Р Е Ш Е Н И Е

№...Т 0086.., гр. Шумен, 14.07.2009 г.

Шуменският районен съд, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година, в състав

Районен съдия : Д. И.

***, като разгледа докладваното от районният съдия търг.д. № 2900 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК. В молбата си до съда ищеца “ Топлофикация – Шумен “ ЕАД, гр. Шумен излага, че по гр.д. № 2378/2008 г. по описа на ШРС по реда на чл.410 и следващите от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника М.Ж.М. ***, за сумата от 1 435.46 лева главница за дължима такса “ мощност “, цена на топлинна енергия и за отопление на общите части на сграда етажна собственост, намираща се в гр. Шумен, за периода м. март 2004 г. – м. април 2007 г., и за дължимата мораторна лихва върху тази главница за периода м. март 2004 г. – м. април 2007 г. в размер на 507.13 лева, и 25.00 лева деловодни разноски. В срока по чл.414 от ГПК длъжника е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и ищеца предявява настоящия иск. Ищецът излага, че ответникът дължи така присъдените суми, поради което моли съдът да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че дължи присъдените по горното дело суми. Претендира и за деловодни разноски.

Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представил писмен отговор на исковата молба. Твърди, че не ставало ясно от приложената справка как се формирала главницата – дали за такса “ мощност “, или за общи разходи. Прави възражение за изтекла давност за мораторни лихви в размер на 305.04 лева за периода 03.04.2004 г. – 30.11.2005 г. Излага, че договорът с топлинния счетоводител бил сключен само за една година и повече не бил подновяван, както и нямало провеждано общо събрание за сключване на нов договор с топлинен счетоводител.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното : по гр.д. № 2378/2008 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и следващите от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата от 1 435.46 лева консумирана топлинна енергия, за периода м. март 2004 г. – м. април 2007 г., и за дължимата мораторна лихва върху тази главница за периода м. март 2004 г. – м. април 2007 г. в размер на 507.13 лева, и 25.00 лева деловодни разноски. В срока по чл.414 от ГПК длъжника е подал възражение. От представената от ищеца справка, писмо изх. № 048/01.12.2008 г. на топлинния счетоводител, както и от назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че процесното задължение е за консумирана топлоенергия и такса “ мощност “ за периода м. март 2004 г. – м. април 2007 г. От приложените договор ТА-83 от 21.10.2000 г. и протокол от 29.10.2000 г. е видно, че етажните собственици в сградата етажна собственост, в която има апартамент ответника са били ползватели на топлинна енергия още преди 2000 г. Съобразно действащата към възникване на облигационните отношения между страните Наредба №1 за ползване на топлинна енергия /отм./ обн. ДВбр.49/27.06.1975г., както и ЗЕЕЕ /отм./ обн. ДВ бр.64/16.07.1999г. – чл.106 и сл. и §6 от ПЗР, както и неоспореното обстоятелство че ответника е собственик на процесното жилище, и сградата етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа, ищеца се явява заварен потребител по смисъла на ЗЕЕЕ, като съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмената форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия. Според чл.106а, ал.3 от ЗЕЕЕ след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия, те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. До изменението на чл.149 от ЗЕ с ДВ бр.74 от 206 г., в сила от м.09.2006 г., продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и асоциацията на потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, а не само с потребители в сграда етажна собственост, а и тук по силата на чл.150, ал.2 от ЗЕ, публикуваните обки условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. От друга страна не се сочи, нито установява надлежно прекратяване на вече възникналите търговски отношения по предвидения в чл.153 от ЗЕ ред, съобразно който при желание на 2/3 / а до м.09.2006 г. – всички /, от съсобствениците и титулярите на вещно право на ползване на сградата – етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването, като от датата на прекратяването те се смятат за потребители. Предвид изложеното съдът намира, че между страните са налице валидни облигационни отношения през процесния период за жилището на ответника, касаещи доставка и ползване на топлинна енергия. Следва да се отбележи, че съобразно ЗЕ се дължи такса мощност и за отоплението на общите части на сградата, а съгласно §1, т.4 от Наредбата за образуване и прилагане на цените и тарифите на топлинната енергия – "цена за мощност" е тази компонента от цената на топлинната енергия или от цената за пренос на топлинна енергия, чрез която се покриват постоянните /независещи от количеството произведена и/или пренесена топлинна енергия/ разходи на енергийното предприятие и възвращаемост на капитала, определени за един кубически метър отопляем обем по проект или за 1 киловат топлинна мощност.

По отношение направеното възражение от ответника за изтекла погасителна давност по отношение на мораторните лихви в размер на 305.04 лева за периода 03.04.2004 г. – 30.11.2005 г., съдът намира същото за частично основателно поради следното - видно от отметката върху него, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е било подадено в канцеларията на ШРС на 10.10.2008 г. Съобразявайки това обстоятелство и приложената по гр.д. № 2378/2008 г. справка за извлеченията от сметките за задълженията за консумирана топлоенергия на името на ответника, съдът намира, че към датата на завеждане на заявлението, правото на вземане на кредитора за начислените на длъжника суми за мораторни лихви за периода м. март 2004 г. – м. септември 2005 г., в размер общо на 280.94 лева е било погасено, поради изтичане на предвиденият, в чл.111, б. “ в “ от ЗЗД – за лихвите, давностен срок. Ето защо предявените искове следва да се уважат до размера на 1 661.65 лева, а в останалата им част до пълния предявен размер следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани..

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно уважената част от исковете, ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 334.05 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на “ Топлофикация -Шумен “ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Ш*, представлявано от изпълнителния директор И. К. И., ЕГН **********, че М.Ж.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на търговското дружество сумата от 1 435.46 лева - главница за дължима такса “ мощност “, цена на топлинна енергия и за отопление на общите части на сграда етажна собственост, намираща се в гр. Ш*, за периода м. март 2004 г. – м. април 2007 г., сумата от 226.19 лева - мораторна лихва върху главницата за периода м. октомври 2005 г. – м. април 2007 г., и 38.85 лева деловодни разноски, присъдени по гр.д. 2378/2008 по описа на ШРС.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове в останалата им част, за разликата до пълния размер, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА М.Ж.М., ЕГН **********,***, да заплати на “ Топлофикация – Шумен “ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “ Съединение “ № 62а, представлявано от изпълнителния директор И. К. И., ЕГН **********, деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковите претенции, в размер на 334.05 лева – адвокатско възнаграждение

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :