Р Е Ш Е Н И Е

№..Т 0036 .............,

град Шумен, 13.07.2009г.

Шуменският районен съд в публичното заседание на четиринадесети април , през две хиляди и девета година, в състав :

Съдия : З.И.

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия З.И. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК .

Депозирана е искова молба от “ *** “ ООД , БУЛСТАТ 837068284 , седалище и адрес на управление : гр.*** , представлявано от С Ц Д срещу Р.Е.Д. с ЕГН ********** *** , в която твърди , че през периода 10.11.2004 г. до 09.07.2008 г. по партида 507/237 на която е титуляр ответника по делото има консумирана и неплатена вода в размер на 520.71 лв. от които 434.13 лв. главница и 86.58 лв. мораторна лихва, за недвижим имот находящ се в гр. ***. На осн. чл. 410 от ГПК във връзка с §15 от ПЗР на ГПК ищецът е внесъл заявление за издаване на заповед за изпълнение и срещу длъжника, ответник по настоящото дело се е издала Заповед за изпълнение на която в срока по чл. 412 ал. 2 от ГПК писмено ответника е възразил за дължимата сума. Ищецът моли съда да осъди ответницата да заплати дължимата сума за консумирана вода по партида № 507/237 за имот находящ се в гр. *** в размер на 520.71 лв. от които 434.13 лв. главница и 86.58 лв. лихва. Ведно с горната сума моли да му бъде присъдена законната лихва от момента на внасяне на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 25.00 лв. внесена ДТ за издаване на заповед за изпълнение по г.д. № 2437/08 г. на ШРС и 25.00 лв. довнесена ДТ за образуване на настоящото производство.

В хода на делото , на основание чл.214 ал.1 от ГПК прави изменение на предявеният иск , като преминава от осъдителен в установителен . С протоколно определение от 14.04.2009г. съдът е допуснал соченото изменение на иска .

Ответникът не депозира писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК . В съдебно заседание се явява лично и заявява , че няма финансова възможност да заплати претндираните суми .

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въз основа на депозирано от “ Водоснабдяване и канализация “ ООД гр.Шумен , заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.търг.д.№2437/2008г. по описа на ШРС , по което е издадена Заповед №840/15.10.2008г. , по силата на която е разпоредено длъжникът Р.Е.Д. да заплати на заявителя сумата от 434,13 лева – представляваща стойността на консумирана вода по партида №507/237 за имот находящ се в гр.*** с 86,58 лева – мораторна лихва , за периода от 10.11.2004г. до 09.07.2008г. и законна лихва от 15.10.2008г. , до изплащане на вземането , както и сумата от 25 лева – разноски по делото . В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение , поради и което кредиторът , съгласно възможността , предвидена от чл.415 ал.1 от ГПК е предявил настоящият иск.

Ответникът не оспорва обстоятелството , че е потребител на ВиК услуги , но съдът намира , че следва за прецизност да се уточни , че начинът на възникване на договорни отношения между оператора на В и К услуги и потребителите на вода е уреден основно в Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи . Според чл.8 от посочената наредба получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия , каквито в настоящият случай има изготвени и приети съгласно изискванията на закона . От изложеното се налага изводът , че между страните съществуват валидни облигационни отношения , по силата на които ответникът е задължен да заплаща на ищеца стойността на изразходваната вода . От друга страна от приетите по делото писмени доказателства : справка извлечение за дължимите суми към “В и К” ООД Шумен № 1278/30.07.2008 г.; 43 бр. Отчетни бележки за следните отчетни периоди: 10.11.2004 до 10.12.2004 г.; 10.12.2004 г. до 10.01.2005 г.; 10.01.2005 г. до 09.02.2005 г.; 09.02.2005 г. до 11.03.2005 г.; 11.03.2005 г. до 08.04.2005 г.; 08.04.2005 г. до 10.05.2005 г.;10.05.2005 г. до 09.06.2005 г.; 09.06.2005 г. до 08.07.2005 г.;08.07.2005 г. до 10.08.2005 г.; 10.08.2005 г. – 10.09.2005 г.; 10.09.2005 г. до 12.20.2005 г.; 12.20.2005 г. до 10.11.2005 г.; 10.11.2005 г. до 09.12.2005 г.; 09.12.2005 г. до 11.01.2006 г.; 11.01.2006 г. до 10.02.2006 г.; 10.02.2006 г. до 13.03.2006 г.; 13.03.2006 г. до 11.04.2006 г.; 11.04.2006 г. до 11.05.2006 г.; 11.05.2006 г. до 09.06.2006 г.; 09.06.2006 г. до 06.07.2007 г.; 06.07.2006 г. до 18.08.2006 г.; 18.08.2006 г. до 12.09.2006 г.; от 12.09.2006 г. до 11.10.2006 г.; от 11.10.2006 г. до 10.11.2006 г.; 10.11.2006 г. до 08.12.2006 г.; 08.12.2006 г. до 11.01.2007 г.; 11.01.2007 г. до 08.02.2007 г.;08.02.2007 г. до 12.03.2007 г.; 12.03.2007 г. до 10.04.2007 г.; 10.04.2007 г. до 10.05.2007 г.; 10.05.2007 г. до 11.06.2007 г.; 11.06.2007 г. до 11.07.2007 г.; 11.07.2007 г. до 10.08.2008 г. 10.08.2007 г. до 12.09.2007 г.; 12.09.2007 г. до 10.10.2007 г. ; 10.10.2007 г. до 12.11.2007 г.; 12.11.2007 г. до 07.12.2007 г.; 07.12.2007 г. до 10.01.2008 г. ; 10.01.2008 г. до 11.03.2008 г.; 11.03.2008 г. до 10.04.2008 г.; 10.04.2008 г. до 12.05.2008 г.; 12.05.2008 г. до 10.06.2008 г.; 10.06.2008 г. до 09.07.2008 г. съдът намира за безспорно установено , че за процесният период ответницата е изразходвала вода , чиято цена е в размер на 434,13 лева.При липса на доказателства , че посочената сума е заплатена , което е в тежест на ответника , съдът намира за доказано , че същият дължи посочената сума . В допълнение следва да се посочи , че единственото възражение на ответника е , че няма финансова възможност да заплати задължението , което е неоснователно , т.к. според чл.81 ал.2 от ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

Относно присъдената по ч.търг.д.№2437/2008г. по описа на ШРС лихва за забава в размер на 86,58 лева – мораторна лихва , за периода от 10.11.2004г. до 09.07.2008г., съдът също намира , че е дължима от ответника . Съгласно чл.40 ал.1 от посочената по-горе наредба , при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД . В чл.31 ал.2 от “Общите условия” е предвидено , че потребителите на питейна вода са длъжни да я заплащат в 30 дневен срок от датата на фактуриране , т.е. след посочената дата потребителят изпада в забава и дължи обезщетение за забавено плащане .

В заключение , съдът намира предявеният иск за изцяло основателен , поради което следва да бъде уважен .

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените деловодни разноски в размер на 25 лева .

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на “ Водоснабдяване и канализация “ ООД , БУЛСТАТ 837068284 , седалище и адрес на управление : гр.*** , представлявано от С Ц Д , че Р.Е.Д. с ЕГН ********** *** му дължи сумите от 434,13 (четиристотин тридесет и четири лева и тринадесет ст.) лева – представляваща стойността на консумирана вода по партида №507/237 за имот находящ се в гр.*** с 86,58 (осемдесет и шест лева и петдесет и осем ст.) лева – мораторна лихва , за периода от 10.11.2004г. до 09.07.2008г. и законна лихва от 15.10.2008г. , до изплащане на вземането , както и сумата от 25 лева – разноски по делото , за които има издадена Заповед №840/15.10.2008г. , по ч.търг.д.№2437/2008г. по описа на ШРС .

ОСЪЖДА Р.Е.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на “ *** “ ООД , БУЛСТАТ 837068284 , седалище и адрес на управление : гр.***, представлявано от С Ц Д сумата от 25( двадесет и пет ) лева – деловодни разноски .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: