Председател: К. Колешански

Секретар: М. Г.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2534/08г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен ревандикационен иск, с правно основание чл. 108 от ЗС.

В исковата си молба, Е.П.Х., ЕГН : **********,***, срещу П.А.З., ЕГН : **********,***, с посочено правно основание чл. 108 от ЗС, ищцата сочи, че тя и нейни роднини, били съсобственици на недвижим имот – нива от 500 кв.м., в местността “под манастира” – вилна зона на гр. Шумен, съгласно НА № 48, т. 4 по НД № 3962/93г.. Ответника, преди години, завладял част от 200 кв.м. от имота, като издигнал ограда от бетонни стълбчета и бодлива тел. Според действащата кадастрална карта имота на ищцата бил част от ПИ с № 83510.650.134 – на Община Шумен и ПИ № 83510.650.147 – на ответника. Претендира осъждане на ответника да и предаде владението над 200 кв. м., от собственият и имот и разноските в производството.

В срока за отговор на ИМ, ответника, редовно уведомен, подава отговор. Излага, че иска е неоснователен, тъй като имота който владеел бил на баща му и със заповед № РД-251712/08г. на Кмета на община Шумен, той, майка му и сестра му били определени за собственици. Имотът му бил с идентификатор № 83510.650.147, площ от 663кв.м. и никога не бил променял границите му.

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, лично и с представителите си поддържат изложеното в ИМ, и отговора.

Така предявеният иск е допустим, разгледани по същество е неоснователен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

С НА № 48, т. 4 по НД № 3962/93г. ищцата и нейни родственици били признати за собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот – Нива от 500 кв.м., в местността под манастира, във вилна зона на гр. Шумен, “при граници на имота – път, К* П*, Д* А., А* З.”. При съставянето на акта е било представено удостоверение № 94-Л-243/20.07.1993г. на Община Шумен – л. 7 от делото. В него е посочено, че на името на М* Д* В*, има записан следният имот – нива от 500 кв.м., в местността под манастира, при граници – път А* З., Б* Д*. Един от разпитаните свидетели посочи, че бащата на ищцата е закупил, твърденият за собствен имот, от лице на име М*. Със Заповед № РД-25-1712/19.09.2008г., ответникът, майка му и сестра му били определени за собственици на новообразуван имот, извън строителните граници на гр. Шумен, с идентификатор № 83510.650.147, с площ от 663 кв.м.. С протокол № 22/08.06.1981г. на ОбНС – Шумен, бащата на ответника – А*З., е въведен във владение на земя от 600 кв.м., в местността под манастира, парцел № 414, при граници път, К* Н*, И*Ж*. С НА № 57, НД № 1374/08г., майката на ищеца му дарява собствените си ид.ч. от описаният в заповедта имот. Разпитаните по делото свидетели, установиха твърдените от ответника факти – границите на владеният от него и баща му имот са в този си вид от повече от 20 години. Същите потвърдиха и твърденията на ищцата, че има имот от половин декар в местността, но никой от тях не посочи, че имотът и граничи от източната си страна с път, както се твърди, и че тази част е завладяна от ответника – освен водените от нея – единият от които неин съпруг, напротив заявиха че не я познават и не са я виждали в района – водените от ответника – л. 56-58 и л. 64-65 от делото.

Следва да се отбележи, че нито в актуалните скици на поземлени имоти в местността, налични по делото, нито в титулите за собственост и придружаващите ги документи, границите на имотите не са описани, с едни и същи граници, нито собственици на съседни имоти. Констативният нотариален акт на ищцата не съдържа и номер на парцел, по действащият план, към датата на обстоятелствената проверка. Не се посочиха и събраха писмени доказателства за транслативна сделка, между лицето посочено в № 94-Л-243/20.07.1993г. на Община Шумен и праводател на ищцата. Освен твърденията в исковата молба и в хода на производството, никакви доказателства по делото, не свързват отразеният, в представеното копие от земеустройствен план на гр. Шумен от 1964г. – л. 6, парцел № 414 с имота от 500 кв.м., описан в НА № 48, по НД № 3962/93г.. От представената страница от имотна ведомост за притежаваните непокрити недвижими имоти на ГНС – Шумен, е видно че на името на бащата на ответника е записан парцел № 414а. Актуалните скици на АГКК и изготвените от вещото лице по приетата СТЕ, сочат, че парцел 414а от плана от 1964г. е част от имот с № 147 по настоящата кадастрална карта.

Така приетото за установено от фактическа страна, доведе до следните изводи :

Съгласно трайно залегналото в доктрината и съдебната практика становище, предпоставки, за уважаване на ревандикационния иск са пълното доказване от страна на ищеца, че е собственик на процесния имот, че той се владее именно от ответника, и че последният го владее без основание, като първата и вторите две са комулативно дадени. В настоящото производство посочените не бяха доказани, в съвкупност. Действително наличният по делото НА, сочи ищцата и нейни роднини за собственици на недвижим имот в местността под манастира от 500 кв.м., но не са налице каквито и да е такива, че владяната от ответника част, от 200 кв. м., защрихована в синьо на справка – л. 19 от делото, е такава от собственият на ищцата имот, или че ответникът я владее без правно основание, напротив за последното са налице доказателства именно за добросъвестно владение.

Депозираните свидетелски показания, за обратното / завладяването на частта и изграждането на ограда/, след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, предвид не съвпадането им с писмените доказателства, не се възприемат от настоящият състав, като достатъчни за пълно доказване на релевантните факти.

С оглед на изложените обстоятелства съдът намира, че иска с правно основание чл. 108 от ЗС е недоказан, което налага отхвърлянето му като неоснователен.

Независимо от искането на ответника, за присъждане на разноски, в размер на 150 лева адвокатско възнаграждение, по приложен списък, предвид липса на данни за реалното им извършване /липсва отбелязване в представеният договор, за заплащането им/, същото следва да се отхвърли, като неоснователно.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.П.Х., ЕГН : **********,***, срещу П.А.З., ЕГН : **********,***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС – за осъждане да предаде владението върху 200 кв.м. от имот № 83510.650.147, по кадастралната карта на гр. Шумен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ искането на П.А.З., ЕГН : **********,***, за присъждане на разноски в производството, в размер на 150 лева – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред ШОС.

На основание чл. 80 от ГПК, ищеца няма право да обжалва решението, в частта му за разноските.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: