Р Е Ш Е Н И Е Т183

гр.Ш.***, 21.12. 2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.***ският районен съд, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Бойн

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2632 по описа за 2008 год. на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “А. М.***“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. К.***, ул.П.Я.***” № 3, Булстат 837076982, представлявано от управителя П. Г. Т.***, срещу “П.***”АД, със седалище и адрес на управление: гр.Ш.***, бул.П.*** №36 с Булстат 83703566, представлявано от управителя инж. Г. С. Г.***, имаща за предмет обективно съединени искове с правно основание, квалифицирани според съда, както следва: 1. а/ чл.265 предложение трето, във връзка с чл. 55 ал.1, във връзка с чл.88 ал.1 от ЗЗД –– за сумата от 17976,00 лева, представляваща искане за връщане на заплатена от ищеца сума по развален договор между страните по делото; б/ чл.86 от ЗЗД –за заплащане на лихви за забава върху главницата в размер на 199, 67 лева, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; 2.а/ чл.88 предложение второ от ЗЗД за сумата от 3500.00 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди от неизпълнението на договора, а именно разноски за отстраняване на положена асфалтобетонна смес; б/ чл.86 от ЗЗД – за заплащане на лихви за забава върху главницата в размер на 38,88 лева, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; 3. чл.78 от ЗЗД – за сумата от 547,40 лева – деловодни разноски по изпълнението и съдебни и деловодни разноски по настоящото производство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който излага становище по допустимостта на исковете и тяхната неоснователност. Възразява по изложените в исковата молба факти и се позовава на изтекъл давностен срок, който бил шест месечен на основание чл.265 от ЗЗД. На основание чл.193 от ГПК оспорва истинността на Констативен протокол от 29.10.2007г. на комисия назначена със Заповед на Кмета на К.*** и приложен към исковата молба, за което е открито производство с определение на съда в открито съдебно заседание.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа и правна страна: Ищецът и ответникът сключили договор за строителство на 04.10.2006 г., по силата на който “П.***”АД-гр.Ш.*** се задължил да извърши строително монтажни работи на обект “П. на А. М.*** гр.К.***”, срещу поето задължение от ищеца да заплати на ответника стойността на извършените от него работи по действително изпълнени СМР и посочена единична цена. Съгласно чл.2 общата стойност на договорираните СМР се определя на база на действително положено количество асфалтобетон плътна смес, при единична цена 140 лв. за тон без ДДС. Видно от оферта от 06.10.2006г. от ответното дружество, в отговор на запитване на възложителя за асфалтиране на около 1 дка. площ от площадка на търговска база на “А. М.***” ООД със същата дата, била предложена единична цена от 14 лв. за квадратен метър при дебелина 4 см. или 140 лв. за тон, като видно от договора страните са се договорили за втория вариант на оценяване. В договора липсва конкретно посочен обект с площ и граници и детайлизирани по вид и обем строителни дейности. Понеже договора за изработка е неформален, с оглед на събрания доказателствен материал следва да бъде установена волята на страните относно елементите му, които не са посочени детайлно в приложения по делото писмен договор. С оглед на поканата за оферта и втората техническа експертиза, съдът приема, че строежът е бил с площ 943,24 кв.м. и договорената дейност е била “асфалтиране”. С оглед на свидетелските показания на служители на ищцовото дружество и на изпълнителя се изяснява, че строителните работи са били по отношение на вече изградена и функционираща площадка с предназначение за транспорт и паркиране с много тежко по степен движение на автомобили около търговски обект-зърнобаза. От строителя било извършено премахване на горен съществуващ асфалтов слой, чрез фрезоване до съществуваща стара трошено-каменна настилка, почистване, валиране, полагане на свързваща емулсия и слой от нов асфалт. Строителните отпадъци не били извозени, а складирани в двора на обекта. Метеорологичните условия били подходящи за дейността. Видно от показанията на техническия ръководител на строежа –св.Н., строителството не било извършено въз основа на проект. Управителя на дружеството-възложител посочил местата, където следва да се извърши преасфалтиране и по негово устно искане покритието следвало да бъде 4 см, като на места били положени повече, с цел изравняване. Строителят констатирал, че старата открита настилка е с мрежовидни пукнатини, което означавало, че не е с достатъчна товароносимост, и следвало да се извърши изкопаване и запълване, за което бил уведомен отново устно г-н Т.***, но той отказал, за да не се оскъпи обекта. Съгласно договора възложителят е имал право във всеки момент от изпълнението да извършва проверки относно качеството, количеството и стадия на изпълнението и по делото не са налице доказателства, че това право не е било осъществявано. В договора било уговорено строителството да бъде извършено за срок от 15 работни дни, с начало датата на подписване на договора и че заплащането ще се извърши след подписване на акт обр.19 и изготвяне на фактура в срок до 3 работни дни. В протокол образец акт 19/стр.14 по делото/ било отразено вложеното количество и видове на СМР, а именно доставка, полагане и уплътняване на асфалтобетон плътна смес от 107 тона, по 140 лв. тон. От датата на приемане на работата тече общия давностен срок по чл.265 от ЗЗД, който в случая е пет годишен, а не шестмесечен, както е посочено в отговора и и към датата на депозиране на исковата молба не е изтекъл. Видно от копието, приложено на стр.15, на 26.10.2006г. на ответното дружество била заплатена, посочената в Акт 19 сума от 17 976,00 лв с ДДС. Около 15 дни след ремонта били забелязани пукнатини в новата настилка и между страните по договора последвали устни и писмени контакти и нова ремонтна дейност, съобразно поетата гаранция, обхващаща части от настилката. На 21.09.2007г. била изпратена нова оферта от изпълнителя, която е съобразена с типа на натоварване и предвиждала дебелина на всички пластове 64 см. и цена 104 094.38лв. с ДДС. В придружителното писмо е посочено, че извършеното преасфалтиране е било без подобряване на конструкцията по настояване на инвеститора, за да не се оскъпява строителството. На 29.10.2007г. бил съставен Констативен протокол от комисия, назначена от Кмет на Община К.***, която извършила оглед на асфалтова площадка и установила увредена част с площ 240,18 лв. Този документ беше оспорен от ответната страна, като такъв с невярно съдържание. С оглед на депозираните експертизи-стр.212, съдът приема, че оспорването е недоказано, доколкото констатираната площ- разрушена и с пукнатини приблизително съвпада/235, 99 кв.м. по експертиза/ и не се установи състава на комисията да няма технически познания, за да извърши измерване. С нотариално предизвестие от 06.10.2008 г., получено от ответника на 13.10.2008 г., ищецът развалил сключения договор на основание чл.265 ал.2 от ЗЗД и поканил ответника да върне сумата от 17 976.00 лв. на основание чл.88 ал.1 от ЗЗД и сума, необходима за отстраняване на некачествената асфалтова настилка. С оглед на развалянето на договора се претендира сумата, с която ответникът неоснователно се обогатил, тъй като я е задържал на отпаднало основание.

По искане на ищеца по делото бе назначена счетоводна експертиза със задача изчисляване на законната лихва върху претендираните суми по главните искове, чието заключение съдът приема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. По искане на ищеца и ответника по делото бяха назначени съдебно-технически експертизи-една единична и две тройни, като третата е допълнителна , чиито заключения съдът приема изцяло, като компетентно и обективно дадени, въпреки, че при последната представител на ищеца не е допуснал техническа лаборатория за измерване и представител на ответника в обекта. Видно от същите вещите лица при изготвянето на заключението са се ръководили от договора между страните, изисквания на БДС, технически спецификации, протоколи от лаборатории; дневници и протоколи за качеството на материалите, както и приложените скици на обекта и справка за приети и изнесени количества зърно за периода от 08.10.2006г. до 01.03.2009г. От заключенията се установява, че при изпълнение на строителството, ответникът е спазил БДС и техническа спецификация 2000. Установено е свързващо вещество, липсват вещества, пречещи на сцеплението и е било извършено необходимото уплътняване на асфалта. При установената категория на движението “много тежко”, най-вероятната причина за отлепяне на новия асфалтов слой от съществуващия долен е недостатъчната носимоспособност на конструкцията на настилката/с дебелина 25-30 см./, която е по-малка от дълбочината на опасно замръзване, която е 70 см. за Северна България. Земното легло е от неподходяща глинеста почва и е необходима стабилизация. Площадката към момента е годна за ползване, но товарните автомобили ще продължат да разрушават покритието. Дебелината на положения слой от изпълнителя варира от 32 мм до 59 мм./последните две заключения въз основа на осем проби/.

Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът достигна до следните правни изводи. По силата на договор между страните е бил извършен “строеж” по смисъла на §5 т.38 от ПЗР на ЗУТ и по-конкретно “основен ремонт”/§5 т.42 от ПЗР/ на съществуваща транспортна техническа инфраструктура, изразяващ се в строително- монтажни работи, с които първоначално вложени, но износени материали се заменят с други, с които се възстановява експлоатационната им годност. Строежът е категория шеста, съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ и Наредба № 2 от 2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България на МРРБ е неприложима и погрешно цитирана в договора при уреждане на гаранционния срок. По отношение на такъв ремонт, съгласно чл.147 ал.1 т.6 и 151 ал.1 т.5, във връзка с чл.64 ал.1 т.1 от ЗУТ, не се изисква одобрение на инвестиционен проект и разрешение за строеж, като проектирането и строителството на обектите на техническата инфраструктура се извършват по общия ред, определен в този закон. От възложителя е следвало да бъде изготвен инвестиционен проект в неговите три фази, като възложителят по закон преценява кои фази или части от инвестиционни проекти да договори в съответствие със спецификата на обекта за успешно изпълнение на инвестиционното намерение. Строежите се проектират съгласно изискванията на техническите спецификации за осигуряване в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок, сред които е носимоспособност на земната основа/чл169 ал.1 от ЗУТ/. Безспорно е установено, че при осъществяване на строителството не е била съставена никаква проектна документация, от която съдът да направи извода за съответствие между извършените и договорени СМР. Липсват строителни книжа, освен приемането на обекта с протокол акт 19. Съгласно ЗУТ и чл.11 от Договора за строителство, задължение на възложителя е да съгласува със съответните органи работния проект. В договора безспорно се установи, че няма договорен строеж на стабилизация на почвен слой и носеща конструкция на площадката и двете страни не спорят, че предметът на облигационното отношение е бил само полагане на горен асфалтов слой. Липсва задължение на строителя за изследване на основания пласт. Заплатените от ищеца СМР са били действително извършени. Установи се разрушаване на част от извършения строеж, но при вменени и неизпълнени задължения от страна на възложителя, настоящия състав не приема, че това е следствие на некачествена работа на изпълнителя по договора за изработка. Липсват доказателства за неизпълнение на задължение по договора, поради причина за която ответника виновно отговаря и съществени недостатъци при изпълнение на поръчката, водещи до негодност на работата за нейното предназначение, поради което ищеца не имал право да развали сключения между страните договор на осн.чл.87 ал.1 от ЗЗД. Понеже договорът между страните не е развален и е породил своето действие между страните, ответникът не дължи връщане на тази сума, поради отпадане на основанието, на което я е получил и същата не води до неоснователно обогатяване за ответника, тъй като е заплатена за СМР, които той е извършил. Отделно от изложеното, включеният в претенцията данък добавена стойност е данък, които се дължи на държавата въз основа на разпоредби, предвидени в данъчните закони, а не въз основа на сключения между страните договор, поради което не следва да се претендира в това производство. При условията на пълно и главно доказване, ищеца не доказа, неизпълнение на договорното задължение от страна на ответника или некачествено изпълнение, настъпването на вреди, пряка и непосредствена последица от неизпълнението, вината на изпълнителя за отклонение от поръчката и неоснователността на имущественото разместване, в случая отпадналото правно основание Предявеният иск с правно основание чл.265 предложение трето, във връзка с чл. 55 ал.1 от ЗЗД, за връщане на заплатена от ищеца сума по развален договор за изработка между страните следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Поради изложените по-горе изводи, следва да се отхвърли и претенцията с правно основание чл.чл.88 ал.1 предложение второ от ЗЗД за сумата от 3500.00 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди от неизпълнението на договора- разноски за отстраняване на положена асфалтобетонна смес. Следва да се отхвърлят и акцесорните претенции по чл.86 от ЗЗД– за заплащане на лихви за забава върху главниците и чл.78 от ЗЗД за заплащане на деловодни разноски по изпълнението и съдебни и деловодни разноски по настоящото производство.

Ищецът ще следва да бъде осъден на осн.чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на ответника направените по делото разноски, съобразно приложения списък в размер на 2245,00 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от “А. М.***“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. К.***, ул.”П.Я.***” № 3, Булстат 837076982, представлявано от управителя П. Г. Т.***, срещу “П.***”АД, със седалище и адрес на управление: гр.Ш.***, бул.П.*** №36 с Булстат 837035366, представлявано от управителя инж. Г. С. Г.***, на основание чл.265 предложение трето, във връзка с чл. 55 ал.1, за връщане на заплатена от ищеца сума по развален договор за изработка между страните от 04.10.2006г. в размер на 17976, 00 лева /седемнадесет хиляди деветстотин седемдесет и шест лева/; на основание чл.86 от ЗЗД –за заплащане на лихви за забава върху главницата в размер на 199, 67 лева /сто деветдесет и девет лева и шестдесет и седем стотинки/, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; на основание чл.88 ал.1 предложение второ от ЗЗД за заплащане на сумата от 3500.00 лева /три хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени вреди от неизпълнението на договора; на основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихви за забава върху главницата в размер на 38,88 /тридесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки/, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане; с основание чл.78 от ЗЗД -за сумата от 547,40 лева- деловодни разноски по изпълнението и съдебни и деловодни разноски по настоящото производство, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ПРИЗНАВА за недоказано оспорването, открито на основание чл.193 от ГПК по искане на “П.***”АД-гр.Ш.***, на истинността на документ Констативен протокол от комисия, назначена от Кмет на Община К.***, съставен на 29.10.2007г.

Осъжда “А. М.***“ ООД- гр. К.*** с Булстат 837076982 да заплати на “П.***”АД-гр.Ш.*** с Булстат 837035366 сумата 2245,00 лв./две хиляди двеста четиридесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Ш.*** в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: