Председател: К. К.

Секретар: Д. Х.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2690/08г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

В исковата си молба, пълномощник на Н.С.Х. /Н М/, ЕГН : ********** ***, и настоящ адрес в РТурция, гр. Истамбул и В. Ш И., ЕГН : **********,***, срещу Р./е/ Ш М., ЕГН : **********, А.А.И., ЕГН : и З.И.И., и тримата с адрес ***, с посочено правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, и цена на исковете по 500 лева, ищците сочат, че с ответниците били съсобственици на земеделски земи, като през 2006г. вторите изорали и засели имот № 18008 от 13,002 дка. – полска култура, по плана за земеразделяне на с. Тервел, без съгласието на другите съсобственици. Това довело до изоставянето му от арендатора на земята. По тази причина и посочвайки чл. 31, ал. 2 от ЗС, ищците претендират осъждане на ответниците да заплатят на всеки от тях сумата от 500 лева – обезщетение за периода от месец юни 2006г., до месец октомври 2007г. /период на водене на ГД № 1333/06г. на ШРС/ и разноските в производството.

В срока за отговор на ИМ, ответниците А. И. и З. И., редовно уведомен, взема становище, както по допустимостта и основателността на иска, така и по обстоятелствата на които той се основава. Заявяват, че иска е неоснователен, тъй като нивата е могла да се обработва и от ищците, а след извършването на делба тя се е паднала в техен дял. С определения от 23.12.08г. и 23.01.09г., производството по делото е прекратено, по отношение на ответницата Р./е/ Шукриева М., ЕГН : **********, поради отказ от иска спрямо нея, заявен от двете ищци.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани – ищците, чрез представителите си, ответницата лично, поддържат изложеното в исковата молба, съответно отговора. Не представят списък на разноските, съобразно чл. 80 от ГПК.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

От приложените по делото писмени доказателства – ГД № 1333/06г., по описа на ШРС, е видно че за исковият период на настоящото дело съществувалият тогава имот № 18008 от 13,002 дка. – полска култура, по плана за земеразделяне на с. Тервел е бил съсобствен на двете ищци, ответницата Р.М., спрямо която е прекратено производството, поради отказ от иска и К Х – сестра на първите три – не участваща в настоящото. Не се спори между настоящите страни, че този имот, преди извършване на делбата, през 2006г., е бил засят от тримата първоначални ответници. По делото липсват доказателства, за отправено спрямо ответниците писмено искане, за заплащане на обезщетение, а и както посочи в съдебно заседание, представителят на една от ищците, такова никога не е отправяно /л. 170/. От намиращият се по делото Договор за аренда, е видно, че наследствените земеделски земи са били отдадени под аренда, за периода от 2001г. до началото на 2006г., от втората ищца и нейната сестра – не участваща, в настоящото дело.

Въпреки дадените указани, не се посочиха съответно събраха доказателства за твърдяното ползване от страна на ответниците на съсобственият имот, респективно за ползване на повече от следващият му се дял, през твърденият период.

Така приетото за установено от фактическа страна, доведе до следните изводи :

За уважаване на иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, е необходимо да са налице следните предпоставки : да се установи, че страните в производството са били съсобственици на имота, за исковият период; че ответниците са си служили с имота, а ищците не, респективно първите са си служили повече, а вторите по малко съобразно дяловете си; лишените от ползването съсобственици, в случая ищците, да са отправили писмена покана до ползващите съсобственици. В настоящият случай не е налице нито една от посочените – ответниците А.А.И. и З.И.И. не са били съсобственици на процесният имот, за исковият период – реш. № 963/10.11.06г., по ГД № 1333/06г. на ШРС. Съсобственик е била Р.М., по отношение на която ищците са заявили отказ от иска. Както се посочи, липсват доказателства, че двамата ответници са ползвали лично имота. Изявленията им, че са засели част от него, макар и да може да бъде преценявано като признание на неизгоден за тях факт, с оглед разпоредбата на чл. 175 от ГПК и липсата на други обстоятелства, в тази насока, не може да бъде прието като доказване, съответно наличие на изискуемата предпоставка. Дори да бъде прието, че те са ползвали имота за посочвания период, не са налице доказателства, да са ползвали по голяма част от полагащият им се дял – идеална част на Р.М.. Неоснователно е и твърдението, в тази насока, че ползването на имота от ответниците е довело до изоставянето му от арендатора, което причинило вреди за останалите съсобственици - ищците. Коментираният договор с арендатор, наличен по делото, сочи, че е липсвало арендно правоотношение между съсобствениците и такова лице, за периода на претендираните обезщетения – договорът е бил сключен за пет години, считано от 2001г.. Въпреки липсата на изискване за наличие на писмено искане, когато съсобственият имот се ползва от низходящи или съпруг на съсобственик, каквито твърдения за двамата ответници има, без да се доказаха, с оглед вече изложеното, касателно ползването и съсобствеността, настоящият състав счита, че предявените искове не се доказаха по основание, поради което следва да бъдат отхвърлени.

При така посоченият изход на делото и липсата на искане от ответниците за присъждане на разноски, такива на настоящата инстанция не се присъждат.Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.С.Х. /Н М/, ЕГН : ********** ***, и настоящ адрес в РТурция, гр. Истамбул и В. Ш И., ЕГН : **********,***, срещу А.А.И., ЕГН : и З.И.И., и двамата с адрес ***, субективно съединени искове, с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за заплащане на обезщетение, в размер на 500 лева, за всяка от ищците, за ползата от която са били лишени от имот № 18008 от 13,002 дка. – полска култура, по плана за земеразделяне на с. Тервел, за периода от месец юни 2006г., до месец октомври 2007г. /период на водене на ГД № 1333/06г. на ШРС/, като неоснователен.

На основание чл. 80 от ГПК страните нямат право да обжалват решението в частта му за разноските.

Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: