Р Е Ш Е Н И Е

№..272, гр. Шумен, 29.07.2009 г.

Шуменски районен съд, в публичното заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и девета година в състав

Районен съдия : Д. И.

при секретаря П. Бонева, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 2701по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.31, ал.2 от ЗС и чл.51, ал.1, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищците Б.Г.Н., ЕГН ********** и Д.В.Н., ЕГН **********, излагат, че

с ответницата В.Н.К., ЕГН ********** са съсобственици на имот с площ от 190 кв.м., след урегулиране от 223 кв.м., съставляващо УПИ № ІІІ-2496 от кв.118 по плана на гр. Шумен, в което е построена триетажна жилищна сграда, в която имат апартаменти. От този имот притежават ¼ ид.ч. от земята по силата на нотариален акт № 180, том VІ, н.д.№ 2231/1997г. на ШРС. Ищците твърдят, че не застроената площ се състои от две части – северен и южен двор, правото на ползване на двора между съсобствениците на имота не било поделено. От момента на закупуване на имота през 1997г. южния двор се ползвал единствено от ответницата за нейните лични нужди и от квартирантите й. Госпожа К. заключвала двора и открито се противопоставяла на ищците да го ползват, не признавала, че са съсобственици и не им позволявала да си изработят ключ за него. Ответницата изтъквала като основен мотив, че родителите и при прехвърлянето на гарсониерата, разположена на приземния партерен етаж са и прехвърлили и южния двор пред нея. Спора относно собствеността на двора се изострил през пролетта на 2005г., когато ответницата К., заедно с живеещия с нея на съпружески начала ответник В.Д.В., ЕГН **********, отрязали без да уведомят ищците обща лоза. Лозата растяла в южния двор и се издигала до асмалък на първия етаж над партера, в който живеели ищците и до асмалък на втория етаж, собственост на ответницата. Първоначално ответницата К. се аргументирала за своето действие с твърдението, че лозата е изсъхнала. Самото отрязване било извършено през пролетта, когато растението все още не се е било разлистило. Предходната 2004г. ответницата си била подвела две отводки от основата на лозата и ги насочила към ново направен асмалък пред партерния етаж. По повод възникналите спорове с госпожа К. ищците подали жалби в Шуменска районна прокуратура, която от своя страна отказала да образува наказателно производство, поради маловажност на случая и поради това, че не може да се квалифицира като самоуправство. Между двете страни по настоящото дело съществувал и друг спорен въпрос. Между общия коридор на мазите на къщата и гарсониерата на ответницата К., намираща се на партерния етаж има общ коридор. Ответницата без да е поискала съгласието на съсобствениците преградила достъпа до този общ коридор, като поставила врата, която била заключена и само ответницата разполагала с ключ за нея. На 25.04.2005г. ищците са отправили нотариална покана до ответницата, чрез която са поканили ответницата да им осигури достъп до южния двор и общия коридор, но такъв не им е бил предоставен. Не е предоставен достъп и след проведеното общо събрание на съсобствениците през лятото на 2006 г. Подадената жалба в РПУ –Шумен през есента на 2006г. също не е решила спора между ищците и ответницата. В търсене на извънсъдебен начин за уреждане на спора ищците на 17.09.2008г. отново са изпратили нотариална покана до ответницата К., но отново не се е стигнало до решаване на спора между страните.

Предвид изложеното, ищците молят съдът, да постанови решение по силата на което да осъди ответницата В.К. да им заплати обезщетение за това, че ги е лишила от правото си да ползват собствената си ¼ ид.ч. от общия коридор пред гарсониерата за периода от 27.04.2005г. до 26.10.2008г. в размер на 63 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите. Молят съда да осъди двамата ответници да им заплатят солидарно обезщетение за пропуснати ползи, следствие на отрязването на лозата, в размер на 20 лева.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, ответницата К. е подала отговор на исковата молба, в отговора си твърди, че не признава иска, предявен срещу нея както по основание така и по размер и моли да бъде отхвърлен изцяло. Допълнително депозира писмена защита, чрез адвокат Д. Т.а.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, ответника В. е подал отговор на исковата молба, в отговора си твърди, че не признава исковете предявени срещу него както по основание така и по размер.

1. По предявеният иск с правно основание чл.51, ал.1, вр. с чл.45 от ЗЗД.

След като се запозна с изложените становища и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното : предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящето производство, а ответниците са пасивно легитимирани по иска.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Не се спори между страните и се потвърждава от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – агрономическа експертиза възприето изцяло като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, че в съсобствено дворно място на страните / това се доказва от приложените н.а. № 23, т. ІІІ, н.д. № 585/1969 г. по описа на ШРС и н.а. № 180, т.VІ, н.д. № 2231/1997 г. по описа на ШРС /, е имало засадена лоза, винен сорт “ Перла “, която лоза е била засадена около 1973 година. През пролетта на 2005 г. лозата била отрязана. Въпреки писмените доказателства приложени по делото / 2 бр. постановления за отказ за образуване на наказателно производство от 07.06.2005 г. и от 03.08.2005 г. на ШРП /, не може с категоричност да се установи, че ответниците са отрязали процесната лоза. Най- малкото, че за гражданският съд единствено задължителна сила има присъдата на наказателния съд съгласно разпоредбите на чл.330 от ГПК, а не постановления на прокуратурата. От показанията на свидетелите Богомил Стойчев Бонев и Наско Пенков Хаджиев е видно, че между страните е имало спорове относно лозата, но нито един от свидетелите не е бил очевидец на това как ответниците отрязват лозата, още повече, че техните показания се основават единствено на възприятията на първия ищец и на това което той им е разказал, като следва да се отбележи, че първият ищец също не е бил свидетел на това как ответниците отрязват лозата. Позовавайки се на изложеното, съдът приема, че искът по чл.45 от ЗЗД е недоказан и следва да се отхвърли изцяло.

2. По предявеният иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС.

След като се запозна с изложените становища и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното : с н.а. № 180, т.VІ, н.д. № 2231/1997 г. по описа на ШРС, ищците се легитимират като собственици на следния недвижим имот – първи жилищен етаж, построен в триетажна жилищна сграда, заедно с избено помещение № 1, заедно с принадлежащите им 29 760/100 000 ид.ч. от общите части на сградата, заедно с ¼ ид.ч. от дворното място от 190 кв.м., за което е отреден парцел № ІІІ-2496 от кв.118 по плана на гр. Шумен. Ответникът В.К. се легитимира като собственик по силата на договор за доброволна делба от 07.06.1991 г. на следния недвижим имот – втори жилищен етаж, заедно с избено помещение, ведно с прилежащите 300 040/100 000 ид.ч. от общите части на сградата. С н.а. № 187, т.VІІ, н.д. № 1859/1993 г. по описа на ШРС родителите на ответницата и продават поставения в техен дял с договор за доброволна делба от 07.06.1991 г. имот, допълнително със 60 кв.м. от мястото пред гарсониерата. От заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза, прието от съда като обективно и пълно дадено и неоспорено от страните е видно, че южния двор е с площ от 10 кв.м. и е ограден с плътна масивна ограда, като достъп до него има от гарсониерата, намираща се в сутерена на сградата. В сутерена на жилищната сграда има изградено едно жилище, като входът към него от общото стълбище е през процесния коридор с три стъпала. По време на строителството е бил изпълнен преграден зид, като е оставен само отвор за врата, като по този начин коридорът е присъединен към жилището, както е изпълнението на останалите три етажа. Вещото лице изразява становище, че от представения му проект не е показана изпълнената преградна стена, която присъединява процесния коридор към жилището, което според този проект му дава статут на обща част. Задължението за заплащане на обезщетение произтича от разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС, съгласно която, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени – от деня на писменото поискване. От нормата на закона следва, че обезщетение за ползата се дължи от деня, в който неползващия съсобственик поиска от ползващия да му заплати следващото се обезщетение. За да възникне задължението за плащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез личното ползване лишава другия съсобственик от възможността да ползва и той общата вещ, законът изисква само едно условие – писмено поискване. Писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е равнозначно на поканата по чл.81, ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи плащане на обезщетение. Доказването на това условие, а именно, че до ползващия съсобствения имот е отправено писмено поискване, е в тежест на ищеца. По делото не са представени доказателства, че ищците са оправили писмено поискване от ответницата за заплащане на обезщетение, за ползите от които са били лишени. По делото са представени 2 бр. нотариални покани с рег. № 15177/17.09.2008 г. и рег. № 4567/25.04.2005 г. и двете по описа на нотариус Св. Стоилов, рег. № 024, район на действие ШРС и 2 бр. известия за доставяне № 8970000048862 и № 1609/60, но в същите не се съдържа писмено поискване за заплащане на обезщетение, а единствено, че ищците ще реализират нарушените си права по съдебен ред. Ето защо, субективно съединените искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗЗД следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни и недоказани.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците ще следва да заплатят направените от първият ответник деловодни разноски, в размер на 100.00 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищците ще следва да заплатят направените от вторият ответник деловодни разноски, в размер на 100.00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените Б.Г.Н., ЕГН ********** и Д.В.Н., ЕГН ********** ***, срещу В.Н.К., ЕГН ********** и В.Д.В., ЕГН **********,***, субективно съединени искове с правно основание чл.51, ал.1, вр. с чл.45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 20.00 лева – представляваща обезщетение / пропуснати ползи / за причинените на ищците, вследствие на отрязване на лоза, винен сорт “ Перла “, имуществени вреди.

ОТХВЪРЛЯ предявените Б.Г.Н., ЕГН ********** и Д.В.Н., ЕГН ********** ***, срещу В.Н.К., ЕГН **********,***, субективно съединени искове с правно основание чл.31, ал.2, за заплащане на сумата от 63.00 лева – представляваща обезщетение, относно коридор присъединен към сутерен, находящ се в триетажна жилищна сграда, УПИ ІІІ-296, в кв.118 по плана на гр. Шумен.

ОСЪЖДА Б.Г.Н., ЕГН ********** и Д.В.Н., ЕГН ********** ***, да заплатят на В.Н.К., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 100.00 лева.

ОСЪЖДА Б.Г.Н., ЕГН ********** и Д.В.Н., ЕГН ********** ***, да заплатят на В.Д.В., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 100.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :