Председател: Йордан Димов

Секретар: Т. Т.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №2393/08 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искови претенции с правно основание чл.108 от ЗС и чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Д.Й.Ц., ЕГН-********** против Ж.С.П., ЕГН-**********, Н.И.Н., ЕГН-********** и “***” АДСИЦ, ЕИК-131404159. Ищцата сочи, че е наследница на 1/4 идеална част от следните земеделски земи, намиращи се в землището на с. ***: 1).НИВА с площ от 21.101 дка, трета категория, местността “Улу Орман”, имот №11047 по плана за земеразделяне на селото, при граници и съседи: имот №2002 – полски път, имот №11046 – нива на АА Б, землищна граница, имот №11048 – нива на П М Д; 2).НИВА с площ от 26 дка, от които 1.128 дка шеста категория и 24.872 дка – девета категория, местността “Банар чукур”, представляваща имот №18008 по плана за земеразделяне на сулото, при граници и съседи: имот №18007 – нива на Н Й Н, имот №87 – пасище с храсти, имот №18009 – нива на С Н. Д, землищна граница. По отношение на същите имоти сънаследници били и ответниците П. и Н., като П. притежавал ½ идеална част, а ответника П. – ¼ идеална част. Въпреки това на 22.03.2006 г. с НА №95, том ІІ, дело №195 от 2006 г. на Нотариус с №024 на Нотариалната камара ответникът П. продал изцяло описаните по-горе земеделски земи на третия ответник - “***” АДСИЦ, като в рамките на нотариалното производство се легитимирал като единствен собственик на земята. Тъй като ищцата работела в Гърция същата узнала това обстоятелство едва на 19.08.2008 г., при проверка в община Венец, след като на 15.08.2009 г. се завърнала от чужбина. Твърди, че продажбата е извършена в нарушение на чл.33, ал.1 от ЗС, тъй като нито тя нито другия ответник в производството – Н. са знаели за извършеното прехвърляне към момента на сделката. Твърди обаче, че ответника Н. впоследствие е научил за извършената по този начин продажба и не се е противопоставил. Поради изложеното обстоятелство намира, че има основание да се приеме, че тя има право да изкупи и дела и на ответника Н. по реда на чл.33, ал.2 от ЗС. С оглед на изложеното моли да и бъде дадена възможността да изкупи ¾ от всеки от двата описани по-горе имота за сумата от 4408.63 лв. Освен това желае и произнасяне по иск с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на “***” АДСИЦ, който е упоменат бланкетно с едно изречение в ИМ, а впоследствие уточнен в отделна молба от 27.01.2009 г., с който се иска да бъде осъдено дружеството.

От страна на ответника П. е депозиран писмен отговор, съгласно който се иска да бъдат отхвърлени претенциите на ищцата като неоснователни и недоказани.

Ответникът Н. сочи, че счита исковете на ищцата за напълно основателни. Моли същата да му заплати сумата от 1469.54 лв., представляваща стойността на неговия дял съобразно с условията на прехвърлителния акт. Предявява насрещен установителен иск по силата на който желае да бъде признат за собственик на ¼ идеална част от двата имота.

Третият ответник не депозира писмен отговор.

В ОСЗ представителят на ищците сочи, че поддържа исковата молба така както е предявена. Представител на ответника Ж.П. сочи, че признава така предявените искове. Представител на “Елана фонд за земеделска земя” АДСИЦ също сочи, че признава предявените в производството искове.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: След смъртта си на 22.06.1969 г. МС П оставила като свои наследници дъщеря Т С Й., ЕГН-**********, която починала на 04.08.1999 г. и Ж.С.П., ЕГН-**********, конституиран като ответник в настоящото производство. Наследници на Т С Й. към момента на смъртта и били ищцата в производството Д.Й.Ц., ЕГН-**********, както и неин внук – Н.И.Н., ЕГН-**********, син на починалата на 05.06.1977 г. дъщеря на Т Й. – Р Й. Н, ЕГН-**********. Тези факти и обстоятелства се установяват от Удостоверение за наследници №16/11.09.2008 г. на Община Венец, №3989/10.09.2008 г. на Община гр. Шумен, №АО-7.94./Р-76/17.08.2008 г. на Община Варна, район Младост (л. 8-10 от делото). Съгласно представеното по делото Решение №5Г/26.08.1994 г. на Поземлена Комисия, с Венец на наследниците на М С П е възстановена собствеността върху следните земеделски земи: 1).НИВА с площ от 21.101 дка, трета категория, местността “Улу Орман”, имот №11047 по плана за земеразделяне на селото, при граници и съседи: имот №2002 – полски път, имот №11046 – нива на А А Б, землищна граница, имот №11048 – нива на П М Д; 2).НИВА с площ от 26 дка, от които 1.128 дка шеста категория и 24.872 дка – девета категория, местността “Банар чукур”, представляваща имот №18008 по плана за земеразделяне на сулото, при граници и съседи: имот №18007 – нива на Н Й Н, имот №87 – пасище с храсти, имот №18009 – нива на С Н. Д, землищна граница. По делото е представен и НА №95, том ІІ, рег. №3206, дело №195/2006 г. на Нотариус с №024 на Нотариалната камара, от който се установява, че посочените по-горе земеделски земи са продадени от ответника в производството Ж.С.П. на “***” АДСИЦ изцяло, като в случая Ж.П. явно се е легитимирал като единствен собственик на посочените недвижими имоти. По делото е представено и копие от Решение №271/22.06.2009 г. по гр. д. №2392/2008 г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 30.07.2009 г. (след завеждане на производството по делото), по силата на което по отношение на “***” АДСИЦ е признато за установено, че ищцата Д.Й.Ц. е собственик на ¼ ид. ч. от процесните земеделски имоти. По делото е приложена и преписката по Нотариално дело №195/2006 г. касаеща сделката по силата на която ответника Ж.П. е прехвърлил на “***” АДСИЦ процесната земеделска земя.

По делото от разпита на свидетелите Н. С. Ж и С Р Г се установява, че ищцата в производството работи постоянно в Република Гърция от 1997 г. през 2008 г. тя пристигнала в България на 15.08. с цел да се разпореди с дела си в процесните земеделски земи. Пет дни след датата на пристигането (около 20.08) тя заедно със сина си – св. Г отишла в Община Венец и там узнала за това, че без нейно съгласие земите са били прехвърлени на трето лице. Свидетелите установяват и че към момента земите са във владение на “***” АДСИЦ. От представения по делото билет (л.12) и превод към него (л.11) се установява, че действително ищцата е пътувала с автобус от Атина за Варна на 15.08.2008 г.

По отношение на иска с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС съдът съобрази следните факти и обстоятелства: Този иск представлява потестативно право на съсобственик да изкупи дела на друг съсобственик, който същия е предложил на трето лице, несобственик. Доколкото в настоящото производство се установява, че съсобствениците на недвижимия имот са трима – ищцата Д.Й.Ц., Ж.С.П. и Н.И.Н., то при извършената с НА №95, том ІІ, рег. №3206, дело №195/2006 г. на Нотариус с №024 на Нотариалната камара продажба на недвижимите имоти от страна на Ж.С.П. последния е прехвърлил собствеността върху ½ идеална част от имотите, която не е била негова собственост, а на другите двама съсобственици. Освен това същия не е спазил изискванията на чл.33, ал.1 от ЗС да предложи на останалите съсобственици да изкупят дела му по договорената цена с третото лице. По делото ответника П. се е легитимирал като единствен собственик. По този начин за другите двама съсобственици - Д.Й.Ц. и Н.И.Н. е възникнала възможността предвидена от чл.33, ал.2 от ЗС да поискат изкупуване на процесните недвижими имоти. Ответника Н.И.Н. обаче не е предявил такъв иск, а поведението му е по-скоро насочено към приемане на последствията на посочената сделка. Ищцата в производството с исковата си молба е завела иск по чл.33, ал.2, който с оглед нормата на чл.33, ал.2 от ЗС е предявен своевременно.

Същия следва да бъде уважен, тъй като с оглед данните по делото ищцата е съсобственик на недвижимия имот, а към нея не е била отправяне поканата по реда на чл.33, ал.1 от ЗС, която не се и съдържа в преписката по нотариално дело №195/2006 г. на Нотариус с №024 на Нотариалната камара.

С оглед на посоченото следва да бъде уважена претенцията по реда на чл.33, ал.2 от ЗС по отношение на ответника Ж.С.П. за ½ от процесните ниви като ищцата бъде осъдена да му заплати и сумата от 2939.09 лв.

По отношение на другия ответник в производството Н.И.Н. иска по чл.33, ал.2 от ЗС също следва да бъде уважен за ¼ от недвижимите имоти, като ищцата бъде осъдена да му заплати сумата от 1469.54 лв. Съдът намира, че е без основание че посочения ответник не е бил прехвърлител на посочената идеална част от имота, тъй като с оглед на данните по делото след узнаването за сделката той не се е противопоставил на възникващите от нея последствия и не е поискал изкупуване на останалата част от имота по реда на чл.33, ал.2 от ЗС.

За успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищеца да е собственик на имота; той да се намира във владение на ответника, и последният да го държи без правно основание. Установи се, че ищцата е собственик на ¼ идеална част от процесния имот, и че ответника “Елана фонд за земеделска земя” АДСИЦ го владее и до настоящият момент. Въпреки това не беше установено ищцата да е собственик на целите недвижими имоти. Това е така в светлината на обстоятелството, че дори да има успешно проведен иск с основание чл.33, ал.2 от ЗС за определена част от един имот, то в тази част в същото съдебно решение не може да има произнасяне по ревандикационен иск, тъй като последния се явява преждевременно заведен. Това е така поради обстоятелството, че по отношение на частта, за която има произнасяне по реда на чл.33, ал.2 от ЗС ищецът все още не е собственик, а би станал такъв ако внесе дължимата сума преди изтичане на предвидения в закона месечен срок. Т.е. към настоящия момент ищцата не е собственик на останалите ¾ идеални части на процесните недвижими имоти и в тази част иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В тази насока е и установената практика - Р №288 по гр.д. № 4686/2007 г., III ГО на ВКС.

В останалата му част иска с правно основание чл.108 от ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед на изложените мотиви следва да бъде уважена и претенцията на ищеца Н.И.Н. по насрещната искова молба да бъде признато за установено по реда на чл.124 от ГПК, по отношение на ищцата Д.Й.Ц. и ответниците Ж.С.П. и “Елана фонд за земеделска земя” АДСИЦ, че последния е собственик на ¼ от процесните недвижими имоти.

Следва да бъдат осъдени ответниците Ж.С.П. и Н.И.Н. да заплатят на ищцата разноските по заведения срещу тях иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС в размер общо на 204.50 лв. (С уточнение, че в списъка за разноски се претендират 400 лв. адвокатско възнаграждение, но по делото е видно, че те са в размер на 300 лв.)

Ответника “***” АДСИЦ следва да бъде осъден да заплати на ищцата и направените от нея в производството разноски съобразно с уважената част от иска по чл.108 от ЗС, а именно 51.13 лв.

Н.И.Н. и “***” АДСИЦ не претендират разноски в производството.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА за купувач Д.Й.Ц., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес – гр. Шуменоф. 10 – адв. Д С от ШАК на 1/2 (една втора) ид. ч. от следните недвижими имоти: 1).НИВА с площ от 21.101 дка, трета категория, местността “Улу Орман”, имот №11047 по плана за земеразделяне на селото, при граници и съседи: имот №2002 – полски път, имот №11046 – нива на А А Б, землищна граница, имот №11048 – нива на П М Д; 2).НИВА с площ от 26 дка, от които 1.128 дка шеста категория и 24.872 дка – девета категория, местността “Банар чукур”, представляваща имот №18008 по плана за земеразделяне на сулото, при граници и съседи: имот №18007 – нива на Н Й Н, имот №87 – пасище с храсти, имот №18009 – нива на С Н. Д, землищна граница за сумата 2939,09 лв. (две хиляди деветстотин тридесет и девет лева и девет стотинки), която да се изплати на Ж.С.П., ЕГН-********** ***.

ОБЯВЯВА за купувач Д.Й.Ц., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес – гр. ***, оф. 10 – адв. Д С от ШАК на 1/4 (една четвърт) ид. ч. от следните недвижими имоти: 1).НИВА с площ от 21.101 дка, трета категория, местността “Улу Орман”, имот №11047 по плана за земеразделяне на селото, при граници и съседи: имот №2002 – полски път, имот №11046 – нива на А А Б, землищна граница, имот №11048 – нива на П М Д; 2).НИВА с площ от 26 дка, от които 1.128 дка шеста категория и 24.872 дка – девета категория, местността “Банар чукур”, представляваща имот №18008 по плана за земеразделяне на сулото, при граници и съседи: имот №18007 – нива на Н Й Н, имот №87 – пасище с храсти, имот №18009 – нива на СН. Д, землищна граница за сумата 1469,54 лв. (хиляда четиристотин шестдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки), която да се изплати на Н.И.Н., ЕГН-********** ***.

ОСЪЖДА “***” АДСИЦ, ЕИК-131404159 гр. ***, представлявано от Изпълнителния Директор Г П. Л, ЕГН-********** на основание чл.108 от ЗС дА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на Д.Й.Ц., ЕГН-********** върху: 1/4 (една четвърт) ид. ч. от следните собствени на ищцата недвижими имоти: 1).НИВА с площ от 21.101 дка, трета категория, местността “Улу Орман”, имот №11047 по плана за земеразделяне на селото, при граници и съседи: имот №2002 – полски път, имот №11046 – нива на А А Б, землищна граница, имот №11048 – нива на П М Д; 2).НИВА с площ от 26 дка, от които 1.128 дка шеста категория и 24.872 дка – девета категория, местността “Банар чукур”, представляваща имот №18008 по плана за земеразделяне на сулото, при граници и съседи: имот №18007 – нива на Н Й Н, имот №87 – пасище с храсти, имот №18009 – нива на С Н. Д, землищна граница.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 108 от ЗС в останалата му част до пълния предявен размер като неоснователен и недоказан.

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на Д.Й.Ц., ЕГН-**********, Ж.С.П., ЕГН-********** и “***” АДСИЦ, че Н.И.Н., ЕГН-********** е собственик на 1/4 (една четвърт) ид. ч. от следните недвижими имоти: 1).НИВА с площ от 21.101 дка, трета категория, местността “Улу Орман”, имот №11047 по плана за земеразделяне на селото, при граници и съседи: имот №2002 – полски път, имот №11046 – нива на А А Бв, землищна граница, имот №11048 – нива на П М Д; 2).НИВА с площ от 26 дка, от които 1.128 дка шеста категория и 24.872 дка – девета категория, местността “Банар чукур”, представляваща имот №18008 по плана за земеразделяне на сулото, при граници и съседи: имот №18007 – нива на Н Й Н, имот №87 – пасище с храсти, имот №18009 – нива на С Н. Д, землищна граница.

ОСЪЖДА Ж.С.П., ЕГН-********** и Н.И.Н., ЕГН-**********, дА заплатЯТ на Д.Й.Ц., ЕГН-**********, сумата от 204,50 лв. (двеста и четири лева и петдесет стотинки), представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска по чл. 33, ал.2 от ЗС.

ОСЪЖДА “***” АДСИЦ, дА заплати на Д.Й.Ц., ЕГН-**********, сумата от 51.13 лв. (петдесет и един лева и тринадесет стотинки), представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска по чл.108 от ЗС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 14 дневен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: