Р Е Ш Е Н И Е № 413

Гр.Шумен, 10 Юли 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. М.

***, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2991 по описа за 2008 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявена е искова претенция с правно основание чл.108 от ЗС.

В исковата си молба до съда ищеца – С.С.Г. излага, че по силата на НА №46, т.ІV, д.№889/1993г. на ШРС е собственик на недвижим имот представляващ Дворно място от 400 кв.м., пл.№4961 с идентификатор №83510.659.317, находящо се в гр.Ш., ул.Г. С. Р. №38, представляващо УПИ ІХ – 4961 от кв.59А по плана на гр.л ведно с изградените в мястото жилищна сграда с идентификатор №83510.659.317.1, подобрения и насаждения. През 1999г. бащата на ищеца продал имота на А М., последния продал имота на Д. Д., който от своя страна с НА №140, т.ІІІ, рег.№7402, дело №237/10.07.2001г. на нотариус В. В.с рег.№018 с район на действие ШРС, продал имота на Д. П.. По гр.д.№541/2005г. на ШРС ищеца оспорил всички сделки и иска му по чл.108 от ЗС бил уважен с влязло в законна сила на 17.06.2008г. решение. Исковата молба по горното дело била вписана в службата по вписванията на 16.03.2005г. Вх.Р.№1773, т.ІV, парт.187, а по същата партида било отбелязано и влязлото в сила решение на 29.07.2008г. Междувременно ответницата по горното дело, според ищеца спекулативно, била задлъжняла по запис на заповед към настоящата ответница И. Виталиевна Б., която се снабдила с изпълнителен лист и насочила принудително изпълнение върху процесния имот, вследствие на което по изп.д.№20088760400203 на ЧСИ Д. Зл. с район на действие ШОС, с постановление от 08.05.2008г. възложила на ответницата 1/2 ид.ч. от имота, като постановлението било вписано с Вх.Р.№3478/06.06.2008г., под №67, т.V на Службата по вписвания при ШРС. Според ищеца, ответницата не може да придобие право на собственост върху имота защото с влязлото в сила решение е постановено, че той е собственик, както и предвид вписването на исковата молба преди придобиването, съобразно чл.114, ал.3 от ЗС. Ответницата била поканена да предаде владението на имота, но отказвала да го напусне. Предвид изложеното, ищеца моли, да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена да предаде владението на процесния имот, както и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

Ответницата, е представила отговор в законния едномесечен срок, оспорва предявения иск, като заявява че е придобила имота при публична продан, и ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на проданта може да се оспорва по исков ред само при нарушение на чл.379 ГПК отм. и при невнасяне на цената, каквито нарушения в случая нямало. Моли иска да бъде отхвърлен, както и да и бъдат присъдени направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Фактическите твърдения на ищеца се потвърждават от представените по делото писмени доказателства и от приложените гр.д.№541/2005г. на ШРС, и изп.д.№20088760400203 на ЧСИ Д. З.с район на действие ШОС. От разпитаните в съдебно заседание свидетели, и представената квитанция се установява, че към настоящия момент имота се владее от ответницата, чрез допуснатите в него наематели. Основния спорен момент между страните е възможността ответницата да придобие собственост върху имота при осъществената публична продан. На първо место следва да се изтъкне, че настоящото производство е допустимо, доколкото субективните предели на силата на пресъдено нещо по гр.д.№541/2005г. не се простират по отношение на настоящата ответница, тъй като и чл.121, ал.3 от ГПК отм., и чл.226, ал.3 от сега действащия ГПК, предпоставят възможност за действие на решението по отношение на преобретателя само при условие, че прехвърлянето се дължи на правна сделка, а не и на държавен акт, както е в настоящия случай. Не се касае и за приложение на чл.298, ал.2 от ГПК /чл.220, ал.1 от ГПК отм./, доколкото възлагането е постановено преди влизане в сила на решението. Без значение, за правото на собственост в настоящата хипотеза, е и вписването на исковата молба по гр.д.№541/2005г., предвид чисто оповестителното действие на вписването. Историческото тълкуване на разпоредбата на чл.114, б."в" от ЗС води до единствено възможното решение, че прогласеното в нея оповестително – защитно действие по отношение на третите лица касае само конститутивните искови молби, предвид редакцията на чл.112, б."а" до изменението и с ДВ бр.34/2000г. във вр. с чл.112, б."з" вр. чл.114, б."в" от ЗС. Независимо от горното, ответника – приобретател по публичната продан не може да стане собственик на имота, без значение дали черпи права от вписан акт и дали е налице субективна добросъвестност към момента на прехвърлянето, тъй като собственост върху недвижим имот не може да се придобие от несобственик при деривативното придобиване, а от друга страна нито се твърди, нито са налице условия за оригинерно придобиване на вещта. Не случайно и в разпоредбата на чл.496, ал.2 от ГПК /приложима в случая в съответствие с §2, ал.7 от ПЗР на ГПК, с аналог чл.384, ал.2 от ГПК отм./ се предвижда, че купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, т.е. не може да придобие права, които длъжникът е нямал. Недвусмислената воля на законодателя в тази насока се потвърждава и от нормата на чл.499, ал.1 от ГПК /чл.387, ал.1 от ГПК отм./, съобразно която: "Ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки от тях, както и от длъжника това, което е получил...", т.е. няма съмнение, че ако заведен процес дори и след публичната продан установи, че длъжника не е собственик на имота, то и купувача по тази продан няма да стане собственик и ще дължи връщане на вещта. Всяко различно разрешение на проблема би било абсурдно и в разрез с основните принципи на правото, като освен това се дава и възможност на недобросъвестна страна да злоупотребява, използвайки неправомерно процесуално и материално - правни инструменти.

За успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищеца да е собственик на имота; той да се намира във владение на ответника, и последният да го държи без правно основание. От представените по делото писмени доказателства, и от тези представени по приложеното гр.д.№541/2005г. по описа на ШРС се установява, че ищеца е собственик на процесния имот, както се установи и че ответницата го владее понастоящем. Соченото от ответника правно основание, на което владее имота, е непротивопоставимо на действителния собственик, поради което и следва да се приеме, че ответника го владее без правно основание. Ето защо, съдът намира че предявеният ревандикационен иск следва да се уважи.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца, следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1730,77 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. В. Б. с ЕГН ********** ***, че С.С.Г. с ЕГН ********** ***, адв.Г. Панайотов, е собственик на следния недвижим имот: Дворно място от 400 кв.м., пл.№4961 в кв.59 по плана на гр.Ш., находящо се в гр.Ш., ул.Г. С. Р. №38, представляващо УПИ ІХ – 4961 от кв.59А по плана на гр.Ш. /1996г./, ведно с изградените в мястото жилищна сграда, подобрения и насаждения, представляващ по Кадастралната карта на гр.Ш. – Поземлен имот с идентификатор №83510.659.317, жилищна сграда с идентификатор №83510.659.317.1, при съседни поземлени имоти с идентификатори №№: 83510.659.318, 83510.659.316, 83510.659.323, 83510.659.322, 83510.659.321, 83510.659.345.

ОСЪЖДА И. В. Б. с ЕГН **********, дА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на С.С.Г. с ЕГН **********, върху горепосочения собствен на ищеца недвижим имот.

ОСЪЖДА И. В. Б. с ЕГН **********, дА заплатИ на С.С.Г. с ЕГН *********, сумата от 1730,77 лв. /хиляда седемстотин и тридесет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: