съд за престъпно посегателство по чл.343в, ал.2 от НК, във вр. чл.26, ал.1 от НК, за което законът предвижда “лишаване от свобода” до 2 /две/ години, както и до настоящият момент не е осъждан за престъпление от общ характер и няма причинени от престъплението имуществени вреди. Актуалната редакция обаче на ал.6 на чл.78а от НК сочи, че деецът не може да бъде освобождаван от наказателна отговорност при множество престъпления. От материалите по делото е видно, че престъплението, за което подсъдимият М.М. е предаден на съд е реализирано в условията на продължавано престъпление, регламентирано като институт от разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК, находящ се в Глава ІІ, Раздел ІV на НК със заглавие “Множество престъпления”. Отделно от това престъплението е осъществено в условията на реална съвкупност, която също е форма на множественост на престъпленията по смисъла на чл.78а, ал.6 от НК. Доколкото процесното престъпно посегателство е реализирано на 12.09.2009г. и на 14.09.2009г. когато законодателят е въвел ограничения за приложение на разпоредбата на чл.78а от НК по отношение на “Множество престъпления” с изменения на цитираната разпоредбата, влязла в законна сила на 13.10.2006г., съдът намира, че е неприложим института на чл.78а от НК по отношение на подсъдимия М.М.. Още повече, съобразно разпоредбата на чл.379 от НПК при решаване на делото по реда на Глава ХХVІІІ от НПК се прилагат и разпоредбите на чл.17 – 21 от Закона за административните нарушения и наказания. Съгласно изричната разпоредба на чл.18 от Закона за административните нарушения и наказания, когато едно лице извърши няколко отделни нарушения, се налагат отделни наказания за всяко едно от тях, които се изтърпяват поотделно.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.