Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …Т 0057.............
гр. Шумен, 22.06.2009г.
Шуменски районен съд,
в публичното заседание
на седми май , през две хиляди и девета година, в
състав
Съдия
:З.И.
при
секретаря А.П. , като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. №2901 по описа за
2008 година, за да
се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК
Депозирана е искова молба
от ЕТ “Д Н” седалище и адрес на
управление: гр. *** БУЛСТАТ 127076856, представлявано от Д М Н срещу “Д”
ООД, седалище и адрес на управление гр. ***
БУЛСТАТ 127564348, представлявано от Т Р В
, в която твърди, че през м. януари и м. март 2008 г. е доставил на ответника живи агнета на обща стойност 13243.68 лв. за
което има издадени фактури № 199/11.01.2008 г. и № 221/14.03.2008 г. ответникът
като е заплатил частично задължението си на 21.04.2008 г. от сума в размер на 4 000 лв. Ищецът
моли съда да постанови решение с което да осъди ответникът да заплати дължимата сума в размер на
9 711.21 лв., представляваща неизпълнение
на парично задължение по търговска доставка, ведно с мораторна
лихва в размер на 753.09 лв. за периода 21.04.2008 г. до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и закона лихва върху главницата за периода от
23.10.2008 г. до окончателното изплащане, както и разноските по издаване на
заповедта за изпълнение и по настоящия иск.
В отговора си по чл. 131
от ГПК ответникът твърди, че предявения
иск е допустим, но неоснователен . Заявява
, че действително на 11.01.2008 г. и на 14.03.2008 г. от бившия
управител на дружеството Д Г са подписани две фактури на обща стойност
13 243.68 лв., за доставка на агнета, но няма никакви данни да е
осъществена доставка за тези фактури, което означава, че е поето задължение по
договор за продажба, но то не е изпълнено, поради това не е дължимо и плащане за неизпълнен договор. С оглед гореизложеното
моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен и да му бъдат
присъдени разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
, прие за установено от фактическа и правна страна следното : От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въз основа на депозирано от ЕТ “Д Н”
, заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.търг.д.№2533/2008г.
по описа на ШРС , по което е издадена
Заповед №889/23.10.2008г. , съдържаща разпореждане длъжникът “Дих” ООД
да заплати на 9 711,21 лева – за неизпълнение на задължение по доставка и
753,09 лева – мораторна лихва за периода 21.04.2008г.
до 22.10.2008г. , както и законна лихва
от 23.10.2008г. , до изплащане на вземането и 484,29 лева – деловодни разноски
. В срока по чл.414 от ГПК
длъжникът е депозирал възражение ,
поради и което кредиторът , съгласно възможността , предвидена от чл.415 ал.1
от ГПК е предявил настоящият иск.
По настоящото дело ищецът
твърди , че между страните са сключени търговски продажби , за които са
издадени фактури № 199/11.01.2008 г. и № 221/14.03.2008 г. на обща стойност
13 243,68 лева , от които ответникът е заплатил 4 000 лева , т.е.
остават дължими 9 711,21 лева . Видно от съдържанието на посочените фактури , същите притежават всички необходими
реквизити на първичен счетоводен документ , изискуеми от ЗСч
, поради и което могат да послужат като
доказателство относно сключването на търговски сделки . От друга страна ,
съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго. Възраженията на ответника са именно в тази насока , той твърди
, че не е получил стоките , поради което за него не е възникнало задължение да
я заплати . Предвид обстоятелството , че се твърдят отрицателен факт , в тежестта за доказване , че е извършено
предаване на стоката е на ищеца .
Фактурата е частен свидетелстващ документ ,
удостоверяващ материализираното в нея изявление , но не може да послужи
като доказателство за предаване на стоките . Без представянето на други
първични счетоводни документи като товарителници, складови разписки, експедиционни бележки,
пътни листи и др. или установяване по надлежен начин , че стоките са вписани в
дневника за покупките , не се доказва извършването на доставката. Съобразно
изложеното , доколкото в настоящият случай ищецът не е представил доказателства
в тази насока , намира , че не е доказано и обстоятелството , че е изпълнил
задължението си да предаде стоката на купувача , съответно за последния не е
възникнало задължение да плати цената .
Предвид
горното и като взе предвид , че заплащането на обезщетение по чл.86 от ЗЗД е
акцесорно и съдът приема , че претенцията в частта за заплащане на главницата е
неоснователна , намира за такава и тази за
осъждане на ответника за
заплащане на мораторна лихва .
В заключение , въз основа на посочените
фактически и правни аргументи съдът намира , че предявеният иск се явява изцяло
неоснователен , поради което следва да бъде отхвърлен .
От ответника е направено
искане за присъждане на деловодни разноски , но липсват доказателства за
извършени такива , поради което не е необходимо произнасяне на съда в тази насока
.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ “Д Н” седалище и адрес на
управление: *** БУЛСТАТ 127076856,
представлявано от Д М Н , иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК , за
признаване за установено , че “Д” ООД, седалище и адрес на управление гр. , БУЛСТАТ 127564348, представлявано от Т РВ му дължи обща сума в размер на 10 948,59
(десет хиляди деветстотин четиридесет и осем лева и петдесет и девет ст.) лева
, от която 9 711,21 лева – продажна цена по фактури № 199/11.01.2008 г. и
№ 221/14.03.2008 г. , 753,09 лева – мораторна лихва за периода 21.04.2008г. до
22.10.2008г. и 484,29 лева – деловодни
разноски , за която е издадена Заповед №889/23.10.2008г. по ч.търг.д.№2533/2008г.
по описа на ШРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН .
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :