Р Е Ш Е Н И Е № Т 154

гр.Шумен, 17 Ноември 2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Маринов

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2256 по описа за 2008г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК. В молбата си до съда, ищеца "***" ЕАД гр.Шумен излага, че по гр.д.№1550/08г. на ШРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника И.И. И.от гр.Шумен, за сумата от 697,48 лева главница за дължима такса "мощност", цена на топлинна енергия, и за отопление на общите части на сграда етажна собственост намираща се в гр.Шумен, ул.Ц* №**, за периода м.Март 2006г – м.Септември 2006г., и за дължимата мораторна лихва върху тази главница за периода м.Март 2006г. - м.Юни 2008г., и 25 лева разноски. В срока по чл.414 от ГПК длъжника подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и ищеца предявява настоящия иск. Ищеца излага, че ответника дължи така присъдените суми, поради което и моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че дължи присъдените по горното дело суми. Претендира деловодни разноски.

Ответникът, не е представил писмен отговор в законния едномесечен срок, като в първото по делото съдебно заседание е изразил желание за договаряне на плащането с ищеца, и признава иска, поради което и делото е било спряно в това заседание по взаимно съгласие на страните.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: По гр.д.№1550/08г. на ШРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за сумата от 697,48 лева консумирана топлоенергия за периода м.03.2006г. – м.09.2006г., за дължимата мораторна лихва върху главницата за периода м.03.2006г. – 26.06.2008г. в размер на 167,18 лева, и 25 лева разноски. В срока по чл.414 от ГПК длъжника подал възражение. От представената от ищеца справка, както и от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че процесното задължение е за консумирана топлоенергия, и такса мощност за периода м.Март 2006г. – м.Септември 2006г, като такса мощност е била начислявана до м.04.2006г. От представените от ищеца писмени доказателства е видно, че етажните собственици в сградата етажна собственост, в която има апартамент ответника са били ползватели на топлинна енергия още 2000г., от когато са си избрали и топлинен счетоводител. Съобразно действащата към възникване на облигационните отношения между страните ЗЕЕЕ /отм./ обн. ДВ бр.64/16.07.1999г. – чл.106 и сл. и §6 от ПЗР, както и неоспореното обстоятелство че ищеца е собственик на процесното жилище, и сградата етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа, ищеца се явява заварен потребител по смисъла на ЗЕЕЕ, като съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмената форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия. Според чл.106а, ал.3 от ЗЕЕЕ след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите условия, те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. И при сега действащата нормативна уредба, по силата на чл.150, ал.2 от ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. От друга страна не се сочи, нито установява надлежно прекратяване на вече възникналите търговски отношения по предвидения в чл.153 от ЗЕ ред, съобразно който при желание на две трети /а до м.09.2006г. – всички/ от собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда - етажна собсвеност, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването, като до датата на прекратяването те се смятат за потребители. Предвид изложеното съдът намира, че между страните са налице валидни облигационни отношения през процесния период за жилището на ответника, касаещи доставка и ползване на топлинна енергия. Не на последно място, и съобразно чл.153, ал.6 от ЗЕ потребителите в сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Ето защо иска следва да се уважи изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 225 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "***" ЕАД със седалище и адрес на управление - гр.Шумен, ул."Съедннение" №**, представлявано изпълнителния директор И. К. И., че И.И. И.с ЕГН ********** от гр.Шумен, ул.Ц* №**, ап.2, дължи на търговското дружество сумата от 697,48 лева /шестстотин деветдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/ главница за дължима такса "мощност", цена на топлинна енергия, и за отопление на общите части на сграда етажна собственост намираща се в гр.Шумен, ул.Ц* №**, за периода м.Март 2006г – м.Септември 2006г., сумата от 167,18 лева /сто шестдесет и седем лева и осемнадесет стотинки/ мораторна лихва върху главницата за периода м.Март 2006г. – 26.06.2008г., и сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/ разноски, присъдени по гр.д.№1550/2008г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА И.И. И. с ЕГН ********** от гр.Шумен, ул.Ц* №**, ап.2, да заплати на "***" ЕАД със седалище и адрес на управление - гр.Шумен, ул."Съедннение" №**А, представлявано изпълнителния директор И. К. И. сумата от 225 лева /двеста двадесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: