Р Е Ш Е Н И Е

№..Т 0056 .........,

град Шумен, 14.07.2009г.

Шуменският районен съд в публичното заседание на седми май , през две хиляди и девета година, в състав :

Съдия : З.И.

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия З.И. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК .

Депозирана е искова молба от “Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен, със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “Съединение” № 62А, със законен представител И К И, ЕГН ********** – Изпълнителен директор срещу С.П.Р., ЕГН **********,*** , в който е посочено, че през м. октомври 2008 г. на осн.чл.410 ГПК е поискал издаване на Заповед за изпълнени е срещу ответника за задълженията му в размер на 1 166.35 лв. главница, за дължима такса “мощност” за дължима цена на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и за отопление на общите части на сграда етажна собственост, намираща се в гр. Ш* за периода м. март 2002 г. – м. октомври 2008 г. както и за 34.76 лв. деловодни разноски. Срещу издадената заповед ответникът възразил писмено в срока по чл.414 ГПК. Моли съда да постанови решение с което да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата 1 166.35 лв. главница, за дължима такса “мощност” за дължима цена на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и за отопление на общите части на сграда етажна собственост, намираща се в гр. Шумен ул. “Цар Освободител” № 24 за периода м. март 2002 г. – м. октомври 2008 г. както и за 34.76 лв. деловодни разноски по ч.търг. д. № 2383/08 г. както и да бъде осъден ответника да заплати деловодните разноски и разноските за адв. възнаграждение за настоящото производство.

Ответникът не депозира писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК . В съдебно заседание излага възражения , като твърди , че не следва за заплаща такса мощност и сградно разпределение, т.к. не е имало радиатори да отдават топлина. Ако не бъде възприето горното възражение , се позовава на изтекла погасителна давност - 3 г. за лихвите и лихва и 5 г. за главницата или лихва в размер на 480 лв. и главница 350 лева , общо около 830 лв. .

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Въз основа на депозирано от “Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен , заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.търг.д.№2383/2008г. по описа на ШРС , по което е издадена Заповед №811/13.10.2008г. , по силата на която е разпоредено длъжникът С.П.Р. да заплати на заявителя сумата от 1 166,36 лева – представляваща стойността на консумирана топлоенергия за периода месец март 2002г. – месец март 2007г. , с 571,60 лева – лихва от 03.05.2002г. до 07.10.2008г. и законна лихва от 10.10.2008г. до изплащане на вземането , както и сумата от 34,76 лева – деловодни разноски . В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение , поради и което кредиторът , съгласно възможността , предвидена от чл.415 ал.1 от ГПК е предявил настоящият иск.

Както беше посочено по горе , ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК . При това положение е приложима разпоредбата на чл.133 от ГПК , според която той губи възможността да направи това по-късно , т.е. включително и да упражни правата по чл.131 ал.2 т.3,4 и 5 от ГПК , а именно да вземе становище по допустимостта и основателността на иска и по обстоятелствата, на които се основава , както и да депозира възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. Ответникът не твърди и не представя доказателства , че непредставянето на отговор се дължи на особени непредвидени обстоятелства , от което следва изводът , че становището му относно допустимостта и основателността на иска и свързаните с това възражения които не са новооткрити или новоузнати , изложени в първото съдебно заседание по делото са преклудирани . Предвид горното и като се съобрази с общото правило на чл.64 ал.1 от ГПК , както и разпоредбата на чл.120 от ЗЗД , предвиждаща , че давността не се прилага служебно , съдът намира , че възраженията не следва да се вземат предвид от съда .

От друга страна , съдът намира , че ищецът , съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса , установена от разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК и указана от съда в доклада по чл.146 от ГПК е провел пълно и главно доказване на релевантните за спорното право факти . В процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение , т.к. съгласно разпоредбата на чл.106а от ЗЕЕЕ (отм) и чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди , включително и за общите части на сградата – етажна собственост се осъществява и при публично известни общи условия , т.е. не е необходимо да се сключват писмени договори . При липса на възражения и доказателства в този смисъл , съдът приема , че ответникът е бил собственик или титуляр на вещно право на ползване върху имота , за който се претендират сумите , поради , което е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.106 а , ал.4 от ЗЕЕЕ (отм.) и чл.153 от ЗЕ . Като такъв същият дължи заплащането както на сумите за изразходвана топлоенергия , така и за т.нар. “такса мощност “ и суми за сградна инсталация съгласно чл.108 ал.4 ат ЗЕЕЕ (отм.) и чл.153 ал.6 от ЗЕ. В допълнение следва да се посочи , че видно от Договор за включване в системата за индивидуално топлоотчитане от 20.11.2000 г.; протокол от 01.11.2000 г. ОС на етажните собственици от ул. “* и писмо от “Холидей Райзен” ЕООД гр. Варна изх. № 239/21.11.2008 г.; удостоверение за актуално състояние на “Топлофикация – Шумен” ЕАД от 09.10.2008 г. е спазена разпоредбата на чл.107 от ЗЕЕЕ (отм.).

Съобразно изложеното и липсата на доказателства , че ответникът е заплатил дължимите суми за топлоенергия , което е в негова тежест , същият дължи и лихва за забавено изпълнение .

В заключение , съдът намира предявеният иск за изцяло основателен , поради което следва да бъде уважен .

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените деловодни разноски в размер на 280 ,76 лева .

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на “Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен, със седалище и адрес на управление гр. Ш*, със законен представител И К И, ЕГН ********** – Изпълнителен директор , че С.П.Р., ЕГН **********,*** му дължи сумите от 1 166,36 (хиляда сто шестдесет и шест лева и тридесет и шест ст.) лева – представляваща стойността на консумирана топлоенергия за периода месец март 2002г. – месец март 2007г. , с 571,60 (петстотин седемдесет и един лева и шестдесет ст.)лева – лихва от 03.05.2002г. до 07.10.2008г. и законна лихва от 10.10.2008г. до изплащане на вземането , както и сумата от 34,76 (тридесет и четири лева и седемдесет и шест ст.) лева – деловодни разноски , за които има издадена Заповед №811/13.10.2008г. , по ч.търг.д.№2383/2008г. по описа на ШРС .

ОСЪЖДА С.П.Р., ЕГН **********,*** да заплати на “Топлофикация – Шумен” ЕАД гр. Шумен, със седалище и адрес на управление гр. Шумен ул. “Съединение” № 62А, със законен представител И К И, ЕГН ********** – Изпълнителен директор , сумата от 280 ,76 (двеста и осемдесет лева и седемдесет и шест ст.) лева – деловодни разноски .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: