Р Е Ш Е Н И Е
№390
гр.Шумен, 08 юли 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд в публичното съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и девета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Б.Б.
при
секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2197 по описа за
2008 г. на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Т.К.К. и И.П.И. ***, срещу “М-Трейдинг”
ЕООД. В исковата молба е изложено, че на 20.12.2002г., ответното дружество “М-трейдинг” ЕООД предоставило на ищците паричната сума от
3772 щатски долари, които те не били получили, и като
обезпечение на кредитора ищците учредили договорна ипотека върху жилище -
апартамент №44, с площ от 75,68 кв.м., находящо се на
ет.4 в жилищна сграда ЕЖБ-1, вх.2, парцел №1 в кв.57, ведно си избено
помещение, находящо се в гр.Шумен, ул.”Света гора” №4. Ипотеката била
удостоверена с нотариален акт №92, том.6, рег.№11140, дело№ 804 от
20.12.2002г. Ето защо ищците молят да бъде постановено решение, по
силата на което съдът да прогласи нищожността на сделката и на договорната
ипотека.
Съдът,
като взе предвид наведените в обстоятелствената част на исковата молба факти и
заявените искания, приема, че е сезиран с няколко обективно съединени претенции с правно основание: а/ чл.472, във връзка с чл.47б.”е” от ГПК/отм./- за прогласяване на нищожността на нотариално
действие- удостоверяване
на нотариален акт за договорна ипотека №92, том.6, рег.№11140,
дело№ 804 от 20.12.2002г. на Нотариус С., поради липса на подпис на ищеца К.
в двете й качества-лично от нейно име и като
пълномощник; б/ 26 ал.2 предл.2 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на
договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт №92
том.6, рег.№11140, дело№ 804 от 20.12.2002г. на
Нотариус С., поради липса на съгласие на ищеца И.;в/ чл.42 ал.2 от ЗЗД за
обявяване на сделката- горепосочената договорна ипотека за недействителна/нищожна/,
като извършена без представителна власт и
г/ чл.152 от ЗЗД- императивната норма, чието заобикаляне се е
постигнало с реализиране на атакуваната сделка, като се иска прогласяване на нищожност на
договорната ипотека, с оглед наличието на клауза, уговаряща предварителен начин на
удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. Предявена е и претенция
за присъждане на деловодните разноски по делото, във връзка с което е представен
списък на разноските.
Ответното
дружество, представлявано от управителя Кънчев,
депозира писмен отговор, в който оспорва допустимостта и
основателността на исковете, с изключение на иска по чл.152 от ГПК, който
признавал, но счита, че не води до нищожност на договора за ипотека в цялост. Съдът намира, че липсва признание на четвъртия
предявен иск, понеже с отговора се признава нищожност на чл.7 от нотариалния
акт за договорна ипотека, а не на нищожността на ипотеката в цялост, поради
наличието на тази клауза, какъвто е предявения иск. В депозираната писмена
защита са изложени възражения, относно факта, че описания в атакувания
нотариален акт имот е съпружеска имуществена общност, понеже бил придобит само
със средства на съпругата К. и възражения относно срокът, в който съпругът е
узнал на осъществяването на сделката. Възраженията не следва да бъдат
обсъждани, понеже по настоящото дело не е предявен иск с правно основание чл.22
ал.3 от СК.
След като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът
констатира следното: От
представения по делото НА №69, т.І, д.№98/1983г. на ШРС е видно, че Т.К.К. е
придобила процесния имот през 1983г. Видно от
Удостоверение за граждански брак, ищците са сключили граждански брак на
17.01.1982г. в гр.Мизия, т.е. имота е в режим на
съпружеска имуществена общност. Установено е по несъмнен начин от
фактическа страна, че ищците и ответното дружество са сключили договорна
ипотека върху жилище - апартамент №44, с площ от 75,68 кв.м.,
находящо се на ет.4 в жилищна сграда ЕЖБ-1, вх.2, парцел №1 в кв.57, ведно си
избено помещение, находящо се в гр.Ш*, като обезпечение на дадена в заем на ищците парична сума в размер на
3772 долара на САЩ на 20.12.2002г. Ипотеката била удостоверена с нотариален акт
№92, том.6, рег.№11140, дело№ 804 от 20.12.2002г. на
нотариус С. С. с рег. №24, с район на действие - Районен съд - гр.Шумен. Ищецът И.И. бил представляван от съпругата си по
силата на Пълномощно с рег.№2911 от 11.04.2001г., с
което тя била упълномощена “да се разпорежда с всички негови имоти, както
намери за добре и за каквато сума намери за добре, да ги продава, ипотекира,
включително и да договаря сама със себе си, както и да получи парите-
продажната цена от продажбата на имотите...”. Т.К.
действала сама за себе си и като упълномощен представител, като в тези си
качества положила един подпис на нотариалния акт. В открито съдебно заседание,
представляваният съпруг- ищеца И. не потвърди сключената от съпругата му
сделка.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни
изводи по предявените искове: По отношение на предявения първи главен иск за
нищожност на нотариално действие, поради липса на подпис на ищеца К. и във
второто й качество на упълномощено лице, съдът намира, същия за неоснователен. Съпругата
е изрично посочена в нотариалния акт, като действаща в две качества. Липсва
законово изискване за полагане на два подписа от страната, която участва в сключването на сделката.
Относно предявения иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД, за
прогласяване на нищожността на договорна ипотека, поради липса на съгласие на
ищеца И., същият е неоснователен. Едно от основанията за нищожност, регламентирано в
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, е сключване на сделка при липса на
волеизявление или съгласие. Според правната теория /В.Таджер-Гражданско
право на НРБ/, липса на съгласие е налице, ако няма две насрещни,
противоположни по съдържание волеизявления, ако те не
се отнасят до един и същ предмет и др. Договорът е сключен при липса на
съгласие, когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната
съгласие е без намерение за обвързване. Такъв би бил случаят и ако съпругът И.
изобщо не е бил представляван. Безспорно се установи, че при сключване
на сделката ищецът И. е бил представляван от съпругата си, упълномощена с
пълномощно и чрез нея е било постигнато съгласие от страните относно елементите
на сделката. В настоящият случай договорът не е нищожен на това основание.
Третият главен иск, квалифициран по
чл.42 ал.2 от ЗЗД е неоснователен. За разлика от предходния предявен главен иск
/хипотеза на нищожност на договора при липса на съгласие/, договорът, сключен
при липса на представителна власт е унижощаем, като
по отношение на разграничението на двата иска има константна практика на ВКС./Решение
№1171 от 16.01.2009г./ За да бъде редовно упълномощаването за осъществяване на
разпоредителна сделка с недвижим имот, каквато безспорно е договорната ипотека
е необходимо изрично пълномощно. Видно от цитираното по-горе пълномощно, по
силата на което, ищецът И. е бил представляван от съпругата си, липсва
конкретизиране относно имотът предмет на ипотекиране, чрез посочването на
местоположение, граници, площ, съседи и др. В настоящия случай, пълномощното не
съдържа и всички съществени елементи на сделката, а именно липсва волеизявление
на упълномощителя, относно съществените условия, при които да се сключи
договора за ипотека- размера на главницата и лихвите, падежа и в полза на кого
да бъде ипотекиран имота. Поради което, съдът приема, че при извършване на
сделката “договорна ипотека”, предмет на процесния
нотариален акт, ищеца И. не е бил надлежно представляван от съпругата си. Това ненадлежно представляване не води до абсолютна нищожност на
договорната ипотека, а до недействителност по отношение на представляваното лице-съсобственик, съответно при наличие на допълнителни
факти и до нищожност на ипотеката в цялост, доколкото същата е неделима. Сключената
без представителна власт сделка, визирана в разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД е
била поставена в условията на “висяща недействителност”/Таджер,
Гражданско право на НРБ, т.8 от гл.6/, при която същата може да породи желаното
правно действие при настъпването на допълнителен факт, установен от закона,
като изпълнение, съгласие, потвърждаване или изтичане на определен срок/
Решение № 245 от 29.03.1999 г. на ВКС/. В настоящия казус липсва потвърждаване
на сделката, като в съдебно заседание на 05.03.2009г., ищеца И. отрече да е
давал съгласие за подобна сделка и пълномощното било изготвено във връзка с
друг имот. Безспорно е установено от съда,
че недвижимият имот, посочен в нотариалния акт за договорна ипотека има
статут на съпружеска имуществена общност. По отношение на такъв съсобствен недвижим имот, законът предвижда наличието на
два факта, които ако са настъпили кумулативно,
разпореждането ще бъде недействително- непотвърждаване
на извършеното разпореждане без представителна власт /или без участието на
другия съпруг/ и шест месечен срок от узнаването, в който другият съпруг следва
да оспори сделката по съдебен ред, съгласно чл.22 ал.3 от СК. Настоящият състав
намира, че не е сезиран с иск по чл.22 ал.2 от СК, доколкото въпреки, че не е
обвързан от посочената в исковата молба правна квалификация, същата следва да
бъде извлечена от фактите изложени в обстоятелствената част на исковата молба. В
предявената молба не е посочено, че представляваният съпруг е узнал за сделката
в шест месечен период, вероятно поради пропускането му и съдът е сезиран с иск
по чл.42 ал.2 от ЗЗД, който е в съотношение на общ към специален спрямо искът
по СК. Поради което съдът намира, че не би могла да се прогласи нищожността на
сключената сделка, по отношение на имот, съпружеска имуществена общност на
ищците в настоящото производство.
По отношение
на четвъртият главен иск, квалифициран по чл.152 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договорната
ипотека, поради заобикаляне на закона, съдът също го намира за
неоснователен. Видно от чл.7 от Нотариален акт за договорна ипотека № 92 от
2002г., страните са уговорили предаване на владението в деня на сключване на
ипотеката, като в противен случай кредиторът би могъл да се снабди с
изпълнителен лист. Евентуалната възможност на кредитора да отдава под наем
имота и да събира граждански плодове не представлява конкретно посочен начин за
удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, а
именно чрез учредяване на ипотека за обезпечаване на заем. В конкретния случай
заемодателят- ответник не се е сдобил по неправомерен начин, заобикаляйки
нормата на чл.152 от ЗЗД, с възможност да се удовлетвори не по реда на
изпълнителното производство, който е единствено допустимия. Настоящия състав
намира, че така формулираната воля на страните в чл.7 от договора не
противоречи на чл.152 предл. 2 от ЗЗД и не води до
нищожността на договорната ипотека.
С оглед
изхода от настоящия спор, и доколкото ответното дружество не е направило
изрично искане за присъждане на разноски по делото, такива не следва да се
присъждат.
Водим от
горното, Шуменският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от Т.К.К. с
ЕГН: ********** и И.П.И. с ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:гр.Ш*, срещу “М-Трейдинг”
ЕООД, седалище и адрес на управление: гр.Ш*, представлявано от управителя
М. К. К. с ЕГН: *********** а/ по чл.472, във връзка с чл.47б.”е” от ГПК/отм./-
за прогласяване на нищожността на нотариално действие- удостоверяване на
нотариален акт за договорна ипотека №92, том.6, рег.№11140,
дело№ 804 от 20.12.2002г. на Нотариус С., поради липса на подпис на
ипотекарен длъжник; б/ 26 ал.2 предл.2 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността
на договорна ипотека, удостоверена с Нотариален акт №92 том.6, рег.№11140, дело№ 804 от 20.12.2002г., поради липса на
съгласие; в/ чл.42 ал.2 от ЗЗД за обявяване на сделката- договорна ипотека, извършена
с Нотариален акт №92 том.6, рег.№11140, дело№ 804 от
20.12.2002г. за недействителна/нищожна/, като
извършена без представителна власт и
г/ чл.152 от ЗЗД за прогласяване
на нищожност на договорна ипотека, обективирана в
Нотариален акт №92 том.6, рег.№11140, дело№ 804 от
20.12.2002г., поради заобикаляне на закона, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-гр.Шумен в 2-седмичен срок от уведомяване
на страните. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: