Мотиви към присъда по НОХД № 1829 по описа за 2009г. на ШРС

На 30.11.2009г. от Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 390/2009г. по описа на ШРП, по Дознание № 1453/2009 г. по описа на РУ-гр.Шумен срещу Д.Г.Х. с ЕГН **********,*** за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по чл. 196, ал.1, т.2 от НК, във връзка с чл.195, ал.1, т.3 от НК, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 10.08.2009г. в с. *****, обл. Шумен, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – медна лозепръскачка, 100 м. трижичен ел. кабел, алуминиева тенджера под налягане, джезве от неръждаема стомана, 3 бр. алуминиеви тави, алуминиева опашка от мотор “Априля”, ъглошлайф марка “Елтос”, брадва, захранващ кабел от бързовар, захранващ кабел от телевизор, захранващ кабел от калорифер, захранващ кабел от ел.скара, всичко на обща стойност 228 лева, от владението на Й.И.М. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта разрушил прегради здраво направени за защита на имот – престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 от НК, във връзка с чл.195, ал.1, т.3 от НК, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

Съдът, съобразявайки материалите по делото и обстоятелството, че в хода на досъдебното производство подсъдимия е направил искане делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие е насрочил делето за разглеждане по реда на чл.370 и сл.от НПК.

Преди даване ход на съдебното следствие служебния защитник на подсъдимия – адв. Н. при ШАК е направил изявление, че подсъдимия признава фактите изложени в обвинителния акт и не желае разпит на свидетели и вещи лица. Х. прави волеизвявление в същия смисъл лично в съдебното заседание. Предвид това и на основание чл.370, ал.2 от НПК делото е разгледано и решено по тази глава на НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимия Х. признава изцяло изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази че самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 15.12.2009г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК в размер на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, като бъде определено и едно общо наказание с това по НОХД № 399/2009г на НПРС,влязло в законна сила на 31.08.2009г.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че желае да се позва от събраните досега доказателства. Назначеният служебен защитник на подсъдимия моли съда да наложи наказание в размера, поискан от прокурора, като се определи едно общо наказание. В защитната си реч подсъдимия сочи, че е съгласен с предложения размер на наказанието, а в последната си дума си пожелава живота му да се оправи.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно: Подсъдимия Д.Г.Х. *** *****. Същия имал многобройни осъждания, включително е излежавал и ефективни присъди. На 09.08.2009г. вечерта отишъл да търси свой познат в с. *****, като имал намерение да отседне при него. Като не го открил, установил че една от къщите в селото – на ул.”Добри Вълев” № 1 била необитаема. След като влязъл в двора, отворил със сила прозореца на една от стаите и влязъл в къщата. Пренощувал там и на сутринта изнесъл движимите вещи, описани в диспозитива на обвинителния акт и посочени по-горе от съда. Вещите били на стойност 228 лв. , която не е възстановена от подсъдимия до настоящия момент.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия Х. в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 196, ал.1, т.2 от НК, във връзка с чл.195, ал.1, т.3 от НК, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, във връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи;

* от обективна страна подсъдимият, чрез своите действия е отнел чужди движими вещи с определена стойност, собственост на Й.И.М., без негово съгласие, като е прекратил фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се упражнявала от владелеца и е установил своя фактическа власт върху тях; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да установи фактическа власт върху предмета:

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице; подсъдимият не е имал фактическа власт върху движимите вещи - предмет на престъплението и не е бил техен собствениник; подсъдимият извършил кражбата, чрез разрушаване на преграда, поради което е налице чл.195, ал.1, т.3 от НК.

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице; налице е и квалификация по чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, тъй като е извършил деянието в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за извършване на тежко умишлено престъпление на лишаване на свобода не по-малко от една година и повече от два пъти му е налагано такова наказание.

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият с пряк умисъл - той е съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването й в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението и да се разпореди с него в свой интерес (имал е намерение противозаконно да ги присвои) - т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като не толкова висока, степента на обществена опасност на подсъдимия – която съдът преценява като завишена предвид данните за личността му, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия Х.: Съдът преценява, че за подс.Х. са налице следните смекчаващи отговорността обстоятелства – критичност за извършеното от него деяние, както и много тежкото социално положение на лицето. След излизането си от затвора той очевидно не е успял да се социализира и мотивът му за извършване на кражба е бил недоимъкът, в който бил изпаднал. За тежкото му положение следва да се търси причина и в липсата на държавна социална политика спрямо затворниците, пребивавали продължително време в затвора. В конкретния случай подсъдимия няма и близки, от които да потърси някаква помощ. От друга страна съдът констатира наличието на отегчаващи обстоятелства: предишните му осъждания, извън тези, обуславящи квалификацията на деянието.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подс.Х., като наказанието бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно: За престъплението по чл.196, ал.1, т.2 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от три до петнадесет години. Съдът, съобразявайки горните обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде налагане на наказание "лишаване от свобода" в размер на 2 /две/ години. Следва да бъде определено едно общо наказание до размера на по-тежкото измежду настоящото и наказанието наложено му с Определение № 332/31.08.2009г. по НОХД № 399/2009г. на НПРС, влязло в законна сила на 31.08.2009г., а именно “Лишаване от свобода” в размер на 2 години и 9 месеца. На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС бъде определен строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип. Определеният размер на общото наказание, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на подсъдимия, а освен това съдът счита, че така определеното общо наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените разноски от досъдебното производтво в размер на 40,00лв.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.