Р Е Ш Е Н И Е ТО76

гр.Шумен, 22 юни 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание четвърти юни през две хиляди и девета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Б.

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2039 по описа за 2008г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

В молбата си до съда, ищеца "Т.***-Ш.***" АД гр.Ш.*** излага, че ответника Н.С.Т. с ЕГН:********** *** бил задължен към дружеството за цена на консумирана топлоенергия отдадена от сградната инсталация и за отопление на общите части на сграда етажна собственост, намираща се в гр.***, за периода месец март 2003г.-месец януари 2005г. в размер на 268,99 лв. главница и мораторна лихва върху нея в размер на 115,33 лв. за периода от месец март 2003г. до месец юни 2008г. и 25 лева деловодни разноски. Ищеца сочи, че топлинната енергия не е платена, с оглед на което дружеството се снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 1564/2008г. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответника възразил и не оттеглил възражението си, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед, както и моли да му бъдат присъдени направените по ч.гр.д. и по настоящото дело разноски.

Ответникът намира иска за неоснователен, понеже нямал договорни отношения с ищеца и с топлинния счетоводител. Не бил консуматор на топлинна енергия и е налице неяснота от фактическа страна по отношение на претендирания размер- както помесечно, така и общо. Моли съда да отхвърли исковете.

Като съобрази обстоятелствената част на исковата молба и петитума, съдът намира, че е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

По гр.д. 1564/2008г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл.от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 268,99 лв. главница за периода м.март 2003г.-месец януари 2005г. и мораторна лихва върху нея в размер на 115,33 лв. за периода от месец март 2003г. до месец юни 2008г., както и 25 лв. разноски. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си.

От представените по делото доказателства е видно, че етажните собственици в сградата етажна собственост, в която притежава апартамент ответника, са били ползватели на топлинна енергия още преди 2004г. Съобразно действащия към възникване на облигационните отношения между страните ЗЕЕЕ/отм./-чл.106 и сл. и §6 от ПЗР, както и от неоспореното обстоятелство, че ответника е бил собственик на процесното жилище, и сградата етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа, ответника се явява заварен потребител по смисъла на ЗЕЕЕ. Съгласно чл.106а от същия нормативен акт, продажбата на енергия за битови нужди се извършва чрез публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия. След 01.04.2002 г., съобразно чл.153, ал.6 от ЗЕ, се дължи такса мощност и за отоплението на общите части на сградата, а съгласно §1, т.4 от Наредбата за образуване и прилагане на цените и тарифите на топлинната енергия – „цена мощност” е тази компонента от цената на топлинната енергия или от цената за пренос на топлинна енергия, чрез която се покриват постоянните /независещи от количеството произведена и/или пренесена топлинна енергия/ разходи на енергийното предприятие и възвращаемост на капитала, определени за един кубически метър отопляем обем по проект или за 1 киловат топлинна мощност. Предвид изложеното съдът намира, че между страните са налице валидни облигационни отношения през процесния период за жилището на ищеца-ап.112, касаещи доставка и ползване на топлинна енергия за сградата.

От представената от ищеца справка се установява, че на ответника е начислена консумирана топлоенергия за периода от месец май 2003г. до месец октомври 2006г., докато процесното задължение е за консумирана и начислявана в периода месец март 2003г.- месец януари 2005г. топлинна енергия, или липсва детайлно извлечение по месеци за периода март 2003г. до април 2003г., включително. От представените от топлинния счетоводител пет броя индивидуални справки, две касаят ирелевантни по делото периоди, а другите три касаят отоплителен сезон обхващащ пет месеца и са без посочени конкретни месеци. В тях, са конкретизирани стойности на енергия отдадена от сградната инсталация и отделно за отопление на имотите, като е посочено, че наличните отчетни уреди са демонтирани. Не става ясно дали втория показател “отопление на имотите” е за отопление на общите част на сградата или за индивидуално потребена топлоенергия. Приложените разпечатки по месеци от топлинния счетоводител също са от месец май 2003г. и представляват авансово начислени суми, а не действително потребена енергия. Две от тях са за изравняване и касаят период след претендирания- 07.2005г. до 06.2006г. От назначената по делото съдебно икономическа експертиза се установява, че начислените суми за процесния период са за сградна инсталация и такса мощност, пропорционално разпределяни на всички домакинства. Вещото лице посочва задължения по периоди от няколко месеца, съобразно наличните данни при ищеца и по делото. Разпитан в съдебно заседание заявява, че от техническа гледна точка не би могло да се направи друго, предвид изминалия период от време, промяна в топлинния счетоводител и метода на отчитане на уредите и че не може да извърши разграничение на задължението по месеци. Не се установи безспорно претендирания размер от 268,99лв. на задължението за горепосочения период.

В тежест на ищеца е по настоящото дело да установи по безсъмнен начин, факта от който произтича вземането му спрямо конкретния длъжник, че присъдената топлоенергия е действително изразходвана от ответника, както и размерът на задължението, което той не стори с надлежни доказателствени средства при условията на пълно и главно доказване. Ето защо предявения иск следва да се отхвърли изцяло.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Т.*** - Ш.***" ЕАД със седалище и адрес на управление - гр.***, представлявано изпълнителния директор И. К. И.***, че Н.С.Т. с ЕГН:********** *** не дължи на търговското дружество сумата от 268,99лв./двеста шестдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/ главница- цена на консумирана топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и за отопление на общите части на сграда етажна собственост за имот, намиращ се в гр.***, за периода месец март 2003г.- месец януари 2005г. и мораторна лихва върху нея в размер на 115,33 лв. /сто и петнадесет лева и тридесет и три стотинки/ за периода от месец март 2003г. до месец юни 2008г., както и законната лихва върху главницата от 26.06.2008г. до окончателното заплащане на вземането и 25/двадесет и пет лева/ лв., присъдени по гр.д.№2380/2008г. по описа на ШРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: