Р Е Ш Е Н И Е

№..Т 0082 ....

гр. Шумен, 10.07.2009 г.

Шуменски районен съд, в публичното заседание на девети юни , през две хиляди и девета година, в състав :

СЪДИЯ: З.И.

при секретаря А.П., като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. № 2983 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.258 и чл.86 ал.1 от ЗЗД

Депозирана е искова молба от “***” ООД с БУЛСТАТ 127636017, вписано в регистъра на Търговските дружество по фирмено дело № 989/2007 г. по описа на ШОС, представлявано от Р И Н, ЕГН **********,***, ул. *** срещу “***” ЕООД БУЛСТАТ 127505469, вписано в регистъра на Търговските дружества по фирмено дело № 1/2000 г. по описа на ШОС, представлявано от А Д А, ЕГН **********,*** , в която е посочено , че че през месец ноември 2008 г. с ответника са се договорили за извършване на работа чрез личен труд /строително монтажна работа/ , той в качеството на изпълнител, а ответника в качеството си на възложител , като за същата са се разбрали ищеца да заплати на ответника сума в размер на 2000 лв. Уговорката им била материализирана и подплатена във фактура от 13.11.2008 г. От страна на ищца строително монтажната работа била изпълнена, но до настоящият момент ответникът не изплатил дължимата от него сума по възнаграждение на същата. Моли съда да осъди ответника да заплати дължимата парична сума в размер на 2000 лв. , както и сумата от 20,10 лева – мораторна лихва за периода от 13.11.2008г. до датата на предявяване на исковата молба , както и да им бъдат присъдени извършените деловодни разноски .

Ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Заявява, че приложената по делото фактура № 154/13.11.2008 г. не е подписвана от представител на “***” и тъй като е частен документ, който в случая не носи подписа на А ДА доказателствената тежест за доказване на истинността и е на ищеца. Поради всичко изложено, моли да исковата молба за бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени направените разноски.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства , преценени отделно и в съвкупност прие за установено от фактическа и правна страна следното : По делото е представена фактура от 13.11.2008г. , в която е отразено , че е издадена от изпълнителя “***” ООД за извършване на СМР , съгласно Акт №1 по Договор от 07.10.2006г. за сумата от 2 000 лева . На мястото на съставител на фактурата е посочено лицето Р И и положен подпис от негово име. Като получател на счетоводният документ е посочена фирмата на ответника и физическото лице Б П, съответно положен подпис от негово име. От отговорите на въпросите , зададени на законният представител на ищеца , по реда на чл.176 от ГПК , съдът приема за доказано , че действително подписът на получателя е на посоченото лице Боян Петков . Последният , видно от Удостоверение за “актуално състояние “ не е законен или упълномощен представител на ответника , следователно е действал без представителна власт . Правните последици от описаната хипотеза са регламентирани от разпоредбата на чл.301 от ТЗ , според който когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В настоящият случай ответникът твърди , че е узнал за подписването на фактурата при получаване на препис от исковата молба . При липса на доказателства , че узнаването е станало в по-ранен момент , което е в тежест на ищеца , съдът намира посочените твърдения за доказани . Съобразно горното и като взе предвид представеното по делото Писмо изх.№012/08.01.2009г. и Обратна разписка – Известие за доставяне , съдът счита , че ответникът е реализирал възможността по чл.301 от ТЗ , а именно да се противопостави на извършените без представителна власт действия . При това положение , въпреки че фактурата се явява редовен от външна страна първичен счетоводен документ (в чл.7 ….от ЗСч подписът на получателя не е предвиден като задължителен реквизит на фактурата ) същата не може да послужи като доказателства относно отразените в нея удостоверителни изявления , и по конкретно сключването на договор за СМР между страните . В тази връзка е необходимо да се посочи , че договорите за изработка са неформални , в чл.258 и сл. от ЗЗД не е предвидена писмена форма за действителност . От друга страна разпоредбата на 160 ал.2 от ЗУТ изисква взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори , което според съда води до извода , че относно договорите за СМР е налице специална правна норма , която поставя писмената форма на договора като условие за неговата действителност . Съобразявайки се с горното и ограниченията на чл.164 ал.1 т.1 от ГПК съдът не е допуснал гласни доказателства за установяване съществуването на сключен между страните договор за СМР.

Независимо от изложеното , следва да се посочи , че при договора за изработка , какъвто характер има и договорът за СМР , задължението за заплащане на цената възниква при приемане на извършената работа . Последното обстоятелство също може да бъде установено чрез различни документи – обикновено с Обр. Акт 19 (предвиден по отменения Правилник за капиталното строителство ) , отразяващ обема и стойността на извършените от изпълнителя СМР , приемно-предавателни протоколи и всякякви други актове , предвидени в Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството от 2003 г. . В съдебната практика е възприето становището , че няма пречка посочените документи да бъдат заместени от съответната фактура , но само при условие , че в нея подробно са описани видовете и количества СМР и същата е двустранно подписана . Поради обстоятелството , че фактурата не е подписана от ответника , както и че в нея липсва описание на количествата и видовете СМР , същата не доказва , че работата е приета от възложителя , респективно , че за него е възникнало задължение да престира уговорната цена .

В заключение , съдът намира за недоказани твърденията на ищеца , че в качеството на изпълнител е сключил с ответника , в качеството на възложител , договор за СМР , както и че е извършил такива и същите са приети от ответника , поради което искът се явява неоснователен .

Предвид неоснователноста на главния иск , и с оглед акцесорният му характер , неоснователен се явява и искът по чл.86 от ЗЗД , поради което следва да бъде отхвърлен .

На основание чл.78 ал.2 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника извършените деловодни разноски в размер на 260 лева.

Водим от горното съдът ,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “***” ООД с БУЛСТАТ 127636017, вписано в регистъра на Търговските дружество по фирмено дело № 989/2007 г. по описа на ШОС, представлявано от Р И Н, ЕГН **********,***, ул. *** срещу “***” ЕООД БУЛСТАТ 127505469, вписано в регистъра на Търговските дружества по фирмено дело № 1/2000 г. по описа на ШОС, представлявано от А Д А, ЕГН **********,*** иск по чл.258 от ЗЗД , за заплащане на сумата от 2 000 (две хиляди) лева – представляваща стойността на СМР по фактура от 13.11.2008г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “***” ООД , с посочените данни срещу “***” , с посочените данни , иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД , за сумата от 20,10 (двадесет лева и десет ст.) лева , представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата от 2 000 лева , за периода от датата на издаване на фактурата -13.11.2008г. до датата на подаване на исковата молба 05.12.2008г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА “***” ООД , с посочените данни , да заплати на “***” , с посочените данни , сумата от 260 (двеста и шестдесет ) лева – деловодни разноски .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ :