Р Е Ш Е Н И Е
№..Т 0082 ....
гр.
Шумен, 10.07.2009 г.
Шуменски районен съд,
в публичното заседание на девети юни , през две хиляди и девета година, в състав :
СЪДИЯ: З.И.
при секретаря А.П., като
разгледа докладваното от районният съдия гр.д. № 2983 по описа за
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.258 и чл.86 ал.1 от ЗЗД
Депозирана е искова молба
от “***” ООД с
БУЛСТАТ 127636017, вписано в регистъра на Търговските дружество по фирмено дело
№ 989/2007 г. по описа на ШОС, представлявано от Р И Н, ЕГН **********,***,
ул. *** срещу “***” ЕООД БУЛСТАТ 127505469, вписано в регистъра на Търговските
дружества по фирмено дело № 1/2000 г. по описа на
ШОС, представлявано от А Д
А, ЕГН **********,*** , в която е посочено
, че че през
месец ноември
Ответникът оспорва
изцяло предявените искове по основание
и размер. Заявява,
че приложената
по делото фактура № 154/13.11.2008 г.
не е подписвана от представител на “***” и тъй като е частен документ,
който в случая не носи подписа на А ДА доказателствената тежест за доказване на
истинността и е на ищеца. Поради всичко
изложено, моли да исковата молба
за бъде оставена
без уважение и да му бъдат присъдени направените разноски.
Съдът въз
основа на събраните по делото
доказателства , преценени отделно
и в съвкупност прие за установено от
фактическа и правна страна следното : По делото е представена
фактура от 13.11.2008г. , в която е
отразено , че е издадена от изпълнителя “***” ООД за извършване
на СМР , съгласно Акт №1 по Договор от 07.10.2006г. за сумата от 2 000
лева . На мястото на съставител на фактурата е посочено лицето Р И и положен подпис от негово име. Като получател на
счетоводният документ е посочена фирмата на ответника и физическото лице Б П,
съответно положен подпис от негово име. От отговорите на въпросите , зададени
на законният представител на ищеца , по реда на чл.176 от ГПК , съдът приема за
доказано , че действително подписът на получателя е на посоченото лице Боян
Петков . Последният , видно от Удостоверение за “актуално състояние “ не е
законен или упълномощен представител на ответника , следователно е действал без
представителна власт . Правните последици от описаната хипотеза са
регламентирани от разпоредбата на чл.301 от ТЗ , според който когато едно
лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави
веднага след узнаването. В настоящият случай ответникът твърди , че е
узнал за подписването на фактурата при получаване на препис от исковата молба .
При липса на доказателства , че узнаването е станало в по-ранен момент , което
е в тежест на ищеца , съдът намира посочените твърдения за доказани . Съобразно
горното и като взе предвид представеното по делото Писмо изх.№012/08.01.2009г.
и Обратна разписка – Известие за доставяне
, съдът счита , че ответникът е реализирал възможността по чл.301 от ТЗ
, а именно да се противопостави на извършените без представителна власт
действия . При това положение , въпреки че фактурата се явява редовен от външна
страна първичен счетоводен документ (в чл.7 ….от ЗСч подписът на
получателя не е предвиден като задължителен реквизит на фактурата ) същата не
може да послужи като доказателства относно отразените в нея удостоверителни
изявления , и по конкретно сключването на договор за СМР между страните . В
тази връзка е необходимо да се посочи , че
договорите за изработка са
неформални , в чл.258 и сл. от ЗЗД не е предвидена писмена форма за
действителност . От друга страна разпоредбата на 160 ал.2 от ЗУТ изисква взаимоотношенията между
участниците в строителството
се уреждат с писмени договори , което
според съда води до извода , че относно договорите за СМР е налице специална
правна норма , която поставя писмената форма на договора като условие за
неговата действителност . Съобразявайки се с горното и ограниченията на чл.164 ал.1 т.1 от ГПК съдът
не е допуснал гласни доказателства за установяване съществуването на сключен между страните
договор за СМР.
Независимо от
изложеното , следва да се посочи , че при договора за изработка , какъвто
характер има и договорът за СМР , задължението за заплащане на цената възниква
при приемане на извършената работа . Последното обстоятелство също може да бъде
установено чрез различни документи – обикновено с Обр.
Акт 19 (предвиден по отменения Правилник за капиталното
строителство ) , отразяващ обема и стойността на извършените от
изпълнителя СМР , приемно-предавателни протоколи и всякякви
други актове , предвидени в Наредба
№ 3 за съставяне на актове и протоколи
по време на строителството от
В заключение
, съдът намира за недоказани твърденията на ищеца , че в качеството на
изпълнител е сключил с ответника , в качеството на възложител , договор за СМР
, както и че е извършил такива и същите са приети от ответника , поради което
искът се явява неоснователен .
Предвид неоснователноста на главния иск , и с оглед акцесорният му
характер , неоснователен се явява и искът по чл.86 от ЗЗД , поради което следва
да бъде отхвърлен .
На основание
чл.78 ал.2 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
извършените деловодни разноски в размер на 260 лева.
Водим от горното съдът ,
Р Е
Ш И:
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :