Р Е Ш Е Н И Е 391

Гр.Шумен, 16.06.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б.Б.

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2559 по описа за 2009 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени кумулативно и алтернативно искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, 225 ал.1, 220 ал.1, 222 ал.3, 224 ал.1 и 222 ал.1 от КТ.

В исковата си молба до съда ищеца М.П.А. ***, представлявана от адв.Г***, депозирана срещу 3-то основно училище ”Д.*** Б.***”-гр.Ш.***, сочи, че прекратяването на трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1 т.2 и т.3 и чл.329 от КТ, със Заповед №1252/28.08.2008г. на директора на училището, е незаконосъобразно. Излага, че е уволнена от длъжност поради намаляване обема на работа и съкращение на щата. Моли съда, без да разглеждал спора по същество, да отмени уволнението като незаконно, да я възстанови на предишната й работа-“начален учител”, като й присъди обезщетение по чл.344, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ в размер на 3 557,34 лева; обезщетение за неспазен срок на предизвестие-2 дни в размер на 51,56лв.; обезщетение за непрекъснат трудов стаж от десет години в размер на 6 брутни заплати-3557,34лв.; обезщетение за неизползван отпуск при първото й незаконно уволнение в размер на 7217,79 лв. за 280 дни; обезщетение в размер на 1 брутна заплата за месеца след уволнението, през който е останала без работа в размер на 592,89, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба. За претенциите по чл.222 ал.3 от КТ и 222 ал.1 от КТ се иска и присъждане на законната лихва, считано от датата на прекратяване на договора, като размера е уточнен с допълнителна молба, както и направените деловодни разноски.

Ответникът оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли. Представил е писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК. Претендира изплащане на направените разноски.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори, че ищеца е работил при ответника, на длъжността "начален учител". От представената по делото Заповед №994/13.08.2008г. е видно, че ищцата е била възстановена на горната длъжност въз основа на Решение на ВКС от 16.04.2008г. по гр.д.№759/2005г. по описа на ВКС, с което е било признато уволнението на ищцата за незаконно и е отменено. С уведомление от 27.06.2008г., ищецът е бил предизвестен, че ще бъдат прекратени трудовите правоотношения с него, след изтичане на 60 календарни дни, считано от 30.06.2008г. до 28.08.2008г. Със Заповед №1252/28.08.2008г., считано от 29.08.2008г., ответника е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, като е посочил, че е налице съкращение в щата и намаляване обема на работа. Заповедта е подписана от помощник директор, упълномощен с представена с отговора Заповед №1240 от 25.07.2008г., на основание чл.147 ал.1 т.6 от ППЗНП да замества директора. Поради което съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган и е законосъобразна. С разпореждане № 23 от 01.03.2007г. ищцата е придобила право на пенсия за изслужено време и старост, и такава й е била отпусната, считано от 31.07.2006г., поради което към датата на възстановяването й на работа, тя е притежавала качеството пенсионер. Съдът намира, че в конкретния казус, правилно не е било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ, понеже ищеца не е била в хипотезата на придобиване на право на пенсия към момента на прекратяването. Изложеното в исковата молба, че било отправено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, което не било прието/стр.1 ред 12/ не е било съобразено със закона.

Досежно аргументите по съществото на спора за незаконосъобразност на уволнението. В настоящият случай, тежестта да докаже законосъобразността на извършеното уволнение, лежи върху работодателя. От приложените с отговора писмени доказателства- утвърдени щатни разписания, от месец януари 2008г. до месец юни 2008г., е видно, че се съкращава броя на началните учители с един, като от 18 стават 17. В настоящия казус са налице доказателства във връзка с установяване на обективния факт и материално правна предпоставка за приложението на чл.328 ал.1 т.2 предложение второ от КТ, а именно съкращаване на щата. Законодателя е дал право на работодателя да извърши подбор, при намаляване обема на работата. Несъстоятелни са доводите на ищцовата страна относно нарушение на процедурата по провеждането на подбора. Съдът приема, че работодателят е извършил задължителния подбор между всички лица, заемащи тази длъжност и засегнати от съкращаването на щата /Решение № 2097от 2002г. на ВКС/ Видно от доказателствения материал, подбор е бил извършен между осемнадесет учители на длъжност ”начален учител”, като от директора е била назначена комисия по подбор и са били определени конкретните критерии за оценка на служителите, а именно- образование, участие в нови проекти на училището, педагогически прояви и други. Видно от изготвения протокол, така посочените критерии били съобразени и било предложено съкращаването на ищеца, доколкото тя била с най-ниска образователна степен. Според поименното щатно разписание, утвърдено от 1 май 2008г., ищецът е единственият учител с полувисше образование. Било е дадено изискуемото съгласие, съгласно действащия КТД от съответните синдикални организации. Видно от доказателствата по делото, ищеца не е синдикален ръководител. За да докаже, че е реализирал подбор, работодателя следва да ангажира доказателства, с които да установи между кои лица, по какви критерии и в каква поредност е извършил подбора, което беше направено. Съдът намира и втората предпоставка за законосъобразност на уволнение по чл.328 ал.1 т.2 предл.2 от КТ за безспорно установена. Отхвърлянето на първият обективно съединен иск влече след себе си същата правна последица и по отношение на другите две акцесорни претенции по чл.344, ал.1, т.2 и 3, във връзка с чл.225 ал.1 от КТ.

Относно иска по чл.222, ал.1 от КТ, съдът намира същия за неоснователен, доколкото обезщетение по горния текст е било изплатено за един месец, каквито доказателства бяха ангажирани от ответника и неоспорени от ищеца. Изтъкнатото обстоятелство, че парите си стояли по сметката му, понеже бил закрил банковата си карта е неотносимо към искането за осъждане на ищеца да заплати вече изплатена сума.

Относно иска по чл.220 ал.2 от КТ, за неспазен срок на предизвестие, съдът намира същия за основателен. Видно от чл.13 от КТД, срокът за предизвестие при прекратяване на трудови правоотношения е два месеца. В настоящия казус същия е следвало да бъде от 30.06.2008г. до 30.08.2008г., включително или не е бил спазен за два дни, за които размерът на дължимото обезщетение е в размер на 51,56 лв., съгласно назначената и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба.

Относно иска по чл.224 ал.1 от КТ, за обезщетение за неизползван отпуск в периода от първото й незаконно уволнение до повторното прекратяване на трудовото правоотношение, в размер на 280 дни, или 7217,79 лв., и законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, съдът намира същия за неоснователен. Съгласно трайната практика на ВКС, подобно обезщетение не се дължи, понеже същото противоречи на характера и предназначението на платения годишен отпуск.

Относно последния обективно съединен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ: От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е работила при ответника, като към датата на второто прекратяване на трудовото правоотношение стажът й възлизал на двадесет и пет години и единадесет месеца. С оглед на това, съдът намира, че ответника дължи обезщетение по смисъла на чл.222, ал.3 от КТ. Съгласно съдебната практика на ВКС- Решение № 846 от 14.11.1990г. от фактически състав на разпоредбата е видно, че не се изключва възможността да се претендира обезщетение и при хипотезата, при която при вече придобито право на пенсия, работникът е встъпил отново в трудово-договорно отношение и това правоотношение се прекратява. Законът не допуска в такива случаи повторно получаване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, но ако то не е получено първия път по повод пенсионирането на работника, няма пречка да бъде получено при по-късно прекратеното ново трудово правоотношение. Така че в случая, след като ищецът не е получил никакво обезщетение при първоначалното прекратяване на трудовия му договор през 2003г. няма пречка да получи такова обезщетение при сегашното му уволнение през 2008г. Възражението на ответника, че в бюджета на учебното заведение не били заложени средства с подобен характер за 2008г. е ирелевантно. Видно от назначената съдебно счетоводна експертиза, размерът на дължимото обезщетение е в размер на 3557,34 лв., който следва да бъде присъден ведно с лихвата за забава, считано от 28.08.2008г. до 28.10.2008г. в размер на 93,73 лв. Възражението на ответника за началната дата на лихвата за забава, с оглед твърдението му, че липсвала покана по смисъла на чл.84 ал.2 от ЗЗД, е неоснователно. Видно от заявление от 17.07.2008г., ищеца е поискала обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 49,02 лева, съразмерно с уважената част от иска. На основание чл.78, ал.5 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 150 лева. Същия следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважените претенции в общ размер на 242,29 лева и разноските по назначените експертизи, съобразно уважените претенции в размер на 70 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.П.А. ***, с ЕГН: **********, срещу 3-то основно училище ”Д.*** Б.***”-гр.Ш.***, представлявано от директора И.*** Н.*** К.*** с ЕГН: **********, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ – за отмяна на уволнението й със Заповед №1252/28.08.2008г., с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл.328, ал.1, т.2 и т.3 от КТ, като незаконосъобразно; възстановяване на предишната й работа; присъждане на обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ за времето през което е останала без работа в размер на 3 557,34 лева, за не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба; обезщетение на основание чл.224 ал.1 от КТ за неизползван отпуск от първото й незаконно уволнение в размер на 7217,79 лв. за 280 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба; обезщетение в размер на 1 брутна заплата за месеца след уволнението, през който е останала без работа в размер на 592,89, ведно със законната лихва, считано от 28.08.2008г. до 11.11.2008г. в размер 20,69лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА 3-то основно училище ”Д,*** Б.***”-гр.Ш.***, представлявано от директора И.*** Н.*** К.*** с ЕГН: ********** да заплати на М.П.А. ***, с ЕГН: ********** сумата от 51,56 лв./петдесет и един лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение на основание чл. 220 ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие-2 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й заплащане и сумата от 3557,34 лв./три хиляди петстотин петдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за непрекъснат трудов стаж от десет години при същия работодател в размер на 6 брутни заплати, на основание чл.222 ал.3 от КТ, ведно с лихвата за забава, считано от 28.08.2008г. до 28.10.2008г. в размер на 93,73лв./деветдесет и три лева и седемдесет и три стотинки/ и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и направените деловодни разноски в размер на 49,02 лв./четиридесет и девет лева и две стотинки/, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА М.П.А. ***, с ЕГН: ********** да заплати на 3-то основно училище ”Д.*** Б.***”-гр.Ш.***, представлявано от директора И.*** Н.*** К.*** с ЕГН: ********** сумата от 150 лв./сто и петдесет лева/, представляваща направените деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска на основание чл.78 ал.5 от ГПК.

ОСЪЖДА 3-то основно училище ”Д.*** Б.***”-гр.Ш.***, представлявано от директора И.*** Н.*** К.*** с ЕГН: ********** да заплати по сметка на РС-гр.Ш.*** държавна такса върху уважените искови претенции в общ размер на 242,29лв./двеста четиридесет и два лева и двадесет и девет стотинки/ и разноските по назначените експертизи, съобразно уважените претенции в размер на 70 лева /седемдесет лева/.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от 18 юни 2009г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: