Р Е Ш Е Н И Е

№..476.., гр. Шумен, 30.07.2009 г.

Шуменският районен съд, в публичното заседание на девети юли през две хиляди и девета година, в състав

Районен съдия : Д. И.

***, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 2147 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск по чл.108 от ЗС.

В исковата си молба до съда ищцата Х.М.М., ЕГН **********, излага, че е собственик на недвижим имот – жилище № 13, находящо се във вх.1, на пети етаж в жилищна сграда ЕЖБ-2, построена върху държавна земя на парцел №І в квартал 579, на , в гр. Шумен, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ на жилището 77.37 кв.м. с прилежащо избено помещение № 13, със застроена площ от 3.83 кв.м., заедно с 2369/100 000 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху местото от 3 354 кв.м., при граници за местото : от изток – ул. “ Септемврийско въстание “, от запад – ул. “ Август Попов “, от север – ул. “ Жеко Спиридонов “ и от юг – ул. “ Света гора “; за жилището : от изток – жилище № 33, от запад – жилище № 14 и стълбище с асансьор, от север – двор, от юг – двор, отгоре – шести жилищен етаж, отдолу – четвърти жилищен етаж и за избеното помещение : от изток – общ коридор, от запад – общо стълбище, от север – двор, от юг – изба № 14, отгоре – първи жилищен етаж и отдолу – земя. Твърди, че преди известно време, през 2005 г. била упълномощила с нотариално заверено пълномощно сина си Ю Ю с правото да залага гореописания имот, понеже му се наложило да вземе заем. Техен близък роднина – ответника Л. Л можел да отпусне заем след съответното обезпечение. Ищцата се съгласила да подпише това пълномощно за да помогнела на сина си, понеже му трябвали пари, а нямала време да ипотекира имота в банка. Разчитала на ответника – Л.Л. и той настина дал заем на сина й срещу обезпечение – нейния апартамент. Много добре си спомняла, че освен правото което дала на сина си да залага имота, не била давала и подписвала други документи касаещи имота. Синът и си плащал заема и нещата изглеждали нормални до деня в който била получила призовка от съдия – изпълнител, че следвало да освободи апартамента до 17.09.2008 г. Ищцата била шокирана и помислила, че е станала грешка. Изпратила сина си да провери при съдия – изпълнителя да провери за какво става въпрос, като синът и след проверка в кантората на ЧСИ – Я. Джинджева и съобщил, че апартамента й бил подаден на някакви хора, които били завели дело срещу ищцата за въвод във владение и трябвало да освободи апартамента, защото не бил вече неин. Ищцата не била давала съгласие и не била упълномощавала някого да продава апартамента. Единствено била подписала пълномощно синът и да залага имота срещу опроделена сума, която той изплатил, защото ищцата лично била присъствала и също давала суми по заема на Л.. Била сигурна, че техния роднина Л. извършил незаконни действия и продал имота на напълно непозната за нея Ц.П.М.. Позовавайки се на изложеното и, в качеството й на единствен притежател на правото на собственост върху процесния имот, моли съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение Л. и Ц.П.М., че е собственик на същия и ги осъди да й предадат владението върху него, и й присъди, направените по делото разноски.

Първият ответник оспорва изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан, поради което моли за отхвърлянето му и осъждане на ищцата да му заплати разноските по делото. Съображенията му за това са, че по силата на правна сделка , оформена в н.а. № 113, т.ІІІ, рег. № 11806, н.д. № 334 по описа на нотариус В. В., рег. № 018 закупил от ищцата процесния недвижим имот. Придобиването на този имот декларирал в ДС – Шумен и заплащал съответните данъци и такси за 2008 г. По силата на цитирания н.а. владението трябвало да му бъде предадено на 19.08.2005 г., но това не се осъществило реално. С нотариална покана рег. № 12671/26.09.2006 г. поканил ищцата да напусне незабавно имота му. Въпреки, че била получила лично нотариалната покана на 10.10.2006 г. ищцата не напуснала имота. През 2008 г. продал имота на втория ответник по делото, но предаването на владението било възпрепятствано от ищцата.

Вторият ответник оспорва изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан, поради което моли за отхвърлянето му и осъждане на ищцата да му заплати направените по делото разноски. На осн. чл.211 от ГПК предявява насрещен иск с правно основание чл.108 от ЗС., като моли съдът да постанови решение по силата на което да признае за установено по отношение на Хагидже М.М., че собственик на процесния имот е втория ответник и да осъди същата да му предаде владението върху имота.

След като се запозна с изложените становища и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното : с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 2, т. І, рег. № 45, н.д. № 8/1999 г. по описа на нотариус С. С., рег. № 024, район на действие ШРС, ищцата е станала собственик на следния недвижим имот : жилище № 13 с идентификатор № 83510.660.163.1.13, находящ се в гр. Шумен, на пети етаж в жилищна сграда ЕЖБ-2 с идентификатор № 83510.660.163.1, построен върху държавно место поземлен имот І в квартал 579, по плана на гр. Шумен, а по кадастрална схема представляващ имот с идентификатор № 83510.660.163, който апартамент се състои от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 77.37 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № 13, със застроена площ от 3.83 кв.м., заедно с 2369/100 000 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху местото от 3 354 кв.м., при граници за местото : от изток – ул. “ Септемврийско въстание “, от запад – ул. “ Август Попов “, от север – ул. “ Жеко Спиридонов “ и от юг – ул. “ Света гора “; за жилището : от изток – жилище № 33, от запад – жилище № 14 и стълбище с асансьор, от север – двор, от юг – двор, отгоре – шести жилищен етаж, отдолу – четвърти жилищен етаж и за избеното помещение : от изток – общ коридор, от запад – общо стълбище, от север – двор, от юг – изба № 14 и по кадастрална карта : на същия етаж - № 83510.660.163.14, под обекта - № 83510.660.163.1.10 и над обекта – 83510.660.163.1.16. Вторият ответник се легитимира като собственик на процесния имот по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 53, т. VІ, рег. № 4071, н.д. № 732/2008 г. по описа на нотариус А. А., рег. № 019, район на действие ШРС. Същият е бил купувач, а продавач е бил праводателя му Л.Ф. Л – първи ответник по делото. Праводателят се легитимира като собственици по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 113, т. ІІІ, рег. № 11806, н.д. № 334/2005 г. по описа на нотариус В. В., рег. № 018, район на действие ШРС. Съгласно, приложеният на л. 29, нотариален акт за продажба на недвижим имот № 113, т. ІІІ, рег. № 11806, н.д. № 334/2005 г. по описа на нотариус В. В., рег. № 018, район на действие ШРС, на 19.08.2005 г., ищцата, чрез пълномощника си Ю М Ю / редовно упълномощен от ищцата, съгласно пълномощно с рег. № 7565/18.08.2005 г. / намиращо се в н.д. № 334/2005 г. / по описа на нотариус А. А., рег. № 019, район на действие ШРС е прехвърлила собствеността на първият ответник, върху процесния недвижим имот. В конкретния случай ищцата не ангажира доказателства, че е липсвала воля за прехвърляне правото на собственост и тъй като сделката е двустранна, това означава наличие на съгласие, защото съгласието в договора за покупко – продажба е елемент от фактическия състав и след като не е установено безспорно, че продавачът – собственик въобще не е имал воля да продава, следва да се приеме, че е била осъществена сделката. Следва да се направи разграничение между двете сделки – тази по упълномощаването и тази по покупко – продажбата. Ищцата не представи доказателства, че сделката по упълномощаването е нищожна. Позовавайки се на изложеното, липсата на други доказателства, подкрепящи твърдението на ищцата, че тя не е имала воля и не е изразила съгласие за извършване на сделката, а от друга страна – на доказателствената сила на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 113, т. ІІІ, рег. № 11806, н.д. № 334/2005 г. по описа на нотариус В. В., рег. № 018, район на действие ШРС, относно самоличността на участвалите при подписването му лица и направените от тях изявления, в качеството му на официален удостоверяващ документ, изготвен от компетентно длъжностно лице в кръга на неговата компетентност и по установената форма и ред, съдът приема, че твърдението на ищцата, за липса на воля и съгласие от нейна страна в качеството и на продавач за осъществяване на сделка, е изцяло неоснователно и недоказано.

Крайният извод, който може да бъде направен е, че ищцата не е носител на абсолютното субективно право на собственост върху процесният недвижим имот, поради което искът й за ревандикация срещу, владеещият го на законно основание ответник, се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

По отношение на предявения от вторият ответник насрещен иск с правно основание чл.108 от ЗС - от изложената по - горе фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установено, че ищецът по насрещния иск е собственик, по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 53, т. VІ, рег. № 4071, н.д. № 732/2008 г. по описа на нотариус А. А., рег. № 019, район на действие ШРС на спорният между страните недвижим имот. От друга страна, предвид фактът, че достъпът на ищецът до собствения му недвижим имот е ограничен и се ползва от ответната страна / видно от признанието на ответника, че владее имота към настоящия момент/, счита, че се доказва и втората от, изискуемите се в чл.108 от ЗС предпоставки, а именно : че ответникът, в качеството си на несобственик, държи без правно основание процесния недвижим имот и препятства владението на ищецът върху същия, в качеството му на негов собственик. Ето защо, намира, че предявеният ревандикационен иск е основателен и доказан и следва се уважи.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати направените в настоящото производство разноски от първия ответник, възлизащи на сумата от 805.00 лева.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът по насрещния иск – Х.М.М. следва да бъде осъдена да заплати направените в настоящото производство разноски от ищецът по насрещния иск – Ц.П.М., възлизащи на сумата от 2 029.05 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ изцяло, предявеният от Х.М.М., ЕГН **********,***, срещу Л.Ф.Л., ЕГН **********,*** и Ц.П.М., ЕГН **********,***, иск по чл.108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на следния недвижим имот – жилище № 13 с идентификатор № 83510.660.163.1.13, находящ се в гр. Шумен на пети етаж в жилищна сграда ЕЖБ-2 с идентификатор № 83510.660.163.1, построен върху държавно место поземлен имот І в квартал 579, по плана на гр. Шумен, а по кадастрална схема представляващ имот с идентификатор № 83510.660.163, който апартамент се състои от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 77.37 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № 13, със застроена площ от 3.83 кв.м., заедно с 2369/100 000 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху местото от 3 354 кв.м., при граници за местото : от изток – ул. “ Септемврийско въстание “, от запад – ул. “ Август Попов “, от север – ул. “ Жеко Спиридонов “ и от юг – ул. “ Света гора “; за жилището : от изток – жилище № 33, от запад – жилище № 14 и стълбище с асансьор, от север – двор, от юг – двор, отгоре – шести жилищен етаж, отдолу – четвърти жилищен етаж и за избеното помещение : от изток – общ коридор, от запад – общо стълбище, от север – двор, от юг – изба № 14 и по кадастрална карта : на същия етаж - № 83510.660.163.14, под обекта - № 83510.660.163.1.10 и над обекта – 83510.660.163.1.16, и ги осъди да й предадат владението върху същият, като изцяло неоснователен и недоказан.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Х.М.М., ЕГН **********,***, че Ц.П.М., ЕГН **********,***, е собственик на следния недвижим имот - жилище № 13 с идентификатор № 83510.660.163.1.13, находящ се в гр. Шумен, на пети етаж в жилищна сграда ЕЖБ-2 с идентификатор № 83510.660.163.1, построен върху държавно место поземлен имот І в квартал 579, по плана на гр. Шумен, а по кадастрална схема представляващ имот с идентификатор № 83510.660.163, който апартамент се състои от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 77.37 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № 13, със застроена площ от 3.83 кв.м., заедно с 2369/100 000 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху местото от 3 354 кв.м., при граници за местото : от изток – ул. “ Септемврийско въстание “, от запад – ул. “ Август Попов “, от север – ул. “ Жеко Спиридонов “ и от юг – ул. “ Света гора “; за жилището : от изток – жилище № 33, от запад – жилище № 14 и стълбище с асансьор, от север – двор, от юг – двор, отгоре – шести жилищен етаж, отдолу – четвърти жилищен етаж и за избеното помещение : от изток – общ коридор, от запад – общо стълбище, от север – двор, от юг – изба № 14 и по кадастрална карта : на същия етаж - № 83510.660.163.14, под обекта - № 83510.660.163.1.10 и над обекта – 83510.660.163.1.16 и ОСЪЖДА Х.М.М., ЕГН **********,***, ДА ПРЕДАДЕ на Ц.П.М., ЕГН **********,***, ВЛАДЕНИЕТО върху описания недвижимия имот.

ОСЪЖДА Х.М.М., ЕГН **********,***, да заплати на Л.Ф.Л., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 805.00 лева.

ОСЪЖДА Х.М.М., ЕГН **********,***, да заплати на Ц.П.М., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 2 029.05 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :