Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Шумен, 13.07.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и осма година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Б.

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2491 по описа за 2009 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявена е искова претенция с правно основание чл.108 от ЗС, във връзка с чл.537 ал.2 от ГПК.

В исковата си молба до съда, ищците И.А.А. и Б.А.А. *** излагат, че съгласно Нотариален акт №137, том 3, дело №1204/1969г. на ШРС, са придобили по наследство и са съсобственици на недвижим имот, притежаван от техния прадядо, намиращ се в землището на гр.Шумен и представляващ лозе от 2,4 дка. в местността “Смесе”, с идентификатор 83510.663.102, с площ 2510 кв.м., при съседи имоти с идентификационни номера 83510.663.88, 83510.663.187, 83510.663.60, 83510.663.352 и 83510.663.64. Сочи се, че във връзка с допусната и извършена съдебна делба по отношение на имота през 1991 и необходимо нанасяне в кадастъра, през 2008г. разбрали, че ответника се е снабдил с Нотариален акт по обстоятелствена проверка №121, том.V, рег.№10414, дело №811/2008г. на Нотариус Стоилов, рег.№024, с район на действие РС-гл.Шумен. Предвид изложеното, ищците молят, да бъде постановено решение, с което да бъде признато, че те са собственици на процесния имот, като ответника да бъде осъден да предаде владението му, да бъде отменен издадения Нотариален акт, както и да им бъдат присъдени направените деловодни разноски.

На основание чл.131 ал.1 от ГПК, на ответника е изпратен препис от исковата молба и доказателствата, като му е предоставен едномесечен срок за отговор. Във визирания срок ответникът депозира отговор, че е придобил имота по законен начин, възмездна сделка покупко-продажба от М Й Й и представя доказателства- епикриза и договор за покупко-продажба в ксерокопие, заверено в последствие от процесуалния му представител.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Видно от представения Нотариален акт №137, том 3 , дело №1204/1969г. на ШРС, по давностно владение, наследодателите на ищците, С РС В Р С били признати за собственици на процесния имот, намиращ се в землището на гр.Шумен, представляващ лозе от 2,4 дка. в местността “Смесе”, при граници посочени в акта- С К, С М и наследници Д. Имотът е с идентификатор 83510.663.102, с площ 2510 кв.м. и при съседни имоти с идентификационни номера 83510.663.88, 83510.663.187, 83510.663.60, 83510.663.352 и 83510.663.64. Имотът бил придобит от прадядото на ищците Р С с Продажбена записка от 04 май 1898г. Видно от приложените Удостоверения за наследници и Удостоверение за отказ от наследство, ищците са собственици на наследствения имот, като всяка от тях притежава по ½ ид.ч. По гр.д.№ 1373 от 1999г. по описа на РС-гр.Шумен, имотът е допуснат до съдебна делба, като в дял на всеки от съсобствениците са поставени по 1250 кв.м.

Ответникът не оспорва, че владее имота. Този факт се установява и от разпитаните в съдебно заседание свидетели от негова страна. Същия се легитимира като собственик по силата на Нотариален акт по обстоятелствена проверка №121, том.V, рег.№10414, дело №811/2008г. на Нотариус С., рег.№024, с район на действие РС-гр.Шумен. В нотариалния акт е конкретизиран процесния имот по местност, граници, площ и идентификационен номер и същия е идентичен с посочения в Нотариалния акт на наследодателите на ищците. Ответника твърди, че е закупил имота от Марчо Йовчев с договор за покупко- продажба, който го закупил по подобен начин от трето лице, придобило собствеността от лицата посочени в Нотариалния акт от 1969г. Договорът не е представен в оригинал по делото, въпреки разпореждането на съда. Същия е в заверено от адв.Х. копие, поради което следва да бъде обсъден. Договорът е за продажба на движима вещ-фургон на колела от 8 кв.м. на стойност 3500 лв., като в т.1, в предмета на договора е включено и лозе на стойност 500 лв., при граници И. Х., М. И. и път, намиращо се извън чертите на гр.Шумен. Недвижимият имот не е индивидуализиран по местоположение, площ и изброените съседи не съвпадат с посочените в Нотариалния акт на ищците. С оглед на това, съдът не може да установи, че е налице съвпадение между двата описани имота и че този частен документ се отнася до процесния имот. На 08.04.2009г., ответникът заплатил данък недвижими имоти с приходна квитанция в Община Шумен, която е приложена по делото.

Видно от показанията на св.Б, свидетелката има имот в съседство на процесния и поддържа връзка с ищците, като им е помагала с информация при извършвани промени по новия кадастрален план на гр.Шумен. Не посещавала мястото често, но никога не е виждала друг, освен тях, да го ползва. Имота нямал ограда, лозе и овощни дръвчета. Св.Д, свидетелства, че живее на лозето и не познава ответника. Ищците поддържали връзка с нея и се обаждали по телефона. Имота не бил ограден и с насаждения от 35 години. Свидетелите от страна на ответника, свидетелстват, че той всеки ден ходел там, поставил ограда и садил овощни дръвчета. Имало период, в който живеел в закупения фургон. Първия свидетел Х.П свидетелства, че ответникът е от 15 години там, а вторият- повече от 10 години.

Като съобрази така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: За успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищеца да е собственик на имота; той да се намира във владение на ответника, и последният да го държи без правно основание. Установи се, че ищеца е собственик на процесния имот, придобит по наследство и че ответника го владее понастоящем. Ответника сочи правно основание, на което да държи имота, а именно давностно владение повече от 10 години. Съдът намира, че представеният договор за покупко-продажба от 01.10.1991 г. не легитимира купувача по него- ответника, за собственик на описания в договора имот, тъй като не е сключен в предвидената от закона нотариална форма, която е условие за неговата валидност. Той не прехвърля вещни права, а би могъл да послужи като основание за упражняване на давностно владение от страна на купувача по него след датата на сключването му. Владението е от недобросъвестен характер, като основано на нищожно юридическо основание и съгласно чл.79 ал.1 от ЗС следва да бъде упражнявано над 10 години. В тежест на ответника е да докаже материалноправните предпоставки на чл. 79 ал. 1 от ЗС, а именно, че е владял явно, спокойно и непрекъснато процесния имот, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост при демонстриране по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик в продължение на твърдените от него 17 години. Свидетелските показания от страна на ищеца и ответника са противоречиви и взаимно се изключват. От тях съдът не може да установи дали се отнасят до владение на един и същ имот. Не е установено сънаследниците на имота да са възприели явно манифестирано от негова страна намерение да го владее, за да ги придобие за себе си. Въпреки, че в годината на твърдяната покупка с частен писмен договор, от страна на ищците е инициирано производство по прекратяване на съсобствеността. Не се установи и да са извършвани действия от ответника, освен за ползване и добиви от вещта, които демонстрират намерение за своене на вещта. Съгласно константната съдебна практика, заплащането на данък за недвижим имот и данък смет са действия на обикновено управление на имота, които не водят до отричане правата на останалите съсобственици на имота/ Решение № 315 от 13.04.2009 г. на ВКС/ Също така, дори да е вярно, че от наследяването на имота до извършването на делба по съдебен ред, ищците не са се интересували от него, с тази си незаинтересованост, те не са загубили правата си на собственост/Решение № 1153 от 16.12.2008 г. на ВКС/ Съдът намира, че се доказа, че ответника владее процесния имот без правно основание, понеже възражението му че е придобил имота на оригинерно основание като недобросъвестен владелец, е неоснователено. Ето защо предявеният иск следва да се уважи.

Относно възражението на ищците, че имотът не подлежи на придобиване по давност, понеже бил с особен статут, съдът намира, че същото не е подкрепено с законово основание Направено е едва след приключване на съдебното дирене, а не в първото съдебно заседание, поради което е преклудирано и за него не са събирани доказателства, поради което съдът не следва да се произнася по него.

Констативният нотариален акт, с който ответникът е признат за собственик на процесния имот, не е съответства на установените по делото материални права. Същият по силата на чл. 537 ал.2 предл.3 от ГПК, следва да бъде отменен от съда. Приложението на тази норма е предписана от самия закон последица, която съдът прилага, дори без искане на страните /ТР № 178-81 – ОСГК/.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищците, съобразно решението на спора, следва да се присъдят направените по делото разноски– държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер общо на 638.34 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА М.В.А. с ЕГН: ********** ***, дА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на И.А.А. с ЕГН: ********** и Б.А.А. с ЕГН: ********** *** върху следния собствен на ищците недвижим имот, намиращ се в гр.Шумен, местността “Смесе”, с трайно предназначение- земеделска земя, с идентификатор 83510.663.102, с площ 2510 кв.м., при съседни имоти с идентификационни номера 83510.663.88, 83510.663.187, 83510.663.60, 83510.663.352 и 83510.663.64.

ОТМЕНЯ, на осн. чл.537 ал.2 ГПК, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №121, том.V, рег.№10414, дело №811/2008г. на Нотариус С., рег.№024, с район на действие РС-гр.Шумен, с който М.В.А. с ЕГН: ********** е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор 83510.663.102, с площ 2510 кв.м., намиращ се в местността “Смесе”, в гр.Шумен с трайно предназначение- земеделска земя, при граници имоти с идентификационни номера 83510.663.88, 83510.663.187, 83510.663.60, 83510.663.352 и 83510.663.64.

ОСЪЖДА М.В.А. с ЕГН: ********** *** дА заплатИ на И.А.А. с ЕГН: ********** и Б.А.А. с ЕГН: ********** ***, сумата от 638.34 лв. /шестотин тридесет и осем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: