Председател: Д. И.

***

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №2880/08 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Настоящото производство е образувано по искова молба депозирана от ЕТ “А. – В. Ц.”, гр. Шумен, ул. Л. Д.” №2, представлявано от собственика В И. Ц, ЕГН-********** против В.В.Р., ЕГН-**********. В нея се сочи, че ответницата е работела на трудов договор в предприятитето на ищеца Излага се, че по споразумение между страните дължимите от ответницата в качеството и на служител при ищеца осигуровки към НОИ не били заплащани, а били получавани “на ръка”. С оглед на необходимостта ищеца да бъде изряден по отношение на осигурителната институция той внесъл дължимите от ответницата суми за своя сметка. Моли ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 213.73 лв., представляващи незаплатени и дължими от нея лични осигуровки по време на съществуване на трудовото и правоотношение.

От страна на ответницата е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че иска е неоснователен.

Така постъпилата искова молба, отговаря на изискванията на закона и се явява допустима.

Ищецът поддържа иска. Ответникът намира иска за неоснователен и недоказан. страните се придържат към твърденията си от исковата молба и писмения отговор.

С оглед на събраните в производството доказателства съдът счита иска за неоснователен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Ответницата в производството е работила на трудов договор при ищеца на длъжността “продавач”. Със Заповед №186/16.04.2008 г. е прекратено трудовото и правоотношение, считано от същата дата. Освен тези доказателства няма други доказателства, които да обосновават твърденията на ищеца в исковата молба. От една страна не се доказва размера на получаваните суми от страна на ответницата в качеството на трудово възнаграждение, не се доказва размера на дължимите от нея осигуровки, не се доказва и за кои месеци не са и били удържани такива. Дори представения по делото приходен касов ордер (л.16 от приложеното дело) не може да установи направени удръжки от заплатата, тъй като такива факти би следвало да се установят от ведомостта на заплатите на предприятието. От друга страна задължение на работодателя е да превежда всички осигуровки, дори тези за сметка на работника – чл.7, ал.11 от КСО. Поради тази причина не може да се приеме, че един работодател, който е спазил изискуемите по закон процедури би имал такова вземане.

От правна страна, в настоящото производство съдът установи следното: Явно е, че предявения иск по реда на чл.55 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан. Същия би могъл да се установи с представени от ищеца документи, или чрез експертно заключение. Такива доказателства не са били ангажирани, независимо от направения от съда доклад по реда на чл.140, ал.1 от ГПК. Ето защо предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените от нея в производството разноски, а именно 100. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ “А. – В. Ц.”, гр. Шумен, ул. Л. Д.” №2, представлявано от собственика В И. Ц, ЕГН-********** против В.В.Р., ЕГН-********** ***, със съдебен адрес гр. Шумен, “* – адв. В. от ШАК иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъдена ответницата да заплати сумата от 213.73 лв., представляващи незаплатени и дължими от нея лични осигуровки по време на съществуване на трудовото и правоотношение с ответника, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ЕТ “А. – В. Ц.”, гр. Шумен да заплати на В.В.Р., ЕГН-********** сумата от 100 (сто) лева, представляващи направените от последната разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в 14-дневен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: